Определение № 50896 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2547/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1770/04.04.2022г., подадена от Община Перник, чрез кмета С. В., приподписана от адв.А. А., против решение № 67 от 02.03.2022г. по в.гр.дело №37/2022г. на Пернишкия окръжен съд. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решение № 322/18.11.2021г. по гр.дело № 2542/2021г. на РС-Перник, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. С. И., извършено със Заповед № 16 от 13.04.2021г. на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на С. И.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-младши експерт в отдел „Инвестиции, екология и озеленяване“ в Община Перник и последната е осъдена да плати на И. сумата 7 000 лева-обезщетение за оставането без работа за периода от 14.04.2021г. до 14.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касационната жалба С. С. И., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Развити са съображения, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ е издадена в пълно съответствие със закона и с разясненията, дадени в ТР № 4/2017г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че от събраните писмени доказателства може да се установи категорично, че ищцата трайно не е изпълнявала трудовите си задължения в качествено, количествено и във времево отношение, но съдът основал изводите си за незаконосъобразност на заповедта, обсъждайки единствено събраните гласни доказателства-показанията на ангажираните от ищцата свидетели, които не са работили в отдела на ищцата, не са изпълнявали същите трудови функции, поради което и според касатора не могат да оценяват начина й на изпълнение на трудовите задължения. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-т.3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по безсрочен трудов договор с ответната община на длъжността „младши експерт“ в отдел „Инвестиции, екология и озеленяване“. Според длъжностната характеристика основната цел на длъжността на ищцата е да контролира и носи отговорност за дейностите с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, чистота на обществени територии, експлоатация, закриване на депа за битови отпадъци, изготвяне на програми и наредби по ЗООС за територията на Община Перник; преките задължения на длъжност са да организира, съгласува и контролира дейността на всички фирми и организации, имащи отношение към поддържането на чистотата на обществените територии, експлоатацията и закриването на общински депа, сметосъбирането и сметоизвозването, а необходимите компетентности са компютърна грамотност, умения за ефективна работа в екип, добри комуникационни умения, обективност в преценките, основни познания на нормативната уредба в областта, в която работи, и правилното й приложение. В длъжностната характеристика е посочено също, че работата на младши експерт се възлага от началника на отдел „Инвестиции, екология и озеленяване“, директора на дирекция „СИЕ“/гл. инженер, зам.кмета „Строителство и УТ“ и кмета на общината. Със заповед № 16/13.04.2021г. на кмета на Община Перник трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. В заповедта е посочено, че у работника/служителя липсват качества за ефективно изпълнение на работата. Изложени са мотиви, че И. не е изпълнявала качествено и в срок възложените служебни задължения, липсва ефективна работа в екип, добри комуникационни умения и обективност в преценките при изпълнение на задълженията, което води до неефективност в работата, видно от докладна записка от 14.08.2020г. на инж. М. С.. Цитирани са и посочените в докладната причини за липса на ефективно изпълнение на работата на служителя, а именно: зачестено подаване на сигнали до администрацията за наличие на нерегламентирани сметища от едрогабаритен отпадък, дължащо се на липса на обективен график на изпълнение на дейностите и липса на обективна преценка от страна на мл. експерт И. при организиране почистването на нерегламентирани сметища. Посочено е още, че с оглед функциите на длъжността на ищцата, които са от изключително значение да бъдат изпълнявани правилно, се е пристъпило към прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е кредитирал, като обективни и безпротиворечиви показанията на тримата разпитани по делото свидетели, които в един и същ времеви период са работели с ищцата в [община] при осъществяване на контрола на чистотата и имат еднакви наблюдения относно качеството й на работа. Приел е, за установено от гласните доказателства, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения съвестно и качествено, работила е ефективно с колегите си и е демонстрирала отговорно отношение към работата. Посочил е, че изводът на работодателя за липса на необходимите качества у ищцата е направен с оглед отразеното в докладната записка от 14.08.2020г. на инж. С. за постъпили сигнали до администрацията за нерегламентирани сметища от едрогабаритен отпадък, което според работодателя се дължи на липсата на обективен график за изпълнение на дейностите и на липсата на обективна преценка от страна на мл. експерт И. при организиране на почистването на нерегламентираните сметища. Съдът е приел, че от докладната записка на инж.С. не може да се направи извод за липса на професионални качества и умения у ищцата, доколкото отразените в докладната обстоятелства не са били потвърдени пред съда от разпитаните по делото трима свидетели, които са колеги на И. и имат непосредствени впечатления – напротив отразеното в докладната записка се опровергава от свидетелските показания. Посочил е, че липсата на професионални качества и умения не могат да бъдат изведени и от представените копия на жалби, сигнали и докладни, защото по делото липсват доказателства за резултатите от извършени проверки по тези сигнали и доколко същите отговарят на обективната действителност, дали са образувани такива нерегламентирани сметища, както и какви действия са предприети за отстраняването им. Липсват доказателства и дали проверки по тези сигнали са възложени за изпълнение на ищцата, както и липсват данни подаването на сигналите да е свързано с изпълнението на трудовите задължения на ищцата. В обобщение съдът е приел, че работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно липсата на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата. Според въззивния съд заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изброява липсващи качества на ищцата за изпълнение на трудовите функции, но събраните доказателства не ги установяват по убедителен начин и в причинна връзка с ефективното изпълнение на осъществяваната от работника/служителя трудова функция, поради което извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконно. Предвид това, съдът е намерил за основателен първия предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а оттам е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за обезщетение поради незаконно уволнение. С тези мотиви, въззивният съд е потвърдил решението на РС-Перник. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол по следните съображения: Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК-да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Както се приема в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Посочването на съответната материалноправна норма или цитирането на задължителна съдебна практика, без да е изведен конкретен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения касаят неправилност на решението и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации. Подобни твърдения и доводи не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е достатъчно основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Дори да се приеме, че от изложението на основанията по чл. 280, ГПК, може да се изведе въпрос, свързан с начина на мотивиране на заповедта по чл.328, ал. 1, т. 5 КТ, то по подобен въпрос не са формирани решаващи изводи на въззивния съд. Съставът на ОС-Перник е посочил, че мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е достатъчно, за да се приеме, че уволнението е законосъобразно, а работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи липсата на качества у работника или служителя и причинна връзка с неизпълнение на възложените трудови задължения, каквото доказване в случая не е сторено. Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС – напр. решение № 60258/18.08.2022г. по гр. д.№ 3443/2020г. на IV ГО и мн.други, че хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за прекратяването на трудовия договор: неефективно изпълнение на работата от страна на работника или служителя; липса на качества на същия работник или служител и причинна връзка между двете. По отношение на мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ в ТР № 4/ 01.02.2021г., постановено по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС е посочено, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която в тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на качества, чрез доказване на факти, имащи отношение към начина, по който работникът/служителят се справя с възложената му работа-действията, бездействията му, получените резултати. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика при постановяване на обжалваното решение, като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която е стигнал до извода, че оспорваното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е незаконосъобразно. Проверката на тези изводи по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сторените от ответника по касация разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1350 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение