Определение № 60775 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на Г. И. С. срещу решение № 170 от 1.3.2021 г., постановено по гр. д. № 2319 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав. Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Г. И. С. обжалва решението в частите, с които е потвърдено решението на Софийския градски съд, I ГО, 8-ми състав, по гр. д. № 10489/2018 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лв. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

I. Относно началния момент на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ

1. Осъществен ли е фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с факта на образуване на наказателно производство срещу конкретно лице/преди да му е повдигнато обвинение/ и възможно ли е да възникне отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ преди момента на привличане на лицето като обвиняем? Кой е релевантният момент, от който следва да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ- моментът на образуването на наказателното производство срещу лицето, моментът на привличането му като обвиняем в рамките на образуваното досъдебно производство или друг момент?

II. Относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД

2. Фактът, че повдигнатото незаконно обвинение е за извършено от лицето престъпление в сферата на професионалната му реализация, съставлява ли критерий при определяне на справедливо обезщетение/ в посока неговото увеличаване/ за претърпените неимуществени вреди и води ли по презумпция до извод за по-голям интензитет на вредите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ? Прилагането на принципа за справедливост изисква ли да се отчете/ в посока увеличение на размера на обезщетението за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за престъпление/, заеманата от незаконно обвиненото лице висока обществена длъжност-кмет на областен град/като длъжност, заемането на която е свързано с повишени изисквания на обществото за почтеност, спазване на законите, ефективно и законосъобразно използване на публичните ресурси в интерес на съответната общност/? Следва ли за длъжността кмет да се отчетат като обстоятелство, обуславящо по-висок размер на обезщетението, завишените изисквания на обществото към тази длъжност/подобно на полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр/?

3. Длъжен ли е съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид факта, че лицето е привлечено като обвиняем за три деяния, осъществяващи съставите на три различни престъпления, по отношение на две от които производството е прекратено?

III. Относно задължението на съда да мотивира постановения от него съдебен акт.

4. Длъжен ли е съдът да посочи в решението си кои са установените по делото обстоятелства, указващи присъждането на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответно кои обстоятелства влияят отрицателно на размера на обезщетението, и да посочи на коя група обстоятелства отдава превес?

5. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди чрез извършване на съпоставка между възможни/вероятни, но ненастъпили в конкретния случай неимуществени вреди, за които липсват въведени в процеса твърдения на страните, с действително настъпилите от обвинението вреди? При изграждането на своите фактически и правни изводи ограничен ли е съдът от исканията и възраженията на страните и следва ли съдът да спазва изискванията за постановяване на съдебното решение въз основа на въведените от страните факти и обстоятелства?

6. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество, като мотивира своя съдебен акт-да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност, както и всички доводи и възражения на страните?

IV. Относно допускането на доказателства от въззивния съд при условията на чл.266, ал.3 от ГПК

7. Налице ли са предпоставките за допускане на доказателства пред въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК в случай че пред първата инстанция страната е поискала изслушване на трима свидетели за установяване на комплекс от фактори/претърпени неимуществени вреди-видове, интензитет, продължителност/, а първоинстанционният съд е допуснал само двама свидетели, позовавайки се неправилно на разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК/без да е налице хипотезата на чл.159, ал.2, изр.1 от ГПК/?

8. Длъжен ли е въззивният съд да допусне при условията на чл.266, ал.3 от ГПК във връзка с чл.159, ал.2, изр.2 от ГПК до разпит недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели, в случай че първоинстанционният съд е приел за недоказани част от спорните по делото факти, за установяването на които са изслушани свидетелски показания?

Прокуратурата на Република България обжалва решението на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 10 000 лв. обезщетение и е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до 20 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което на ищеца е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 10 000 лева. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и решения № 67 от 13.3.2019 г. по гр.д. № 3166/2018 г. на ІV ГО, № 70 от 29.03.2016 г. по гр.д. 5257/2015 г. на ІV ГО и № 159 от 9.10.2019 г. по гр.д. № 89/2019 г. на ІII ГО на ВКС. З астъпва становището, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата си молба Г. И. С. е заявил, че е пострадало лице от неоснователно повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.201 от НК. Изрично са посочени периодите, през които е бил обвиняем и общата продължителност на времето, през което е била ангажирана наказателната отговорност е определена от самия ищец на две години, шест месеца и тринадесет дни. По отношение на досъдебното производство ищецът се е оплакал само от извършения обем на процесуално-следствени действия с негово участие. Пожелал е да бъдат разпитани трима свидетели, които ще дадат показания относно различни обстоятелства и периоди от време, без обаче конкретно да посочи какви факти и през какви периоди ще установяват свидетелите. Поискал е Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати 100 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди.

С определение от 13.11.2018 г. първоинстанционният съд е допуснал двама свидетели на ищеца при довеждане. Ищецът е уточнил, че желае те да бъдат разпитани по делегация, но не е поискал разпит на трети свидетел след приемане на доклада по делото до края на първоинстанционното производство.

Софийският градски съд е присъдил на ищеца 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 100 000 лв. Приел е, че не се доказва твърдяното от ищеца силно негативно повлияване на наказателното производство върху доброто име на ищеца в обществото, тъй като той се ползвал с доверието на избирателите и е бил подкрепен в три последователни избирателни процедури за три мандата. Въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза е счел за недоказана пряката причинно-следствена връзка между повдигането и поддържането на обвинението и регистрираните увреждания на ищеца с неврологичен и кардиологичен характер.

Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение-неаргументиран отказ да се изслуша трети свидетел, поради което е поискал разпит на още един свидетел. Ищецът отново не е конкретизирал какви различни обстоятелства ще установи този свидетел, в сравнение с вече изслушаните показания. Софийският апелативен съд е отказал да допусне разпит на трети свидетел.

В решението си въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и го е увеличил на 20 000 лв. За да достигне до този извод, Софийският апелативен съд е посочил, че всички престъпления, за които ищецът е бил обвинен, са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като предвиждат наказание лишаване от свобода за повече от пет години. Констатирал е от свидетелските показания, че обвинението се е отразило тежко на ищеца, той се почувствал демотивиран в работата си, изпитвал е тревога не само за себе си, а и за служителите на общината и за членовете на семейството си. Обвинението е станало достояние не само на местно, но и на национално ниво, което също е допринесло за тежестта на вредите. Отчел е, че наказателното преследване се е отразило върху здравословното състояние на ищеца, върху способността му за концентрация в изпълнение на задълженията му като орган на местната власт. Увеличавайки обезщетението, е взел предвид обстоятелството, че е засегнато доброто име на публична личност-кмет на община и представител на политическа партия, на лице с доказани професионални качества, избрано на длъжността с мажоритарни избори. Искът над размера от 20 000 лв. е счетен за неоснователен, тъй като наказателното производство е продължило само 2 години и 6 месеца, а на ищеца не е налагана тежка мярка за неотклонение. Освен това се е съгласил с извода на първоинстанционния съд, че репутационните вреди не са били толкова тежки, след като ищецът на два пъти след това е бил избиран за кмет на града. Съдът е изтъкнал също, че негативната обществена реакция срещу ищеца се е дължала не само на повдигнатото обвинение, а на обстоятелството, че европейските фондове са използвани за „ромските улици“. Позовал се е и на приетите по делото медицински експертизи, за да заключи, че не се доказва заболяванията „окципитална невралгия“ артериална хипертония да са причинени от наказателното преследване. Констатирал е също, че ищецът притежава устойчива психика въпреки преживения стрес от наказателното производство, което не е довело до промени на личността или когнитивни нарушения.

При тези мотиви на въззивния съд и с оглед формулираните от страните въпроси настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Първата група въпроси на Г. И. С. относно началния момент на ангажиране на отговорността на държавата не е относим към спора, тъй като в исковата си молба ищецът изрично е предявил претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди за периода на наказателно преследване от момента на повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда, който изрично е посочен на две години, шест месеца и тринадесет дни. Въззивният съд е се е произнесъл по претърпените вреди за този период и не е включил в предмета на спора неимуществените вреди, претърпени по времето преди повдигане на обвинението. Ако се приеме, че такава претенция изобщо е била предявена посредством оплакването от извършения обем на процесуално-следствени действия с негово участие преди това, то по нея не е формирана сила на присъдено нещо. Затова ищецът може да я заяви с нов иск, но не и да претендира за допускане на касационно обжалване на това основание.

Втората група въпроси на Г. С. са от значение за изхода на спора, но въззивният съд им е дал разрешение, което съответства на практиката на ВКС. В мотивите си Софийският апелативен съд изрично е посочил, че е взел предвид всички престъпления/мн. ч./, за които ищецът е бил обвинен /трети въпрос на касатора-ищец/. Размерът на обезщетението е бил увеличен двойно от въззивния съд именно с основното съображение, че е засегнато доброто име на публична личност-кмет на община и представител на политическа партия, на лице с доказани професионални качества, избрано на длъжността с мажоритарни избори. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

При мотивирането на съдебното решение Софийският градски съд се е съобразил с всички конкретно установени по делото обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Абстрактните и недоказани твърдения в исковата молба и немотивираните оплаквания от медицинските експертизи не е било необходимо да бъдат обсъждани. Ето защо настоящата инстанция приема, че мотивите на въззивния съд са достатъчно пълни, ясни и конкретни, поради което и по третата група въпроси на Г. С. касационно обжалване не следва да се допуска.

Четвъртата група въпроси на Г. С. се отнасят до оплакването му, че въззивният съд не е допуснал разпит на трети свидетел, който първоинстанционният съд не е разпитал поради процесуално нарушение. Макар искането да се съдържа още в исковата молба, Софийският градски съд е разпитал само двама от тримата свидетели. Настоящата инстанция не констатира извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Искането да бъдат разпитани трима свидетели, които ще дадат показания относно различни обстоятелства и периоди от време е напълно бланкетно, тъй като не са посочени различните факти и периоди, които ще установяват свидетелите. Нещо повече, след приемането на доклада по делото и дори след разпита на двамата свидетели по делегация до края на първоинстанционното производство, ищецът не е формулирал искане за разпит на трети свидетел с конкретно посочени факти, които ще установява и които се различават от вече установените. Ето защо искането за изслушване на трети свидетел е било преклудирано още пред първата инстанция след приемане на доклада на основание чл.146, ал.3 от ГПК. Затова отказът на въззивния съд да изслуша неговите показания не противоречи на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК и на цитираната от касатора С. практика на ВКС.

Касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска и по формулираните от Прокуратурата на Република България въпроси. В решението си въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. При определяне размера на обезщетението на 20 000 лева Софийският апелативен съд е съобразил тежестта на престъпленията, за които пострадалият е бил обвинен, продължителността на наказателното преследване и най-вече статута на пострадалото лице и обстоятелството, че се касае за обвинение, засягащо професионалната и политическата му дейност, което прави претърпените от него неимуществени вреди по-значителни. Именно засягането на професионалната сфера на ищеца е обстоятелство, което обуславя в случая и по-висок от обичайния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Всички тези критерии са меродавни при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно водено наказателно производство, поради което обжалваното решение не противоречи, а съответства на т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и останалата практика на ВКС. Разликите в размера на обезщетението, присъдено по настоящото дело и обезщетенията, определени с цитираните от Прокуратурата решения на ВКС се дължат именно на засягане посредством незаконното обвинение на професионалната сфера на ищеца и политическата му дейност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на Г. И. С. 1 392 лв. разноски за отговора на касационната жалба.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение