Определение № 194 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3495/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадената от А. Й. А. чрез адвокат В. Ч. от САК касационна частна жалба с вх.№ 64029 от 03.07.2020 г. срещу определение № 9291 от 17.06.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 4856/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV „б” състав. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от атакуваното определение и счита, че то е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. По делото е постъпил отговор от ответниците по касация И. П. И. и Р. П. И., които оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Преди да пристъпи към разглеждането й по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка ВКС намира следното: В първоинстанционното производство по гр.д.№ 30393/2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав е постановено разпореждане № 40558 от 13.02.2020 г., с което е върната като просрочена частна жалба с вх.№ 5023615 от 11.02.2020 г. (подадена по пощата на 10.02.2020 г.). Произнасяйки се с атакуваното определение, съставът на СГС е констатирал, че частната жалба с вх.№ 5023615 от 11.02.2020 г. е насочена срещу разпореждане № 993 от 05.01.2020 г., с което е върната частна жалба с вх.№ 5205929 от 09.12.2019 г. Съобщението за разпореждане № 993 от 05.01.2020 г. е връчено на А. Й. А. на 28.01.2020 г., съответно - срокът за подаване на частна жалба е изтекъл на 04.02.2020 г. Ето защо подадената на 10.02.2020 г. частна жалба е подлежала на връщане, тъй като процесуалното действие е извършено след изтичането на установения от закона срок. В приложеното към подадената от А. Й. А. частна касационна жалба не е формулиран правен въпрос, в чийто контекст да се преценява дали е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирането на такъв се изисква по силата на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело препятства допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с това служебната проверка за валидност, допустимост и очевидна неправилност на атакувания акт не разкрива вероятност за наличие на тези пороци. Разбирането на касатора, че обжалваното определение е необосновано, при неправилно формирано вътрешно убеждение и допуснати грешки при прилагане правилата на логиката, неистински фактически констатации и неправилни правни изводи нито сочи на квалифицирана форма на някой от пороците по чл. 281, т. 3 ГПК, нито намира опора в данните по делото, съобразно които съдът точно е приложил разпоредбите на чл. 275, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване не може да бъде допуснато и на някое от основанията, предвидени с чл. 280, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение