Определение № 50001 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Д. чрез неговия пълномощник адв. К. Б. срещу въззивно решение № 409 от 25.11.2021 г. по в.гр.д. № 404/2021 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 260227 от 26.02.2021 г. по гр.д. № 3442/2018 г. на Районен съд-Перник, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е направил необоснован извод, че в случая е налице т.нар. ”смесена съсобственост”, при която единственият способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК- чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е смесена съсобственост, ако съсобствеността върху имота произтича от един и същ юридически факт - дарение от общите наследодатели на трима от наследниците и делбата се извършва между наследниците на тримата съсобственици по сключения договор за дарение. 2. Ако делбеният имот е реално поделяем на два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ, може ли съделител да поиска възлагане на един от обектите в свой дял, като уравни дяловете на останалите в пари. Поддържа се и наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответниците по касация С. К. Б. и Л. Л. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение по гр.д. № 3442/2018 г. на Районен съд-Перник е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно урегулирано място с площ 475 кв.м по нотариален акт, а по скица - 468 кв.м, съставляващо УПИ......... в кв. .........по плана на [населено място],[жк], а по КККР - поземлен имот с идентификатор .........., заедно с построените в него: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ............със застроена площ 92 кв.м; двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 11 кв.м с идентификатор ............; едноетажна сграда с идентификатор ...........от 20 кв.м с предназначение: хангар, депо, гараж; едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ 28 кв.м с идентификатор ............., между съделителите и при права както следва: К. Д. С. - 30/72 ид. части; Е. Д. Р.- 6/72 ид. части; Н. Д. Г.- 6/72 ид. части; Д. М. С.-8/72 ид. части; Д. Г. Д.- 11/72 ид. части и Р. Г. Д.- 11/72 ид. части. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбата на процесния недвижим имот следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан, тъй като не са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК. Съсобствеността върху имота е възникнала в резултат дарение, извършено с нотариален акт № ........., т...., дело № .........../78 г., по силата на което Д. С. Б. и Д. П. Б. са дарили на К. Д. С., Г. Д. С. и И. Д. Б. по 1/3 ид. част от имота; наследяване от починалата през 2013 г. И. Б., чиито наследници са К. Д. С., Е. Д. Р., Н. Д. Г., Д. Г. Д. и Р. Г. Д., и наследяване от починалия през 1992 г. Г. Д. С., чиито наследници са Д. М. С., Д. Г. Д. и А. Г. Д., т.е. налице е комбинирана съсобственост по смисъла на разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, която препятства уважаване на възлагателната претенция на съделителя Р. Д. по чл. 349, ал.2 ГПК. Това становище на въззивния съд не е в противоречие, а е съобразено с цитираното тълкувателно решение, в което е даден отговор на въпроса кога е налице комбинирана съсобственост и допустимо ли е в този случай делбата да се извърши чрез възлагане на делбения имот по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./, аналогичен на чл. 349, ал.2 ГПК. Според дадените в т. 8 задължителни указания, съсобствеността е комбинирана /смесена/, когато е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а в т.7 от същото е възприето становището, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада в приложното поле на чл. 288, ал.3 ГПК /отм./, респ. чл. 349, ал.2 ГПК. В случая съсобствеността между страните не е възникнала единствено по наследяване от общ за тях наследодател - И. Б., както поддържа жалбоподателя, а от правна сделка, извършена през 1978 г., и наследяване от различни наследодатели - приобретатели по тази сделка, т.е. от различни правопораждащи юридически факти, поради което в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС правилно е преценена от въззивния съд като комбинирана съсобственост, изключваща приложението на чл. 349, ал.2 ГПК. Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия въпрос. Наличието на задължителна практика по него изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият от изведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не е обуславящ изхода на делото, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешаването му не би довело до друг резултат по делото. В случая е без значение дали от допуснатия до делба недвижим имот могат да се обособят два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ, тъй като съделителите в случая са повече от двама. По съображенията, изложени по - горе, претенцията за възлагане на единия от тези обекти по реда на чл. 349, ал.2 ГПК не може да бъде удовлетворена поради липса на визираните в закона предпоставки /касае се за смесена съсобственост/, а от друга страна, след като от допуснатия до делба имот не могат да се образуват реални дялове за всеки от съделителите, същият се явява неподеляем по смисъла на чл. 348 ГПК и способът за извършване на делбата е чрез изнасяне на публична продан. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито направените от въззивния съд изводи са в противоречие с правилата на формалната логика. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят Р. Г. Д. следва да заплати на ответниците по касация С. К. Б. и Л. Л. С. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 700 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представените към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г., доказващи размера на договореното адвокатско възнаграждение и заплащането му на адвоката. Водим от гореизложеното съдът