Определение № 4986 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 80/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от името на Г. В. Д. чрез адв.К. С. и на Й. С. К. чрез адв. И. Б. касационни жалби № 133428 от 10.11.2025 г., и № 133673 от 10.11.2025 г. против различни части на решение № 5862 от 26.09.2025 г. по гр.д.№ 7980/2024 г. на Софийски градски съд, с което частично са уважени и частично отхвърлени предявените от Г. Д. срещу Й. К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разходи за необходим ремонт и за подобрения на общите части на сграда етажна собственост. В касационната жалба на Г. Д., насочена срещу отхвърлителната част на решението, се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно приел, че ищецът не е доказал заплащане на 21000 лева, въпреки разписките и заключението на СТЕ. Вследствие необсъждането на посочените доказателства съдът достигнал до необоснования извод за недоказаност на плащане на 21000 лева. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Иска се допускане до касация по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните, да провери и анализира представените по делото доказателства и да обоснове решението си? В касационната жалба на Й. К. срещу осъдителната част на решението се твърди неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба. Формулирани са следните въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. При наличие на надстрояване в сграда етажна собственост, което не е въведено в експлоатация, как се определя делът на етажните собственици в общите части на сградата?; 2. Ако гесторът е предприел работата в нарушение на нормативните изисквания, може ли да се приеме, че не е водена уместно и дължи ли заинтересованият обезщетение в пълен размер?; 3. При определяне обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД длъжен ли е съдът да разграничи необходимите разноски от полезните?; 4. Противоречие между мотиви и диспозитив основание ли е за отмяна на съдебното решение?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да даде отговор на всички възражения, доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба, като изложи но тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му воля като инстанция по същество?; 6. Допустимо ли съдът да основава решаващите си изводи на обстоятелства, които не се твърдят от ищеца?; 7. Кой е приложимият закон при претенция за остойностяване на разноски, направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост?; 8. При наличие на решение на общото събрание, с което се възлага на етажен собственик да извърши ремонт с фиксиран бюджет, дължат ли етажните собственици обезщетение при надхвърляне на гласувания бюджет и на какво основание? Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в писмен отговор. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Въззивният съд е разгледал предявени от Г. Д. срещу Й. К. осъдителни искове по чл.48, ал.7 ЗУЕС и чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на част от разходите, които ищецът направил за ремонт на покрива на общата сграда, етажна собственост – 47015,80 лева, и за подобрения по останалите общи части – 87844,93 лева, съответно на притежаваните от ответника общи части. В обжалваното решение е прието, че сградата, в която са извършени подобрения от ищеца, е етажна собственост с повече от три обекта, като и двете страни притежават обекти в нея. За неоснователно е прието възражението на ответника за недопустимост на исковете поради неупражняване правото по чл.48, ал.6 ЗУЕС. Констатирано е сключването от Г. Д. като възложител на договор за ремонт на покрива на процесната сграда, както и видът и стойността на извършените от изпълнителя строително-ремонтни дейности – 53572,90 лева с ДДС за покрива и 85049,28 лева с ДДС за фасадите, като последната сума включва стойността на ремонт на гараж индивидуална собственост – 6985,44 лева с ДДС, която следва да се приспадне при определяне задължението на ответника. Прието е, че общо за ремонт на покрива и фасадите на сградата ищецът е заплатил 113475,74 лева. Намерено е за недоказано заплащането от ищеца на сума от 21000 лева, за която ищецът представил три разписки за 5000 лева, 6000 лева и 10000 лева, подписани от П. С. като изпълнител на ремонтните работи, тъй като нямало данни сумите да са били осчетоводени от изпълнителя на работите. Посочено е, че от приетата за доказана сума за ремонт на покрива - 43801,64 лева ответникът следва да заплати 9500,57 лева съразмерно на притежаваните 21,69 % от общите части на сградата. От приетата за доказана сума за ремонт на фасадите 69560,63 лева е извадена сумата 6985,44 лева (отнесена за самостоятелния обект) и от получената сума е определено задължението на ответника съобразно притежаваните от него общи части на сградата - 13572,56 лева, от която е приспадната заплатената от него сума 1606,31 лева. По изложените съображения е посочено, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 9500,57 лева за ремонт на покрива и 11966,25 лева за ремонт на фасадите, а за разликите до 10197,73 лева и 18447,19 лева исковете са отхвърлени. По отношение на разходите за ремонт на покрива е прието, че за извършването им е взето решение на общото събрание на етажната собственост от 15.10.2021 г. за сключване на договор за ремонт на покрива, както и че този ремонт представлява необходим ремонт, затова те следва да се поемат от етажните собственици съобразно притежаваните от тях общи части. Прието е, че е налице съгласие на съсобствениците за извършване на ремонт на фасадите, поради което направените разходи за този ремонт се разпределят съразмерно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата. Отхвърлени са възраженията за незаконност на строежа и за неспазване на срока от страна на изпълнителя, за което ищецът не поискал неустойка или намаляване на цената. Посочено е, че ответникът дължи съответна част от действително сторените разходи, независимо че с решението на общото събрание е била предвидена по-ниска стойност на строителните работи. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационните жалби, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от двамата касатори правен въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства при установяване на правно релевантните факти от значение за решаването на спора. Въпросът осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК - включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Следователно е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни доводи е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения (например решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други). В тях е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните доказателства във връзка с техните доводи. Въпросът е свързан с доводите в касационната жалба на ищеца относно извода за недоказаност извършено плащане на 21000 лева, както и с оплакването в касационната жалба на ответника за необсъждане на поставени от него въпроси във въззивната му жалба. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с посочената практика по поставения въпрос. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение