Определение № 719 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 234/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3882/ 28.12.2010 година на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/- [населено място], представлявана от Началника на службата Д.К. и приподписана от юрисконсулт Л.Г. срещу въззивно Решение Nо 548 от 25.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 459/2010 година на ОС-Пазарджик. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 и т.3 ГПК, като се поддържа, че въпросът в производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ компетентен ли е съда да признава правото да се възстанови правото на собственост на гори, разположени извън територията на Република България и валиден ли е постановения съдебен акт, ако няма такава компетентност, е произнесен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – Решение Nо 361/07.05.2009 година по гр.д. Nо 706/2008 г. на ВКС-I отд., Решение 109/1997 година на ВКС-I отд., както и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с които защитата – адв. И. Л. АК П. оспорва наличието както на основания за допустимост на обжалването ,така и основания за отмяна на обжалваното решение Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – неоценяем за установяване и прогласяване нищожност на съдебно решение и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на РС-Пазарджик, постановено по гр.д. Nо 1649/2009 година по отхвърления иск на ОбСЗ- П. срещу Б. Д., А. Д. / починал в хода на делото и заменен от наследниците по закон- О. Л. Д., Б. Д., Б. Д. и Н. А. Д. - непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Г. Г.-К./, И. Д. и К. Т. с правно основание чл. 270 ал.2 ГПК за признаване нищожност на решение по уважен иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. За да отхвърли иска по чл. 270 ал.2 ГПК, решаващият съд е приел, че решението по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ не е нищожно, решаващият съд не е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, защото само установява правото на български гражданин/ в т.ч. и на тези с чието имущество е погасен държавен дълг по Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Г. от 1964 г./ да възстанови собствеността на гори, които не са били заменени по реда на чл. 4 ал.2 от ЗВСГЗГФ, дори и когато не е възможно реално възстановява на собственост, а правоимащите собственици или техните правоприемници могат да получат само обезщетение по реда на чл. 3 ал.3 във вр. с чл.1 на ЗОСОИ и защото нищожни са само решенията постановени от незаконен състав, или извън рамката на правораздавателната компетентност на съдебния състав, или когато решението е напълно неразбираемо дори и при тълкуване не може да се извлече действителната воля, а доводи на жалбоподателя- ОбСЗ - [населено място] касаят неправилност по приложение на материалния закон. Преценявайки наведените доводи, като и развитите от съдилищата правни съображения по дела, с които се разрешават спорове по 270 ал.2 ГПК, настоящият състав намира, че НЕ СА налице релевираните основания в рамките на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК. По поставения въпрос по приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ налице Решение по гр.д. Nо 1140/2009 г. ВКС- II отд. по чл. 290-293 ГПК, с което е прието, че чл. 2 от ЗВСГЗГФ определя приложното поле на закона от гл.т. на нормативни актове, по силата на които е извършено отчуждаването на горите, чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или съдебен ред ,споделена от настоящия състав. В тази насока са и Решение N 474/07.07.2010 година по гр.д. Nо 917/2009 година на ВКС-I отд. и Решение Nо 998 / 07.01.2010 година по гр.д. Nо 3611/2008 година на ВКС- I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК. И. в по широк план въпрос - в производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ компетентен ли е съда да признава правото да се възстанови правото на собственост на гори, разположени извън територията на Република България и валиден ли е постановения съдебен акт, ако няма такава компетентност обаче е неотносим към проблема за нищожността на съдебното решение. Хипотезите на нищожност за нарушена правораздавателната власт касаят произнасяне извън рамката на процеса, а не приложимостта на материално правните норми. Въпросът за правната възможност едно решение на български съд да породи последици, когато със същото се засягат вещни права извън територията на Р България, не е проблем на процесуалното право касаещи валидността на съдебното решение, като съдебен акт, а проблем на приложимостта на конкретна правна норма на материалното право, която съставлява основанието да се признае съществуването на претендираното или защитимо материално право, поради което погрешното приложение на материалната правна норма не може да се определени като нарушаване на правораздавателна компетентност и да обуслови извод за нищожност на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия