Определение № 469 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителите И. и Х., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 340 от 10.08.2012г. по в.гр.д. № 933/12г.на Великотърновски окръжен съд,с което е отменено решение № 343 от 12.06.12г. по гр.д. № 539 по описа за 2012г. на Районен съд Горна Оряховица и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се държавна такса и разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,по поставен въпрос за правомощията на въззивния съд с оглед нормата на чл.269 от ГПК и по-специално: длъжен ли е въззивния съд да се произнесе само по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност.Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 361 от 26.05.12г.по гр.д.№ 1471/09г.на ІVг.о. и № 960 от 7.01.10г.по гр.д.№ 4551/08г.на ІVг.о. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: При постановяване на решението си въззивният съд е приел,че независимо от реално осъщественото съкращаване на заеманата от ищцата длъжност „постови стрелочник”,уволнението е незаконосъобразно поради несъобразяване от страна на работодателя на законоустановените критерии и ТР № 3/16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС при извършване на задължителния подбор.Счел е,че не е установено кои са конкретните факти и обстоятелства,въз основа на които е извършена преценката за притежаваните познания и умения при изпълнение на възложената работа и които са обосновали изводите, касаещи срочното,количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.Приел е, че не е извършена действителна преценка кой от всички заемащи длъжността има по-висока квалификация и работи по-добре. Този въззивен акт е постановен въз основа на подадена от уволнената работничка въззивна жалба,в която единственият наведен довод за неправилност на постановения акт е бил за допуснато от съда нарушение на закона,изразяващо се в несъобразяване с нормата на чл.326 от КТ,изискваща прекратяването на трудовото правоотношение да е с отправяне на писмено предизвестие.В подадената въззивна жалба не се съдържа довод,касаещ незаконосъобразно осъществен подбор.Нещо повече – в последното по делото съдебно заседание,в изявленията по същество, след приключване събирането на доказателствата, пълномощ-никът на ищцата е заявил,че не поддържа заявения в исковата молба довод за незаконосъобразен подбор /стр.55 от материалите по делото „отказваме се от претенцията,че заповедта не е съобразена с подбора”/. Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд, съдържанието на подадената въззивна жалба и поставения от касатора въпрос, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК,съгласно които при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка за правилността на постановения акт – тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и е в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд /например решения № 764 от 19.01.11г. по гр.д. № 1645/09г.на ІV г.о., № 131 от 14.07.11г. по гр.д. № 1120/10г.на ІІ г.о., № 189 от 9.07.12г. по гр.д. № 107/12г.на ІІ г.о./. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение