Определение № 2726 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на определение № 1691/19.02.2024г. по адм. д. № 344/2024г. на Административен съд - Варна, с което е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд - Перник, относно това кой съд следва да се произнесе по жалбата на П. Атанасов с постоянен адрес в гр. Перник, против отказ на кмета на община Аксаково, обл. Варна, обективиран в писмо изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023г. С определението по адм. дело № 344/2024г., Административен съд - Варна е приел, че спорът е местно подсъден на Административен съд - Перник, който е съдът по постоянния адрес на адресата на оспорения административен отказ съгласно правилото на чл.133, ал.1, изр. първо от АПК, поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд, т.е. за разрешаване на спора за подсъдността. Въз основа на данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение приема за установено следното: Съдебното производство е започнало по жалба на П. Атанасов с постоянен адрес в гр. Перник, предявена пред Административен съд – Перник, против отказ на кмета на община Аксаково, обл. Варна, обективиран в писмо изх. № Ж-123/2 от 08.12.2023г., постановен по възражение на лицето с искане да се отмени промяната на настоящия адрес на малолетното му дете Д. Атанасов и да се възстанови адресната регистрация на детето в гр. София. С обжалвания акт, органът е отказал да отмени извършената промяна на настоящия адрес на малолетното дете на жалбоподателя – Д. Атанасов, от гр. София в [населено място], община Аксаково и да възстанови адресната регистрация на детето в гр. София. С определение № 215/14.02.2024г. по адм. дело № 18/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, съдът е прекратил образуваното производство и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК. Прието е, че специалният Закон за гражданската регистрация препраща към правилата на АПК за разглеждане на жалби срещу актове по чл.92, ал.13 и ал.14 от ЗГР, какъвто е оспореният по делото административен отказ, с оглед на което за приложима се счита разпоредбата на чл.133 АПК и конкретно хипотезата на чл.133, ал.2, изр.2 от АПК по седалището на органа, издал отказа за заличаване на адресна регистрация. За да обоснове приложимостта на чл.133, ал.2, изр.2 АПК съдът излага противоречиви мотиви. От една страна сочи, че адресатите на оспорения акт са с различни адреси – жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Перник, майката на малолетното дете Е. Сърбинска е с постоянен адрес в гр. Варна, а малолетното дете Д. Атанасов е с настоящ адрес в [населено място], община Аксаково. От друга страна се счита, че оспореният отказ касае адресна регистрация на малолетно дете и следва да бъде съобразено изискването за отчитане на най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, вкл. при определяне на подсъдността, с оглед на което е приложимо правилото „за всички останали случаи“ по чл.133, ал.2, изр.2 АПК. Административен съд – Варна, на който е изпратено делото, е счел, че делото не му е подсъдно, тъй като адресат на оспорения административен акт и лице, засегнато от акта, е жалбоподателят П. Атанасов с постоянен адрес в гр. Перник, поради което подсъдността следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК. Отрича се наличието на основания за приложимост на специалната подсъдност по чл.133, ал.2 АПК. След преценка на изложените факти, Върховният административен съд, трето отделение приема, че компетентен да разгледа делото е Административен съд-Перник. Съображенията са следните: С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища, родово подсъдните им административни дела. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК (изм. ДВ, бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.), делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая, както правилно е приел Административен съд – Варна, е приложима хипотезата на чл.133, ал.1, изр.1 от АПК и не са налице основания за определяне на местната подсъдност по правилата на чл.133, ал.2 от АПК. Видно е, че с оспорения административен акт, кметът на община Аксаково е отказал да отмени промяната на настоящия адрес на малолетното дете на жалбоподателя П. Атанасов. Следователно предмет на жалбата е административен акт с характер на административен отказ, постановен по постъпило искане /възражение/ на П. Атанасов, поради което същият се явява негов адресат. Налице е признакът, установен от законодателя с разпоредбата на чл.133, ал.1, изр. 1 АПК, за териториална връзка на делото с административния съд, а именно „посоченият в акта адресат“, който в случая е с постоянен адрес в гр. Перник и компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Перник. Във връзка с мотивите в определението на Административен съд - Перник, следва да се посочи, че майката на малолетното дете и детето, не са адресати на оспорения административен отказ, а имат качеството на заинтересовани лица. Съдът при разглеждане на делото следва да съобрази изискването за отчитане на най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, като приложи процесуалните способи за участие на малолетното дете в съдебното производство, които са най-благоприятни за него и обезпечават защита на правата му в пълен обем. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 във връзка с чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение