Определение № 186 от 09.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 73/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Агенция за следприватизационен контрол - [населено място] срещу Определение № 115 от 15.ХІ.2010 г. по т.д. №285/ 2010 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е прекратено касационното производство поради невнасяне в срок на следващата се държавна такса. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като ВКС неправилно е приел, че не се съобщава на страната определение по чл. 63 ал. 1 ГПК, жалбоподателят иска да се приеме, че своевременно е внесъл държавната такса, дължима по касационната жалба и да се отмени определението за прекратяване на касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е прекратено касационното производство. С обжалваното определение е прекратено производството по делото, след като ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалба на Агенция за следприватизационен контрол - [населено място], по съображения, че в дадения срок - продължен по чл. 63 ал. 1 ГПК - жалбоподателят не е внесъл следващата се държавна такса, внесена на 24.ХІ.2010 г. - след изтичане на срока. Задължението за внасяне на държавна такса 47 966.72 лв. по касационната жалба на Агенция за следприватизационен контрол - [населено място], допусната за разглеждане с Определение №647/6.Х.2010 г. на ВКС, е съобщено на жалбоподателя на 25.Х.2010 г., чието искане за продължаване на срока по чл. 63 ал. 1 ГПК, е уважено с Разпореждане на ВКС от 1.ХІ.2010 г. и му е даден нов едноседмичен срок за внасяне на държавната такса. По съображения, че до 11.ХІ.2010 г. държавната такса не е внесена, е постановено определението от 15.ХІ.2010 г., с което е прекратено касационното производство. Обжалваното определение е правилно. По въпроса следва ли страната да бъде уведомена за разпореждане, постановено по молба за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, има установена съдебна практика, която е в смисъл, че за съда няма задължение да уведомява страната. За разлика от чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2, изр. второ от ГПК, законодателят определя момента, от който започва да тече продълженият от съда срок - от изтичане на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока, трябва да следи за произнасянето от съда по подадената молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. В този смисъл са Опр. №570/14.07.2010г. по ч.т.д. №495/2010 г. и Опр. № 745/28.Х.2010 г. по ч.т.д. №695/2010 г., двете на ВКС, постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК, с които е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивно определение, поради което се включват в задължителната съдебна практика. Като е приел с обжалваното определение, че касаторът не е внесъл в дадения срок, продължен на основание чл. 63 ал. 1 ГПК, следващата се държавна такса по касационната жалба, правилно с обжалваното определение състав на ВКС е прекратил касационното производство. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение