Определение № 304 от 23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4235/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на В. О. А. срещу въззивно решение № 125 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 73 /2015 г. на Пернишки окръжен съд, г.о., възз. с-в., с което е потвърдено решение на Радомирския районен съд, с което е уважен иск на М. Й. Ц. срещу В. О. А. с правно основание чл.108 ЗС за дворно място в [населено място], [община], с площ 1000 кв.м., заедно с построена в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м. и стопанска сграда с площ 12 кв.м., индивидуализирани в решението. Насрещната страна М. Й. Ц. не е подал отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима: Касационната жалба е подадена на 26.05.2015 г. – преди изменението на ГПК, обн. в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. Съгласно § 14. от ПЗР към ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50 от 2015 г. подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. Това означава, че по отношение на тях разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК се прилага в редакцията преди изменението на ГПК, обн. в ДВ, бр. 50 от 2015 г. – тази, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. Искът с правно основание чл.108 ЗС е иск за собственост. Съгласно чл.69,ал.1,,т.2 ГПК цената му се определя от данъчната оценка на имота. Представената с исковата молба данъчна оценка за целия имот (л.6) е в размер на 1 315.10 лева. Тази цена, както и цената на иска, е много по-ниска от 5 000 лева.. Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. Доколкото в това съдебно заседание на 15.01.2014 г. (л.42 и сл.). тя не е повдигана от ответника и от съда, тя е останала неизменна в цялото производство. Изводът е, че съгласно цитираното правило на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат. Воден от изложеното съдът