Определение № 627 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. С. и Д. Х. С. - трети лица помагачи на страната на ответницата К. А. Н., срещу решение №.683/20.06.25 по г.д.№.1592/ 24 на ОС Варна, в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.3171/2.10.23 по г.д.№.5234/22 на РС Варна, 33с., предявените от П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу К. Н. искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, чл.189 ал.1 изр.2 ЗЗД и чл.189 ал.1 изр.3 ЗЗД са уважени, като: на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален инкорпорирания в нотариален акт /НА/ №............/......, т.3, рег.№........, н.д.№......./...... на нотариус Р. К. при РС Варна договор за покупко-продажба на недвижим имот /нива с идентификатор №................... (стар ............)/, в землището на [населено място], м.“М.“, срещу договорена цена 1460лв., и ответницата е осъдена да плати на П. Т. и К. Т. 1460лв. платена от тях продажна цена по разваления договор, 347,02лв. направени разходи във връзка с нотариалното изповядване на сделката, 751,98лв. разходи за снабдяване със скици, съгласуването им и нанасянето на подземните комуникации по скицата на имота и за проучване на външно елзахранване и за трасиране на имота, 4861,32лв. платени разноски по г.д.№.1846/16 на РС Варна и по г.д.№.1542/17 ОС Варна /за адвокатски хонорари, държавна такса /ДТ/ и др. разноски/, както и хонорар на адвоката на Г. Б. Г., 2741,20лв. платени адвокатски хонорар, ДТ и разноски на наследниците на Г. П. Г. по г.д.№.4259/18 на РС Варна, в.г.д.№.393/21 на ОС Варна и г.д.№.3277/21 на ВКС, 5919лв. – обезщетение за неизпълнение на обективирания в НА №......../......... договор. Ответните страни П. Т. Т. и К. Ю. Т. оспорват жалбата. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. - с равностойност в евро 2 556,46 евро - по граждански дела. В случая са предявени искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД – за разваляне поради евикция на договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в нотариален акт №........., т..........., рег.№..................., д.№............. от ............ от ................, с който К.Н. продава на П.Т. през време на брака й с К.Т. нива от 7398кв.м. в землището на [населено място], м. „М.“, имот ид.№.......................... с данъчна оценка 1468,13лв. за цена 1460лв., и искове с правно основание чл.189 ал.1 изр.2 ЗЗД и чл.189 ал.1 изр.3 ЗЗД за осъждане на К.Н. да плати на П. Т. и съпруга й К.Т. както следва: 8877лв. платена цена на имота, 347,02лв. разходи във връзка с нотариалното изповядване на сделката, 751,98лв. разходи за снабдяване със скици, съгласуването им и нанасянето на подземните комуникации по скицата на имота и за проучване на външно елзахранване и за трасиране на имота, 4861,32лв. платени разноски по г.д.№.1846/16 на РС Варна и по г.д.№.1542/17 на ОС Варна /за адвокатски хонорари, ДТ и др. разноски/, както и хонорар на адвоката на Г. Б. Г., 2741,20лв. платени адвокатски хонорар, ДТ и разноски на наследниците на Г. П. Г. по г.д.№.4259/18 на РС Варна, в.г.д.№.393/21 на ОС Варна и г.д.№.3277/21 на ВКС, 5919лв. обезщетение за неизпълнен договор, обективиран в НА №........./............... Цената на първия иск - за разваляне на инкорпорирания в НА №............. договор за продажба, се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК – според данъчната оценка, а ако няма такава - по пазарната цена на имота. В случая безспорно процесният имот съставлява такъв, който има самостоятелна данъчна оценка и съответно е възможно такава да бъде представена за него без това да представлява затруднение – данъчната му оценка е вписана в самия оспорен нотариален акт - 1468,13лв; удостоверение за данъчна оценка е налично и по приложеното г.д.№.4259/18 на РС Варна - удост. изх.№.5305006233/6.04.16, стр.13 от г.д.№.4259/18 - съгласно което данъчната оценка е в размер на 1468,50лв. Същевременно, обаче, в първоинстанционното производство не е била представена изискуемата и относима такава към релевантния за определянето на цената на иска момент – този на подаване на исковата молба. При това положение и при липса на изрично определение на съда за определяне на цената на иска по реда на чл.70 ал.3 ГПК - преди даване ход на делото, за относима следва да се вземе продажната цена, вписана в нотариалния акт, в който е оформен договора, чието разваляне се претендира. Доколкото същата възлиза на 1460лв., тя е под законоустановения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум от 5000лв. Аналогичното важи и за останалите претенции, които за всеки от ищците са съответно половината от 8877лв. /по 4 438,50лв./, от 347,02лв. /по 173,51лв./, от 751,98лв. /по 375,99лв./, от 4861,32лв. /по 2 430,66лв./, от 2741,20лв. /по 1 370,60лв./, от 5919лв. /по 2 959,50лв./ - т.е. отново под 5000лв./2556,46евро. Предвид изложеното въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол и на основание разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК не може да бъде обжалвано с касационна жалба. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,