Определение № 569 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №1105 от 15.08.2018 г. по гр. дело №2465/2015 год. на Пловдивския окръжен съд, защото искането за отнемане на незаконно придобито имущество е внесено след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./. Недоволен от решението е ищецът по първоинстанционното производство Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], който го обжалва в срок, чрез пълномощника си В. Е. - Титова. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./ в противоречие със задължителната практика на ВКС. По същия въпрос е образувано тълк. дело №1/2018 год. на ОСГК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение. Ответниците по касационната жалба А. С. А., [населено място], и „М.”АД, [населено място], оспорват жалбата. С определение №428 от 13.11.2019 г. е спряно производството по делото до приключване на тълк. дело №1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в тълкувателния акт на ОСГК на ВКС, с което е разяснено, че срокът е инструктивен и неспазването му не влече недопустимост на производството. Ето защо, касационно обжалване следва да се допусне. Касаторът не дължи внасяне на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.