Определение № 2878 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С. срещу решение № 135 от 07.03.2024 г. по в.гр.д.№ 454 от 2022 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 38 от 14.03.2022 г. по гр.д.№ 142 от 2021` г. на Районен съд- Павликени. С това решение са отхвърлени следните предявени от С. И. С. срещу А. С. К. и Г. В. Г. искове:

• иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ * в кв.*по ПУП на [населено място] черква, общ.П., обл.В. Т., ул.“* № *, с площ от 860 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., гараж, второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения при граници: от две страни улици, УПИ * и УПИ *, както и искането му за отмяна на констативен нотариален акт № 171 от 08.10.2018 г. и

• иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за признаване правото на С. И. С. да изкупи от Г. В. Г. дяловете на А. К. от 11/12 ид.ч. от гореописания имот за сумата 4 583,33 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Ако един от съпрузите е установил владение на основание наследство и придобивната давност изтече по време на брака, то става ли недвижимият имот семейна имуществена общност ?

2. Ако през време на брака се извършват строителни работи в жилищна сграда- лична собственост на единия съпруг, които увеличават многократно разгънатата застроена площ и се изгради изцяло нова покривна конструкция на сградата, то става ли сградата семейна имуществена общност ?

3. С оглед преценката за наличие на съвместен принос на съпрузите, кой е меродавният момент за определяне на правото на собственост на сграда, в която са извършвани строителни работи, довели до изграждането на изцяло нови външни стени и изцяло нова покривна конструкция ?

По първия въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 50042 от 06.06.2023 г. по гр.д.№ 1049 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., а по втория и третия въпрос- противоречие на решението с решение № 54 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 5016 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 569 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 1828 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. Евентуално, в случай, че се приеме, че посочената практика на ВКС е неотносима към конкретния случай, като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК- твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците Г. В. Г., С. Е. Р. и Х. Е. Х. /последните двама наследници по закон на починалата след подаване на касационната жалба ответница А. К./ не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо г.о. по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот и иск по чл.33, ал.2 ЗС, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът С. И. С. не е собственик на претендираната от него 1/4 ид.ч. от имота по наследство от своите дядо и баба С. И. С. и П. С. С.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че действително С. И. С. е наследник по закон на неговите дядо и баба С. И. С., починал на 27.07.2009 г. и П. С. С., починала на 14.06.2005 г., които са сключили брак през 1939 г. Приел е обаче, че ищецът не е придобил правото на собственост върху ид.ч. от процесния имот по наследство от дядо си и баба си, тъй като този имот е бил индивидуална собственост само на дядо му С. С. /придобит по наследство от неговия баща- осиновител И. С. Ф./ и е бил завещан от С. С. на неговата дъщеря /леля на ищеца/ А. К. с валидно саморъчно завещание от 04.08.2005 г. Поради това е счел, че извършеното от ответницата А. К. в полза на втория ответник Г. В. Г. разпореждане с имота, извършено с нотариален акт № 73 от 08.11.2018 г. има вещнопрехвърлително действие.

Изводът, че процесният имот е бил собственост на И. С. Ф., а след неговата смърт е станал индивидуална собственост на дядото на ищеца С. И. С. /а не е съпружеска имуществена общност между С. С. и неговата съпруга П. С./, въззивният съд е основал на събраните по делото доказателства: на протокол № 38 от 15.04.1909 г. за дадена и проверена на И. С. Ф., съгласно Указ № 109 от 09.10.1908 г., строителна линия и ниво за строителство в процесния парцел, в който протокол било записано, че парцелът е собственост на И. Ф., както и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза Р. Г., според което в протокол № 6 от 17.04.1953 г. и в протокол № 31 от 05.05.1971 г. за даване на строителна линия и ниво на строеж е записано, че процесният имот е записан в стопанския регистър на името на И. С., а в разписните листове към кадастралния и регулационен план на града от 1955 г. и в регулационния план от 1983 г. е записан на името на С. С., без посочени документи за собственост.

Във връзка с твърдението на ищеца, че построената в имота жилищна сграда е била съпружеска имуществена общност на С. С. и съпругата му П. С., тъй като по време на брака им сградата е била разширена и на същата е била изградена нова покривна конструкция, въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. От показанията на свидетелите С. В. Г. и В. И. Т. е приел за установено, че дядото и бабата на ищеца винаги са живеели в процесната къща и правили там „някакви“ строежи. Вуйчото на свидетеля Т. бил строител и му разказвал как били строени сградите в имота, а лично свидетелят бил правил инсталация на тавана на къщата през 1985-1986 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено, че процесният имот е бил застроен още преди одобрението на първия регулационен план на града през 1908 г. /тъй като в този регулационен план, в северната част от парцела била отразена част от сграда/. На 15.04.1909 г. с протокол № 38 е била дадена и проверена линия и ниво за строителство на сграда на калкан с размери 5/10 м., разположена до югозападната регулационна линия. На 17.04.1953 г. е съставен протокол № 6 за дадена строителна линия и ниво за едноетажна жилищна постройка- кухня в същия парцел с размери 4,5/5 м., разположена на северната и североизточната улични регулационни граници на имота /като вещото лице е посочило, че скицата в протокола е с неправилна ориентация юг горе- север долу/. В кадастралния план на града от 1955 г. в имота са нанесени жилищна сграда на югозападната имотна граница в северозападната част на имота /МЖЗ/, пристройка към югозападната фасада на тази жилищна сграда и на югозападната имотна граница, стопанска сграда на югозападната имотна граница и навес, изграден на север от стопанската постройка. На 05.05.1971 г. е съставен протокол № 31 за дадена строителна линия и ниво за разширение на жилищната постройка със сграда с размери 6,10/8,60 м. в посока север от застроената жилищна сграда- къща и на югозапад от едноетажната жилищна постройка- кухня. Вещото лице е дало заключение, че понастоящем в имота има следните постройки: жилищна сграда с разгърната застроена площ от 67 кв.м., която е изградена около 1937 г. и разширена през 1971 г. и се състои от полуподземен етаж, първи етаж и подпокривно пространство; жилищна пристройка с площ от 30 кв.м., която е изградена през 1953 г., състои се от дневна с кухня, баня и коридор и е функционално свързана с основната сграда; лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м., която е построена през 1937 г. /това била посочената в данъчните декларации дата на построяване/; гараж със застроена площ от 12 кв.м., конструктивно и функционално свързан с избеното помещение в жилищната сграда, изграден през 1971 г. /съгласно протокол № 31 от 05.05.1971 г./; стопанска постройка с площ от 85 кв.м., построена през 1910 г. /сега полусъборена/ и навес с площ от 6 кв.м., построен през 1976 г. При извършеното разширение на къщата с допълнително застроена площ била изградена нова покривна конструкция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че не може да се приеме, че С. С. и съпругата му П. С. са станали собственици на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано по време на брака им /от 1939 г. до 2005 г./ Макар двамата да са живели в този имот, да са го обитавали и извършвали подобрения в него, С. С. е извършвал това като едноличен собственик на имота /собственик по наследство от баща си- осиновител И. С./, а съпругата му П. С., за която това е било семейно жилище, не е била владелец по смисъла на чл.68 ЗС във връзка с чл.79 ЗС.

Въззивният съд е приел и че извършените през годините на брака на С. С. и П. С. преустройства, пристроявания, надстроявания в имота, също не могат да обосноват възникване на съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност между С. С. и П. С.. Категорично било установено по делото, че новоизграденото в имота съставлява преустройство, уширяване, надстрояване, преправяне и подновяване на вече съществуващата жилищна сграда. Самите пристройки, включително и гаражът, били конструктивно свързани с основната жилищна сграда и не притежавали характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, за да се приеме, че са придобити от двамата съпрузи по време на брака. На основание чл.98 ЗС те представляват принадлежност към главната вещ /старата жилищна сграда, построена през 1937 г., още преди брака на С. С. и П. С., сключен през 1939 г./ и съответно следват собствеността й.

Предвид тези мотиви на съда не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Ако един от съпрузите е установил владение на основание наследство и придобивната давност изтече по време на брака, то става ли недвижимият имот семейна имуществена общност ?/ не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него не е прието, че процесният имот е бил чужда собственост, че е владян от двамата съпрузи С. С. и П. С. и че по време на брака им е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС срок на давностно владение. Прието е нещо съвсем различно: че имотът е бил собственост на бащата- осиновител на С. С.- И. С., а след неговата смърт е станал индивидуална собственост на С. С., както и че по време на брака на С. С. и П. С. последната е живяла в имота, ползвала го е и е извършвала преустройства в него заедно със съпруга си, но не е била владелец по смисъла на чл.68 ЗС.

2. Вторият поставен въпрос /Ако през време на брака се извършват строителни работи в жилищна сграда- лична собственост на единия съпруг, които увеличават многократно разгънатата застроена площ и се изгради изцяло нова покривна конструкция на сградата, то става ли сградата семейна имуществена общност ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен, а фактически въпрос. Той се свежда до това дали извършени по време на брака пристроявания на сграда- лична собственост на едни от съпрузите, при които многократно се увеличава разгърнатата застроена площ на сградата и се изгражда изцяло нова покривна конструкция на тази сграда, могат да се охарактеризират като самостоятелен нов строеж, върху който възниква съпружеска имуществена общност за съпрузите. Въпросът е фактически, защото отговорът му зависи не от приложението на конкретна правна норма, а от това какви конкретни факти са установени по делото: от това дали пристроеното е конструктивно и функционално свързано с основната сграда или е построено като обект, който може да се ползва самостоятелно и независимо от съществуващата сграда. В първия случай на основание чл.98 ЗС пристроеното следва собствеността на основната сграда, а във втория- е съпружеска имуществена общност, ако е било построено по време на брака на собственика на терена, като придобито при съвместен принос на двамата съпрузи /в този смисъл е практиката на ВКС, включително задължителната такава- Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. по тълк.д.№ 4 от 2019 г. на ОСГК на ВКС/. В конкретния случай, с оглед установеното по делото, че пристройките са функционално и конструктивно свързани с изградената още преди брака на С. С. и П. С. стара жилищна сграда, въззивният съд е достигнал до обоснован извод, че на основание чл.98 ЗС пристройките следват собствеността на старата сграда, тоест че цялата стара сграда, заедно с пристройките към нея, са индивидуална собственост на С. С., а не е съпружеска имуществена общност със съпругата му П. С..

3. Третият поставен въпрос /С оглед преценката за наличие на съвместен принос на съпрузите, кой е меродавният момент за определяне на правото на собственост на сграда, в която са извършвани строителни работи, довели до изграждането на изцяло нови външни стени и изцяло нова покривна конструкция ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е неотносим към конкретното дело и не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В решението не е прието, а и по делото не е било установено, в имота да е била построена фактически нова сграда- да са извършени строителни работи, при които да не са запазени ограждащите стени и покривът на старата жилищна сграда, а да са изградени изцяло нови външни стени и покривна конструкция.

Независимо от горното, следва да се посочи и че няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото от касатора във връзка с втория и третия поставени въпроси решение № 54 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 5016 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. Липсва такова противоречие, тъй като решението на ВКС касае случай, различен от настоящия /на изградена по време на брака нова самостоятелна сграда в имот- индивидуална собственост на един от съпрузите/, докато по настоящото дело се касае за извършено по време на брака пристрояване на построена преди брака в имот- индивидуална собственост на един от съпрузите сграда, като пристроеното няма характеристиките на самостоятелен обект.

Вторият посочен от касатора във връзка с втория и третия поставени въпроси съдебен акт /определение № 569 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 1828 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о./ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- касае се за определение, постановено в производство по чл.288 ГПК, в което ВКС не дава отговори на правни въпроси и не разрешава правен спор, а само преценява наличието на основния по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускането на касационното обжалване на конкретно въззивно решение.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение