Определение № 50192 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 5959 от 30.05.2022 г., подадена от Д. Х. Б., чрез адвокат П. Й. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 183 от 13.04.2022 г. по в.гр.д.№ 81/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация Община Петрич е подал отговор на жалбата и изложението към нея чрез адвокат Е. Г. от АК - Б.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването. Претендира присъждането на разноските за защитата пред ВКС.

Ответницата по касация Д. С. Б. е подала отговор, съгласно който становището й е, че жалбата е допустима и основателна.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 8223 от 03.12.2021 г. по гр.д.№ 1225/2020 г. на Районен съд - Петрич, с което са отхвърлени предявените от Д. Х. Б. срещу Община Петрич и Д. С. Б. искове по чл. 440, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че Д. С. Б. не е собственик на: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени по реда на ЗКИР, при посочени в диспозитива съседи, както и на 1/2 идеална част от находящата се в него сграда с идентификатор , както и на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], при посочени съседи, както и на находящата се в имота сграда с идентификатор ****.

Прието е, че правният интерес за Д. Б. да предяви против Община Петрич и Д. Б. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК (по които да се приеме за установено, че Д. Б. не е собственик на имотите, посочени в исковата молба) произтича от това, че принудителното изпълнение за задължения на Д. Б. е насочено срещу имоти, които ищецът твърди, че са негова собственост. Изложил е обстоятелства, че ги е придобил чрез възмездна сделка от физически лица, а те от своя страна също са ги придобили чрез възмездна сделка от праводател „Мики Инвест” ЕООД. Последният е признат за собственик с нотариален акт № 155/2016 г. на Нотариус Ш., на основание извършена обстоятелствена проверка, при която е констатирано придобиването от търговското дружество по давност.

Не се спори по фактите, че Д. Б. и Д. Б. са в близки родствени отношения – майка и син; че Д. Б. е била собственик на посочените недвижими имоти в периода преди 1999-2000 г.; че Община Петрич е образувала през 2015 г. изпълнително производство против Д. Б. за нейни задължения към общината; че са предприети действия по принудително изпълнение, като е наложена възбрана върху имотите, за които има документи, че тя е собственик. В исковата молба се поддържа, че владението на имотите е започнало през 1999-2000 г. от Д. Б. в качеството му на едноличен търговец, продължило е и през 2008 г., когато е прехвърлил търговското си предприятие на едноличен търговец на „Мики Инвест” ЕООД. Дружеството е продължило владението на праводателя си и към 2016 г. е станало собственик, когато се е снабдило и с документ за собственост - констативен нотариален акт за имот, придобит по давност. От представените по делото нотариални актове е установено, че на 10.11.2016 г. търговското дружество се е снабдило с нотариален акт за собственост на основание давностно владение. На 25.11.2016 г. търговското дружество чрез продажба е прехвърлило на Л. Ч. процесните недвижими имоти, а на 20.03.2018 г. (отново чрез продажба) имотите са прехвърлени на ищеца Д. Б.. Особеност на настоящето дело е това, че собственик на имота е била майката на Д. Б.. Учредените от него фирма на едноличен търговец и търговско дружество с едноличен собственик на капитала в негово лице и близката родствена връзка, при която е възможно имота, предмет на делото, да е предоставен за ползване между роднини или за обща дейност в полза на семейството, както и образуваното изпълнително производство с предприети действия за изпълнение именно върху тези имоти, преди снабдяването на търговското дружество с нотариален акт за собственост, изискват установяване по несъмнен начин на всички елементи на давностно владение, при оспорване от Община Петрич на придобивното основание на праводателя на ищеца. Прието е, че през периода, в който се сочи, че търговското дружество на сина й е упражнявало давностно владение, ответницата Д. Б. е извършила редица правни действия, с които е демонстрирала, че счита имота за свой - подавала е молби до Община Петрич през 2003 г. за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, узаконяване на строеж („Дърводелски цех”), ипотекирала е имотите два пъти (през 2004 г. и 2008 г.). При тези факти е прието, че владението на търговското дружество не е несъмнено. Презумцията на чл. 69 ЗС е оборена при наличието на факта на близкото родство между собственика и лицето, което ползва имота, макар и в качеството си на търговец, и установеното обстоятелство на предприети от ответницата действия като собственик. От събраните по делото доказателства не е установено „Мики Инвест” ЕООД да е осъществявало владение върху имота, липсва демонстриране на действия, който биха могли да бъдат възприети от трети лица, включително и от Д. Б., като завладяване и афиширане на намерение за упражняване по отношение на процесния имот фактическото съдържание на правото на собственост.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжно ли е лицето, което се позовава на осъществено от него давностно владение, да демонстрира по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен имот, когато спрямо него няма заявени претенции от трето лице, че счита себе си за собственик на същия имот;

2. Близката родствена връзка между владеещия несобственик и невладеещия собственик пречка ли е за прилагане на презумпцията на чл. 69 ЗС и наличието на такава родствена връзка (без да са събрани в хода на делото какви всъщност са техните взаимоотношения) води ли до оборване на тази презумпция;

3. Строителството на сграда-производствен цех върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, оборудване на тази сграда с дървообработващи машини, извършване на търговска дейност в тази сграда, представляват ли действия по открито и явно владение на имота;

4. Счита ли се владението на недвижим имот смутено и придобивната давност прекъсната, с учредяването на ипотека върху имота от предишния собственик, декларирането на имота от него пред общинските власти, снабдяването му с удостоверение за търпимост на строежите в дворното място и при наличието на започнало изпълнително производство, провеждано против предишния собственик на имота;

5. Необходимо ли е доказването на субективния елемент на владението /своенето/, когато установената в чл. 69 ЗС презумпция не е оборена ? Налице ли е намерение за своене на чужд недвижим имот, когато лицето, което го владее без правно основание, извърши в него значителни ремонтни дейности и след това се нанесе да живее в имота ?

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първи въпрос – в противоречие с Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1519/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; втори въпрос – в противоречие с Решение № 114 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 760/2016 г. на ВКС, І г.о. и ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК; трети въпрос – в противоречие с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 91 от 02.07.2010 г. по т.д.№ 713/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; четвърти и пети въпрос – в противоречие с Решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 1100/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 26 от 08.02.2008 г. по търг.д.№ 445/2007 г. на ВКС, І т.о., Решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 287 от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 984/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 1369 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729/2007 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 138 от 16.02.2009 г. по гр.д.№ 6158/2007 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на ВКС, І г.о. и др.

Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса от изложението. Въззивният съд е приел, че действията на ищеца по упражняване на фактическа власт върху процесните имоти, основани на близка родствена връзка с ответницата, изключват владението и съответно придобивната давност, при липса на демонстрирана промяна в намерението и завладяването на имотите за себе си. Тъй като се касае за отношения между близки роднини, уговорките между тях трудно могат да бъдат пряко установени, а за тях се съди от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. При възприетите от въззивния съд факти по настоящото дело, постановеното решение съответства на практиката на ВКС, в която няма колебание, че във всички случаи само владението може да доведе до придобиване на един имот по давност, а ако фактическата власт е установена като държане или като търпими действия, то промяната й във владение следва да бъде демонстрирана по отношение на собственика. Настоящият казус не попада в приложното поле на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, тъй като същото е постановено по въпроса дали е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случая се касае за упражнявана фактическа власт върху имот от трето лице, което не е съсобственик, за която въззивния съд е приел, че няма характеристиките на владение.

Четвъртият въпрос от изложението не е обсъждан от въззивния съд и не е от значение за изхода по конкретното дело, поради което не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Решение № 330 от 28.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1519/2010 г. разглежда въпросите за прекъсване на владението, каквито не се поставят по настоящото дело, тъй като ищецът, който се позовава на давността, няма качеството на владелец, и именно това е решаващият извод на въззивния съд. Държателят и лицето, което упражнява търпими действия, не биха могли да придобият имота по давност, съответно – няма как тази давност да бъде прекъсната, след като въобще не е започнала да тече.

Петият въпрос от изложението е свързан с оплакването на касатора, че въззивният съд не е приложил презумпцията на чл. 69 ЗС. Въпросът не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като за твърдяния период ищецът не е осъществявал владение върху имотите, съответно при липса на владение презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима.

С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи разноски във връзка със защитата на ответника по касация Община Петрич в производството пред ВКС. Видно от ДПЗС № [ЕГН] от 19.08.2022 г. (л. 49) и извлечение от банкова сметка (л. 48), за защитата пред ВКС е заплатена сумата 1 000 лв., която следва да бъде присъдена в тежест на касатора.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение