Определение № 78 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 798/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 1338/22.07.2021г. по в.ч.гр.д. № 8504/2021г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-I-3 е потвърдено определение №20055963/01.03.2021г., постановено по гр.д.№61882/2019г. по описа на СРС, 148 състав, с което искът по чл. 76 ЗН, предявен със становище от 17.02.2021г., е върнат, а производството по делото – прекратено. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 11345/03.08.2021г., подадена от Г. Л. Б.-С., чрез адв.М. Б. от САК, с оплаквания, че е неоснователно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. За неправилен счита извода на съда, че няма правен интерес да предяви иска по чл. 76 ЗН, след като по делото приложение следва да намери разпоредбата на чл. 226 ГПК по отношение на извършената разпоредителна сделка с част от наследствения имот след предявяването на иска за делба. Поддържа, че правният ѝ интерес е продиктуван от последиците, свързани с извършването на делбата, в която следва да участват всички собственици на делбения имот под страх от нищожност по чл. 75 ЗН. Счита, че обстоятелството, че приобретателите на прехвърлената част от имота при условията на чл. 226, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК са обвързани със съдебното решение, не би им попречило да заведат дело и при условията на чл. 75 ЗН да обявят настоящата делба за нищожна. Поддържа, че правните последици от предявения иск по чл. 76 ЗН не се изчерпват само до участието на страните и конституирането им в процеса. За неправилен счита извода на въззивния съд, че искът по чл. 76 ЗН може да се предяви само по отношение на сделки, извършени преди делбата. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Ограничено ли е от материалния закон приложното поле на субективното право да се иска обявяване недействителността по чл. 76 ЗН само за сделки, извършени до образуване на производството по делбата и допустимо ли е да се иска обявяване на недействителността на разпоредителна сделка след предявяване на иска за делба, преди вписването на исковата молба; Поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като приложението на материалноправната норма на чл. 76 ЗН и процесуалната норма на чл. 226, ал. 3 ГПК не е изяснено от правната доктрина по отношение правата на съделителя, който не се е разпоредил с наследството, както и по отношение на последиците от делбата. Навежда довод, че императивния характер на чл. 76 ЗН не допуска разширително тълкуване (а счита, че тази норма намира приложение именно в първата фаза на делбата на наследство), докато нормата на чл. 226 ГПК е обща, процесуална и се отнася до общите правила на ГПК. 2.Предвид правните последици от разпоредителната сделка по отношение правата на собственост върху делбения имот, допустимо ли е изключване приложението на чл. 76 ЗН поради прилагане на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК; Поддържа, че единствените хипотези, при които приложението на чл. 76 ЗН е изключено, са посочени в т. 3 на ТР №72/1985г., като счита, че по този въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 3.Нищожна ли е делбата ако не са конституирани като страни приобретателите по сделка, извършена с част от делбения имот след завеждането на делото; Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС (счита, че изразът „без участието на някой от сънаследниците“ се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна, при което между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи); т. 6 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №50 от 25.02.2016г. по гр.д.№4824/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №90 от 27.06.2014г. по гр.д.№3433/2013г. на II г.о. на ВКС. 4.Приложим ли е чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник в полза на трето, външно на съсобствеността лице, след започване на дело за делба на същия имот; Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС и решение №187 от 20.04.2012г. по гр.д.№696/2011г. на I г.о. на ВКС, според които относително недействителни спрямо наследниците на основание чл. 76 ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследници, в който смисъл е и приетото в т. 1 от ТР №72 от 09.04.1986г. по гр.д.№36 от 1985г. на ОСГК на ВС. Поддържа също така, че обжалваното определение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като счита, че съдът е нарушил логиката на закона, допуснал е явна необоснованост на изводите си досежно правните последици от прилагането на материалноправната норма на чл. 76 ЗН и е нарушил основополагащи принципи на съдопроизводството, например но не само чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК. С. В. М. и Ю. В. М., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ответница А. А. Б., не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване, нито по правилността на обжалваното определение. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното: Пред Софийски районен съд е образувано производство по гр.д.№61882/2019 г. по подадена от Г. Л. Б.-С. срещу А. А. Б. иск за делба на апартамент №6, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.2, с твърдението, че страните са наследници по закон на Л. Н. Б., починал на 16.05.2019г., който е притежавал правото на собственост върху имота към момента на своята смърт. С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор съделителката А. А. Б. е представила н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №....от 07.11.2019г., удостоверяващ, че е прехвърлила на дъщеря си Ю. В. М. и внука си М. Д. В. собствената си 1/2 идеална част от имота. Въвела е довод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 226 ГПК, тъй като исковата молба е заведена в съда на 25.10.2019г., а делото е образувано на 28.10.2019г. Заявила е също така, че не е съгласна приобретателите по нотариалния акт да я заместят по делото, тъй като по реда на чл. 341 ГПК е поискала в делбената маса да бъдат включени и други недвижими имоти, придобити по време на брака ѝ с Л. Н. Б., което налага нейното участие в делбеното производство. Със становище вх.№25028584/17.02.2021г. Г. Л. Б.-С. е заявила, че на основание чл. 76 ЗН оспорва сделката, обективирана в представения с отговора н.а.№.../2019г. и моли същата да бъда прогласена за недействителна спрямо нея. С оглед на това е заявила искане да бъдат конституирани в производството приобретателите Ю. В. М. и М. Д. В.. С определение №20055963 от 01.03.2021г., постановено по гр.д.№61882/2019г. по описа на СРС, 148 състав, предявения със становището от 17.02.2021г. от Г. Б.-С. иск по чл. 76 ЗН е върнат и производството в тази част е прекратено. С обжалваното определение подадената от Г. Л. Б.-С. частна жалба срещу определение №20055963/01.03.2021г. е приета за неоснователна. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че правен интерес от предявяването на иск за относителна недействителност на сделка с предмет делбен имот по чл. 76 ЗН има, когато сключването ѝ предхожда предявяването на иска за делба. Посочено е, че в хипотези като настоящата, при която прехвърлителната сделка с предмет делбения имот, следва предявяването на иска за делба, на основание чл. 226, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК производството по иска за делба продължава между първоначалните страни, като съдебното решение обвързва и приобретателите на имота в хода на процеса, като в този смисъл са и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 3 на ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик/съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Изложени са съображения, че тълкувателното решение е постановено във връзка с противоречива практика относно конституирането на страните в производството по съдебна делба при прехвърляне на делбения имот в хода на процеса, като в мотивите към тълкувателното решение е посочено, че в производството по съдебна делба са приложими общите правила на ГПК, поради което при прехвърляне на спорното право след предявяване на иска, приобретателят може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК, като след влизане в сила на решенето по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент (прехвърлителя), ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна по реда на чл. 225 ГПК. Взето е предвид, че при всяко положение приоберетателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент, като съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него. С оглед на това е прието, че във фазата по допускане на делбата, доколкото главна страна е прехвърлителят, то делбата ще бъде допусната с негово участие при липса на други основания за изключване на правата му от съсобствеността, поради което във фазата по извършване на делбата възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК ще са допустими, поради което отпада интересът от иск по чл. 76 ЗН. При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че по поставения от касатора трети въпрос (нищожна ли е делбата, ако не са конституирани като страни приобретателите по сделка, извършена с част от делбения имот след завеждане на делото) предпоставки за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване не са налице. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, при разпореждане с част от делбения имот, извършено след предявяването на иска за делба, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приложение намират разпоредбите на чл. 226 ГПК и чл. 298 ГПК и постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, независимо дали той участва в производството. Във втората фаза на делбата участвалият в производството прехвърлител действа като процесуален субституент на приобретателя. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. В този смисъл ОСГК на ВКС даде тълкуване в т.3 на ТР №3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. С постановяването на това тълкувателно решение беше преодоляна противоречивата практика на състави на ВКС, според която съдът следва да зачете материалноправния ефект на прехвърлителната сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението и ако приобретателят по сделката не е конституиран като страна, съдът следва да отхвърли иска за делба, както и тезата, че приобретателят, който не е конституиран в делбеното производство, разполага с последващ иск за делба. Дадените в ТР №1/2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения по приложението на чл. 76 ЗН не променят този извод, доколкото касаят съвършено различен аспект на изискването делбата да бъде извършена с участието на всички лица, притежаващи права върху съответни идеални части от имуществото, предмет на поделяне. Разгледаната в решение №50 от 25.02.2016г. по гр.д.№4824/2015г. на I г.о. на ВКС, както и в решение №90 от 27.06.2014г. по гр.д.№3433/2013г. на II г.о. на ВКС хипотеза е съвършено различна от настоящата – действието по разпореждане с идеална част от наследствения имот е извършено от сънаследник преди предявяването на иска за делба, с оглед на което тричленните състави на I г.о., съответно на II г.о. на ВКС са приели възражението по чл. 76 ЗН за допустимо, което е обусловило и извода, че прехвърлителят следва да участва в делбеното производство, доколкото при направено възражение по чл. 76 ЗН прехвърлителят и приобретателят са необходими другари (в какъвто смисъл са указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС). Посочено е, че съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.1, под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител, както и приобретателят по сделката, но така даденото разрешение в настоящия случай е неприложимо, тъй като при извършено преди предявяването на иска за делба разпореждане правилото на чл. 226 ГПК не би могло да намери приложение. Налице са обаче предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса предвид правните последици от разпоредителната сделка, извършена с идеална част от сънаследствен имот, предмет на делбеното производство, но след предявяването на иска за делба, допустим ли е иск, респ. възражение по чл. 76 ЗН, след като и в делбеното производство намира приложение правилото на чл. 226 ГПК. С така формулираният от настоящия състав въпрос обобщава поставените от жалбоподателя първи, втори и четвърти въпроси. Настоящият състав приема, че предвид правните последици от разпоредителната сделка, извършена с идеална част от сънаследствен имот, предмет на делбено производство, но след предявяването на иска за делба, доколкото и в делбеното производство приложение намира правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК, иск, респ. възражение по чл. 76 ЗН в същото производство биха били допустими само ако приобретателят встъпи главно в процеса. Съображенията за това са следните: Целта на делбеното производство е окончателното ликвидиране на състоянието на съпритежание на вещни права от един и същи вид върху имуществото, предмет на делбата. За постигането на тази цел е необходимо в производството да участват всички лица, които притежават идеални части от имуществото, предмет на делбата, като съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Санкционната последица на чл. 75, ал. 2 ЗН обаче се проявява само ако в делбата не е участвало лице, което е придобило правото на собственост върху съответната идеална част от делбеното имущество преди предявяването на иска за делба, тъй като разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК намира приложение и в делбеното производство и приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът (т.3 на ТР №3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС). Ако неразпоредилия се с дела си сънаследник даде съгласие съделителят, който е прехвърли своя дял след предявяването на иска за делба, да бъде заместен от приобретателя по реда на чл. 222 ГПК, той изразява воля делбата да бъде извършена с участието на приобретателя, заявявайки по този начин, че няма да оспорва действителността на разпореждането по реда на чл. 76 ЗН. В подобна хипотеза делбата не би била нищожна – както ВКС приема в своята практика, когато никой от наследниците не е поискал прогласяване на сделката за относително недействителна по реда на чл. 76 ЗН, в делбата следва да участва приобретателят по нея (решение №437/20.08.2012г. по гр.д.№67/2012г. на І г.о. на ВКС). Но ако приобретателят встъпи главно в делбеното производство, заявявайки своето право да участва в производството по прекратяване на съсобствеността като самостоятелна страна, съделителят, който не се е разпореждал със своя дял в съсобствеността, може да оспори извършеното от друг съделител след предявяването на иска за делба разпореждане по реда на чл. 76 ЗН, тъй като в подобна хипотеза предвидената в чл. 226, ал. 3 правна последица не би могла да настъпи в делбата. Именно съпоставянето на правните последици на чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 76 ЗН с оглед особеностите и крайната цел на делбеното производство, обосновават извод за недопустимост на оспорването на разпореждането по реда на чл. 76 ЗН чрез иск или чрез възражение в хипотеза, при която при извършено разпореждане с идеална част от делбения имот след предявяването на иска за делба делото следва своя ход между първоначалните страни. Генезисът на установеното в чл. 76 от сега действащия Закон за наследството правило е свързан с разпоредбата на чл. 292 от Закона за наследството, утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 484, обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., доп., бр. 29 от 6.02.1896 г., изм. и доп., бр. 29 от 7.02.1906 г., изм., бр. 45 от 28.02.1907 г., изм., бр. 156 от 20.07.1938 г., бр. 81 от 9.04.1946 г., отм., бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 30.04.1949 г., съгласно който „всеки сънаследникъ се брои, като да е наследилъ самичъкъ и непосредствено всичките имоти, които съставятъ неговия дялъ или му са се паднали, чрезъ разпродажбата, и като да не е ималъ никога правото на собственость върху другите имоти на наследството“. При действието на тази разпоредба извършеното от сънаследник разпореждане със сънаследствен недвижим имот би могло да запази действието си само ако при делбата този имот се падне в дял на разпоредилия се с него, тъй като се брои, че той е бил едноличен собственик на този имот още от момента на откриване на наследството и следователно се е разпоредил валидно с право на собственост, което по силата на установената в закона фикция е притежавал и към момента на извършване на разпореждането. За да настъпи тази правна последица в делбата е следвало да участва наследникът-прехвърлител, за да може прехвърленият имот да се падне в негов дял, а не приобретателят. Подобно правило обаче в сега действащия Закон за наследството не е предвидено, поради което смисълът и значението на разпоредбата на чл. 76 ЗН са съвършено различни, в каквато насока са и становищата в съдебната практика по неговото приложение. Стъпвайки на разясненията, съдържащи се в т.1 на ТР №1/2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, в последващата си практика ВКС приема, че целта на чл. 76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН (решение №187/20.04.2012г. по гр.д.№696/2011г. на І г.о. на ВКС). Недействителността по чл. 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена. Сънаследниците, упражнили правото си по чл. 76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН (решение №657/31.05.2011г. на І г.о. на ВКС по гр.д.№626/2009г.). Функцията на чл. 76 ЗН е защитна по отношение на неразпоредилите се с наследствена вещ сънаследници. Целта на тази норма е предметът на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците при спазване на принципа заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството на дяловете да се уравни в пари (решение № 60094 от 02.11.2021 г. по гр.д.№3822/2020 г. на I г.о. на ВКС). Или по аргумент от разясненията в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от иска по чл. 76 ЗН е налице, когато при уважаването му ще е възможно делбата да бъде извършена само между наследниците без участието на приобретателя по относително недействителната сделка. (В този смисъл – решение № 95 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2007 г., IV г. о.; решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2020 г., II г. о.). Оспорването на акта на разпореждане на основание чл. 76 ЗН означава искане за връщане на имота в делбената маса изцяло, включително и ако сънаследника се е разпоредил с по-голяма част от тази, която е придобил по наследство (решение № 60094 от 02.11.2021 г. по гр.д.№3822/2020 г. на I г.о. на ВКС). Още повече актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ са относително недействителни, но само доколкото при делбата вещта не се падне в дял на разпоредилия се съделител (мотиви към т.1 на ТР №1/2004г.; решение №757/10 от 22.07.2011г. по гр.д.№1879/2009г. на І г.о. на ВКС). Спрямо сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си преди предявяването на иска за делба, вещнопрехвърлителният ефект на разпоредителната сделка ще се породи едва от момента на реалното получаване на дела (изтеглянето му при жребия или при получаването му в дял по проекто-разделителния протокол) на разпоредилия се другар при приключването на делбата (решение №63/25.05.2010г. по гр.д.№4984/2008г. на ІV г.о. на ВКС). Но между страните по сделката същата е действителна и е породила желаните правни последици от момента на нейното сключване, доколкото е налице валидно изразена правна воля от страните по сделката (решение №4/15.02.2012г. по гр.д.№770/2011г. на ІІ г.о. на ВКС). И както вече беше посочено по-горе, когато никой от наследниците не е поискал прогласяване на сделката за относително недействителна по реда на чл.76 ЗН, в делбата следва да участва приобретателят по нея (решение №437/20.08.2012г. по гр.д.№67/2012г. на І г.о. на ВКС). Позоваването на чл. 76 ЗН в делбата следователно не е задължителна предпоставка за нейната действителност, а въпрос на избор от страна на сънаследника, който не се е разпоредил с дела си от наследствения имот. Правното действие на извършеното в хода на делбата разпореждане с идеална част от сънаследствения имот, който е предмет на производството, както и правните му последици за делбеното производство, следователно са идентични както според разпоредбата на чл. 76 ЗН, така и според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК с оглед тълкуването, дадено в т.3 на ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС. И като се съобрази това тълкуване, както и становището, застъпено по категоричен начин в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 76 ЗН има защитно действие и нейната цел е предмета на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците при спазване на принципа заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството на дяловете да се уравни в пари, респ. да бъдат предявени претенции за възлагане и претенции по сметки, то логично следва изводът, че когато тази цел може да бъде постигната чрез друг способ, не е налице правен интерес от заявяването на възражение по реда на чл. 76 ЗН, респ. предявяването на такъв иск в делбеното производство. Обстоятелството дали разпореждането е извършено преди или след вписването на исковата молба за делба е ирелевантно, доколкото вписването на исковата молба за делба има само оповестително действие. При така дадения отговор на поставените от жалбоподателя въпроси следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение