Определение № 1340 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Я. К., Ш. Н. Ш., Д. Н. З., Г. Ш. Н., Н. Д. Я., П. К. П., Д. К. П., Я. П. К., А. В. Н., Н. В. Н. и Д. В. Х., чрез пълномощника им адвокат С. Я. против решение № 1637 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1223 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260306 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 20799/2019 г. на Районен съд - Варна отхвърляне на предявения от К. Я. К., Ж. Д. Н. (починала на 3.11.2021 г. след даване ход на устните състезания във въззивното производство и наследена от Ш. Н. Ш. и Д. Н. З., участващи по делото и на собствено основание), Ш. Н. Ш., Д. Н. З., Г. Ш. Н., Н. Д. Я., П. К. П., Д. К. П., Я. П. К., А. В. Н., Н. В. Н. и Д. В. Х. против Р. К. Р. и П. Д. Е. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** в с.о. „В.-С.“, землището на[жк], общ. Варна, придобит на основание реституция по ЗСЗПП, съгласно решение № 1185 от 03.01.2005 г. на ОСЗГ [населено място] и Заповед по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007 г. Р. К. Р. и П. Д. Е. са подали чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Правният спор касае поземлен имот с идентификатор *** в с. о. „В.-С.“, обособен за реституираните собственици от предоставен за ползване и застроен имот, като ответниците са придобили собствеността при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на съседния поземлен имот с идентификатор ***. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като ищците, чиято е доказателствената тежест не са опровергали констатациите на нотариуса за придобито от ответниците право на собственост по давност по констативен нотариален акт № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от 2019 г. Във въззивната жалба на ищците са наведени доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение поради отказ да се съберат гласни доказателства и за допуснато нарушение на материалния закон и са оспорени изводите, че ищците не са се противопоставили на владението на ответниците (налице е водено между страните административно дело № 676/2008 г., по което ответникът Р. е обжалвал оценката на подобренията в процесния имот, но не и правното основание за издаването й, а тази оценка е направена по молба на ищците, тъй като без нея не е възможно да се завърши административната процедура чрез въвод във владение, като в хода на делото лично ищците са завели вещото лице в имота и са разговаряли с ответника; извършено е трасиране на имота през 2007 г., на което е присъствал един от ответниците). Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици въз основа на реституция по ЗСПЗЗ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с решение № 1185 от 03.01.2005 година на ОСЗГ [населено място] и заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 494 от 07.05.2007 г. Ответниците се позовават на придобивна давност за периода от 1987 г. до момента на подаване на исковата молба, като са се снабдили с констативен нотариален акт № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от 2019 г. и е безспорно по делото, че те упражняват фактическата власт за целия процесен период, а разпитаните пред въззивната инстанция свидетели (които първоинстанционния съд не е допуснал) изнасят в показанията си, че ответниците никога не са губили фактическата власт. Въззивният съд е посочил, че придобивната давност е започнала да тече от момента на издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. на 7.05.2007 г. До предявяване на иска през 2019 г. давността не е прекъсвана чрез действия по чл. 116 ЗЗД. Доказано е, че ищците са били отблъснати и не са били допуснати в имота, въпреки намесата на МВР. Счел е, че по адм. д. № 676/2008 г. са били оценени подобренията в съседния имот № *, а не и в процесния (поради което не е кредитирал показанията на свидетеля Д. в тази част). Бездействието на ищците да защитят вещото си право е продължило от 7.05.2007 г. до 17.11.2019 г. и собствеността е придобита по давност от ответниците. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси: 1) притежават ли ответниците по иска качеството владелци на процесния имот; 2) недопускането на съдебно-техническа експертиза препятства ли възможността регламентирана в процесуалните правила на съдебното дирене да се докаже идентичност на процесния имот с претендираният от нас и с този на ответниците и това обстоятелство само по себе си не препятства ли ищците да докажат предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, както и възможността да оборят годното правно основание на което владеят ответниците; 3) при регламентирана възможност да се заведе осъдителен иск, правомерно ли е той да бъде разгледан като установителен; 4) въззиваемите по делото Р. Р. и Е. Е. позватели ли са по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Втори, трети и четвърти въпрос не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Недопуснатата съдебно-техническа експертиза е касаела неотносими или неоспорени по делото факти (за установяване идентичност на имота на наследодателя по нотариален акт от 1910 г. и процесния имот; идентичност на имота на ответниците, съседен на процесния и този, който им е даден за ползване; в кой план и коя година за пръв път са нанесени постройките в имота на ответниците и в процесния), каквито са и мотивите на първоинстанционния съд, а във въззивната жалба не са наведени доводи в тази насока. Неясно е в каква връзка се поставя третият въпрос, тъй като съдът е разгледал и отхвърлил именно осъдителен ревандикационен иск, произнасяйки се в съответствие с разясненията в т. 2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС с установителен и осъдителен диспозитив. Неясна е и връзката със спора по делото на четвъртия въпрос, доколкото процесният имот е реституиран на ищците, а искът е отхвърлен, поради извода на съда, че ответниците са го придобили по давност чрез упражнявано недобросъвестно владение. Първият въпрос се явява относим към изхода на спора. Въпросът касае доводите на касаторите, че съдът не е преценил доколко ответниците имат качеството владелци на реституирания процесен имот, който е образуван от разликата над придобитата от тях като ползватели площ от имот № *, като са обжалвали оценката на направените от тях подобрения именно в процесния имот и по същество е свързан с предпоставките владението да е годно да произведе правните последици на придобивната давност, т. е. с необходимостта да е явно. Въпросът следва да бъде уточнен с оглед фактите по делото до въпроса: за характера на фактическата власт, установена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и упражнявана от ответниците след влизане в сила на ПНИ, при положение, че са обжалвали изготвената по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ оценка на подобренията в процесния имот. В практиката на ВКС (решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1662/2020 г., I гр.о.) е дадено тълкуване, че „Заварените ползватели в предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на закона (§4в ПЗР ЗСПЗЗ) нямат качеството „владелци“ по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на „държател“. По отношение на частта извън определената им за изкупуване, те запазват качеството „държатели“ и могат да установят самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по давност, като противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на които е възстановена собствеността, след приключване на реституционното производство с влязъл в сила административен акт. Ако са извършили подобрения в тази част, заварените от влизането на ЗСПЗЗ в сила ползватели имат право на задържане (съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 ЗС, вкл. и по чл.72, ал.3 ЗС) до заплащане на подобренията и именно на това основание осъществяват фактическата власт върху имота. Претендирайки подобренията, включително чрез обжалване на заповедта, с която е определен техният размер, бившият ползвател упражнява правата си по §4в ПЗР ЗСПЗЗ спрямо лицата, на които съответната част от имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ именно в качеството си на държател, упражняващ фактическата власт върху имота на предвидено в закона правно основание – законът признава на заварения ползвател правата по чл.72 ЗС, но не и качеството „владелец“. За да придобие качеството „владелец“ след влизане в сила на административния акт, с който правото на собственост се възстановява на правоимащите лица, и след като изрично е заявил претенцията си за заплащане на извършените в имота подобрения, завареният ползвател следва да демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическата власт върху имота за себе си. Установената в чл.69 ЗС презумпция в подобна хипотеза следва да се приеме за оборена“. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Касационният съдебен състав констатира, че е налице и служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че производството по адм. д. 676/2008 г. са били оценени подобренията в съседния имот № *, а не и в процесния, доколкото § 4л предвижда, че оценките на земите, сградите и подобрения на земята по § 4а, § 4б и § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана за новообразуваните имоти, § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ – че лицата, извършили подобрение върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, а § 4ж ПЗР на ЗСПЗЗ, че средствата по § 4а, § 4б и § 4з се набират по банкова сметка за чужди средства към общините и заедно с лихвите се използват за обезщетяване на бивши собственици и ползватели. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение