Определение № 1716 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Р. Д. Ц., чрез процесуален пълномощник, против решение № 217 от 05.08.2025 г. по в. т. д. № 81/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд. С въззивното решение, след отмяна на решение № 259 от 21.10.2024 г. по гр. д. № 840/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, са отхвърлени исковете на Р. Д. Ц. срещу ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД за установяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 720031221237 от 05.08.2022 г. поради сключването му в нарушение на изискването за шрифт (чл. 10, ал. 1 ЗПК), евентуално поради ненадлежно обявен ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК) и непълен погасителен план (чл. 11, ал. 1, т. 11, вр. чл. 12 ЗПК), на основание чл. 22 ЗПК; както и за установяване на нищожност на клаузата по чл. 9.1. от договора относно уговорената лихва в размер на 30.39 % поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира се адвокатско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: „1. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно изискването договорът за кредит да бъде изготвен с шрифт, не по-малък от 12, важи ли и за документите от кредитното досие към договора за потребителски кредит?; 2. При изготвяне на експертиза на шрифта на договора за кредит, на кой екземпляр тя следва да се извърши – на екземпляра, предоставен на кредитополучателя, или на екземпляра, останал при кредитора?; 3. В кои случаи уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва противоречи на морала и добрите нрави?“. Прави се и бланкетно позоваване на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт; не са налице обаче предпоставките на закона за разглеждането й по същество. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил съображения кое от двете изготвени експертни заключения относно размера на шрифта на сключения между страните договор за потребителски кредит кредитира и защо, като е взел предвид, че договорът е сключен дистанционно, чрез размяна на електронни документи, генерирани като потвърдено съдържание на файлове чрез специално мобилно приложение, инсталирано на телефонното устройство на клиента, осигуряващо достъп на регистриран потребител до предоставени от ответника финансови услуги от разстояние. При съобразяване на това заключение и обясненията на вещото лице – компютърен специалист, съдът е приел, че основният текст на договора е формиран с шрифт Arial Narrow 12 pt, а само приложената декларация – формуляр за обстоятелствата относно контрола срещу изпиране на пари е съставена с шрифт Segoe UI 10 pt, но визуално читаемостта им е еднаква - височината на двата шрифта е съпоставима. Във връзка с предходното заключение, според което шрифтът на договора е 11 pt, вещото лице е посочило, че вторичното възпроизвеждане на текстовете на документите с печатни устройства дава различни отклонения, според настройките и конфигурациите за печат. Въззивният съд е заключил, че електронното изявление на банката, което е било прието и подписано едновременно след идентифицирането на клиента в мобилното приложение, при надлежно осигурена гаранция за неизменност на неговия вид, съответства на законовото изискване относно шрифта на договора, освен това е отчетено, че електронният формат на текста на договора позволява на потребителя да адаптира на екрана на собственото му мобилно устройство размера на изображението. По отношение на декларацията съдът е посочил, че в ЗМИП не се съдържат изисквания относно размера на шрифта на документа. По тези съображения въззивният съд е приел, че при сключване на процесния договор не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Разглеждайки евентуално предявените искове в заявената от ищцата последователност, въззивният съд е изложил и съображенията си за липса на основанието за нищожност по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на посочения в договора за потребителски кредит ГПР, както и за липса на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. т. 11-12 ЗПК относно начина на формиране на анюитетните вноски, с оглед надлежното му посочване в погасителния план. Във връзка с тези правни изводи не са формулирани правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на иска за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с оглед размера на възнаградителната лихва в обжалваното решение са изложени подробни съображения относно това, че надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва предвид предмета и характера на договора за кредит само по себе си не представлява критерий за недобросъвестност и нарушаване на добрите нрави. Отчетено е, че специалният закон (чл. 19, ал. 4 ЗПК) допуска валидно договаряне на тежестта на престацията на потребителя до петкратния размер на законната лихва, когато потребителят е освободен от всякакви други разходи, както е в случая. При преценката за приложното поле на касационното обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Поставеният в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК правен въпрос под № 3 е неточно формулиран, но при съобразяване на неговия смисъл и връзката му с обжалваното решение следва да се приеме, че същият не е разрешен от състава на въззивния съд в противоречие с актуалната и вече трайно установена практика на ВКС по приложението на ЗПК – решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на I т. о., решение № 133 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1436/2023 г. на II т. о., постановено по чл. 386, ал. 3 ГПК, и др. Цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г. на II г. о., вкл. тези, посочени в касационната жалба, са постановени много преди приемане на приложимата по делото правна уредба, в сила от 12.05.2010 г. и изменена през 2014 г., поради което не съставляват релевантна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първите два въпроса също не се установява допълнителното селективно основание, поддържано от касаторката, а именно това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото не е обосновано съобразно указанията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с тези въпроси се съдържат единствено оплаквания за неправилност на изводите на съда, предвид кредитирането на заключението на второто - назначено от въззивния съд, вещо лице. Същевременно правни въпроси, относими към тези оплаквания, не са поставени. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд не е формирал изричен извод, дали изискването за шрифт важи или не за цялото кредитно досие, в какъвто смисъл е единият от въпросите – той е посочил, че по-малък шрифт на текста е установен единствено в декларацията по чл. 42, ал. 2 ЗМИП, по отношение на която изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не се прилага. Не съответства на данните по делото и на изразената в решението правнорелевантна воля на въззивния съд и въпросът, върху чий екземпляр от договора за кредит вещото лице следва да извърши изследването си относно размера на шрифта. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се констатира той да е постановен при грубо нарушение на правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона – в неговия обратен смисъл. С оглед горното по делото не се установяват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение