Определение № 60479 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Строй А 2000” ЕООД, [населено място] с предишно наименование „Аспекти плюс” ООД срещу решение № 2709/28.12.2017 г. по гр.дело № 1850/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.07.2016 г. по гр.дело № 70/2012 г. на Пернишкия окръжен съд в уважената част на предявения иск от М. П. С. от [населено място] с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. Ответницата по касационната жалба М. П. С., чрез адв. Р. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 68/15.02.2019 г. постановено по настоящото дело производството е спряно, тъй като с решение № 26/03.07.2018 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на жалбоподателя-ответник „Строй А 2000” ЕООД [населено място]. Видно от приложения препис от решение № 26/03.07.2018 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд със същото е обявена неплатежоспособността на „Строй А 2000” ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 11.01.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик. С определение № 201/15.07.2020 г. производството по настоящото дело е възобновено. Със същото определение е конституиран в качеството на ответник по касационната жалба Ю. П. С. – брат на ответницата по касационната жалба М. П. С. – починала на 17.07.2019 г. Наследниците по закон на починалата ответница по касационната жалба - А. К. М. и Н. К. М. – дъщери са се отказали от наследството, оставено М. С. и отказите са вписани в особената книга на Софийски районен съд на 08.08.2019 и на 09.08.2019 г.. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка данните по делото намира, че производството по делото е недопустимо по следните съображения: С решение № 2709/28.12.2017 г. по гр.дело № 1850/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 25.07.2016 г. по гр.дело № 70/2012 г. на Пернишкия окръжен съд в уважената част на предявен иск от М. П. С./починала в хода на делото на 17.07.2019 г./ срещу „Аспекти плюс” ООД [населено място], сега с наименование „Строй А 2000” ЕООД [населено място] с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. С първоинстанционното решение е осъден „Аспекти плюс” ООД – сега”Строй А 2000” ЕООД да заплати на М. П. С. сумата 388 340.13 лв., представляваща вреди от неизпълнение на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, обективиран в нот.акт № 150/2005 г., от която сума 12 691.96 лв. – обезщетение за неизпълнение задължението за поставяне мазилка и гипсова шпакловка в ателиетата, магазините и общите площи на процесната сграда и 375648.17 лв., обезщетение по т.2,раздел IV „Обезщетения и неустойки” от договора между страните, обективиран в цитирания нотариален акт, ведно със законната лихва върху главницата от 388340.13 лв., считано от 03.06.2011 г. до окончателното изплащане. Със същото решение в полза на ищцата е присъдена сумата 26 532 лв. разноски по делото. С въззивното решение в полза на ищцата е присъдена и сумата 5000 лв. разноски за въззивната инстанция. Срещу вззивното решение в уважената част на предявените искове е подадена касационна жалба от дружеството-ответник. Видно от приложения препис от решение № 26/03.07.2018 г., постановено по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд със същото е обявена неплатежоспособността на „Строй А 2000” ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 11.01.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на „Строй А 2000” ЕООД, назначен е за временен синдик А. Л. В., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „Строй А 2000” ЕООД и е определена дата на първото събрание на кредиторите на посоченото дружество на 01.08.2018 г. от 10.30 часа. От приложения препис от решение № 1411/12.06.2019 г. по т.дело № 4254/2018 г. на Софийски апелативен съд се установява, че със същото е отменено решение № 26/03.07.2018 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд само в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на „Строй А 2000” ЕООД – датата 11.01.2018 г. и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността на посоченото търговско дружество датата 31.12.2016 г. Видно от приложения по делото препис от определение № 246/12.07.2019 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд производството по делото е спряно на основание чл. 632,ал.1, вр.ал.5 ТЗ. От приложения препис от определение № 260008/23.07.2020 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд производството по несъстоятелност на „Строй А 2000” ЕООД е прекратено и дружеството е заличено. Върху решението липсва отбелязване да е влязло в сила. Видно от приложените по делото Удостоверения, издадени от Пернишкия окръжен съд от 14.05.2019 г. и от 22.05.2020 г. М. П. С. не е предявила в производството по несъстоятелност на „Строй А 2000” ЕООД по т.дело № 2/2018 г. на ПОС вземането, предмет на исковата претенция по гр.дело № 70/2012 г. на Пернишкия окръжен съд в общ размер на сумата 498 363.67 лв., представляваща вреди от неизпълнение на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, обективиран в нотариален акт № 150/2005 г. – неточно изпълнение и обезщетение за надстроена площ над договорената, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на насрещния иск – 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. От приложеното удостоверение от 22.05.2020 г., издадено от Пернишкия окръжен съд се установява, че вземането на М. П. за цитираната сума не е включено в списъка на приетите от синдика на „Строй А 2000” ЕООД вземания. По отношение на жалбоподателя – ответник по исковете „Строй А 2000” ЕООД по време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност по чл.630,ал.1 ТЗ с решение № 26/03.07.2018 г. по т.дело № 2/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, вписано в търговския регистър на 06.07.2018 г. Установено е по делото, че ищцата не е предявила вземането, предмет на иска по гр.дело №70/2012 г. на ПОС, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ. Съдът преценява, че производството по иска е недопустимо по следните съображения: С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането/та си в производството по несъстоятелност /вземането е предявяемо/. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ /публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови/, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл.634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ/, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на самото производство по несъстоятелност, е въведена с разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност /изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване, и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица/, а заварените производства се спират по силата на закона – чл.637, ал.1 ТЗ /изкл. при предявени от длъжника насрещни права посредством насрещен иск или възражение за прихващане/. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния седмодневен срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър. Когато обаче към момента на откриване с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно / арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/, както решението по чл.694 ТЗ. Ако предявеното от кредитора по чл.637, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл.637, ал.1 ТЗ исково производство се възобновява на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ и продължава с участието вкл. на синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл.690 ТЗ, производството се възобновява по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай, че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл.690 ТЗ, то производството по чл.637, ал.1 ТЗ се прекратява, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по см. на чл.693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл.637, ал.1 ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.658 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл.637, ал.1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск. Постановяването на решение по чл.637 ал.4 от ТЗ, с което се установява вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само, ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да се удовлетвори за вземанията си в него. По аргумент от разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил предявяемото си вземане в това производство. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл.637 ал.4 от ТЗ е безпредметно т.е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл.637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл.637 ал.3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл.637 ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите стари кредитори с предявяеми вземания, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл.694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на старите кредитори в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл.694 от ТЗ, така и за това по чл.637 ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. С оглед на изложеното съдът приема, че е недопустимо, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. В настоящия случай, по отношение на касатора – ответник по исковете, „Строй А 2000” ЕООД по време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност с решение от 03.07.2018г. по чл.630, ал.1 ТЗ, вписано в търговския регистър на 06.07.2018г., като ищцата не е предявила вземането, предмет на иска, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове - основен по чл.685, ал.1 ТЗ и допълнителен по чл.688, ал.1 ТЗ, последният изтекъл на 06.10.2018г., поради което правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. Кога настъпва погасяването на материалното право на вземане по чл.739 ТЗ в случая е ирелевантно за съществуването на правото на иск и на правния интерес от исковото производство относно вземането, тъй като с оглед откритото производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ, исковата защита на това материално право е допустима само, ако вземането е предмет на производството по несъстоятелност, което условие в случая не може да се осъществи, заради преклудиране по чл.688, ал.1, изр. 2-ро ТЗ на възможността да се упражни правото на предявяване на вземанията в несъстоятелността след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото по предявеният иск да се прекрати. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение