Определение № 16 от 11.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 606/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. от [населено място] срещу решение № 12364 от 20.11.2020 г. по в. гр. д. № 5274/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 4987 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 2947/2018 г. на Софийски градски съд I-15 състав в частта, с която предявеният от касаторката срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 31.08.2016 г. е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 70 000 лв. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно. Счита, че при определяне на дължимото й обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е подложил на точен, пълен и съвкупен анализ получените от нея увреждания и тяхното непосредствено отражение върху качеството й на живот за в бъдеще. Излага подробни съображения във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД с твърдението, че обезщетението не отговаря на критерия „справедливост“, тъй като при определянето му не са оценени в достатъчна степен значимите за спора обстоятелства. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68 г. и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г., както и с конкретно цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за причинените на ищцата неимуществени вреди от получени травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 31.08.2016 г. С оглед установения по делото механизъм на произшествието, решаващият състав е изразил становище, че ищцата е допринесла в равна степен за настъпването на удара, доколкото в нарушение на правилата за движение се е придвижвала по пътното платно, независимо от наличието на изграден в района тротоар. Предвид обаче липсата на подадена жалба от застрахователя и забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване на положението й, този факт не е отчетен при присъждане на застрахователното обезщетение. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение решаващият състав е преценил, че присъдената сума 30 000 лв. е напълно достатъчна, за да възмезди ищцата за болките и страданията от травмите, получени в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, като е съобразил: възрастта на ищцата; медико-биологичните характеристики на причинените увреждания, получени от нея при произшествието – двуглезенно счупване на дясната подбедрица със сублуксация (полуизкълчване) на дясната глезенна става; продължителността и интензитета на болките и страданията; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието на негативни последици от увреждането; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към деня на настъпване на ПТП – 31.08.2016 г. Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретния случай, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че са относими към правилността на обжалвания акт. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е и настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните в жалбата оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Отделно от изложеното, дори вторият от въпросите да бъде преценен като релевантен, същият не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като той е относим към съобразяване на лимитите на застрахователно покритие и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, в каквато връзка обаче в касационната жалба няма релевирани оплаквания. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК