Определение № 1330 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Ш. и М. Н. М. срещу въззивно решение № 403 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2553/2023 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20054538 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 70929/2019 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу „ЕКСПРЕС - ГАРАНТ НК“, [населено място], искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка намиращите се в южната част на поземления имот с идентификатор *** метална конструкция и да възстанови земната настилка в съответствие с останалата част от двора. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 109 ЗС, като в исковата молба ищците излагат фактически твърдения, че са суперфициарни собственици на самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост, построена в недвижим имот - държавна собственост, който понастоящем е общинска собственост. Поддържат, че имат право на ползване върху целия терен на основание чл. 15 ЗС (отм.), като с действията си ответникът, който стопанисва магазин за хранителни стоки на партерния етаж на сградата - магазин „Дар” им пречи да го осъществяват в една част, тъй като около входа, през който магазинът се зарежда със стоки, е изграден временно-преместваем обект - метална конструкция, наподобяваща гараж, която конструкция препятства собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и ищците да преминават пеша от тази страна на сградата и да достигнат двора, в който е входът към жилищните им обекти. Допълват, че освен това са лишени от правото да ползват тази част от поземления имот както намерят за добре (например за паркиране на 3 - 4 коли, построяване на беседка или на барбекю), както и че металната конструцкия препятства достъпа до фасадата на сградата, понеже е долепена до нея. Поддържат, че като вещни ползватели на поземления имот имат право да предявят негаторен иск за защита на правото им на ползване в пълен обем, което в една част е препятствано от описаните действия на ответника. Отправят искане за осъждане на ответника да премахне за своя сметка намиращата се в имота метална конструкция /разположена откъм входа на магазина/, като възстанови изцяло земната настилка от бетон или цимент. От събраните по делото писмени доказателства, заключения на вещи лица и свидетелски показания е установено, че сградата, в която ищците притежават самостоятелни обекти, е построена в периода 1965 г. - 1968 г. в УПИ *, кв. 284, с площ от 766 кв. м, имот с идентификатор *** по КК, с адрес [населено място], район „К. с.”, [улица], като процесната метална конструкция съществува в имота от 1975 г. Сградата е със смесено предназначение, като партерният етаж е зает с три самостоятелни обекта с търговско предназначение. Единият от тях /магазин № 1 с идентификатор *** и площ от 163,06 кв. м/ представлява супермаркет „Дар“, собственост на ЕТ „Орлияна-Г. Г.“, отдаден под наем на ответника „ЕКСПРЕС - ГАРАНТ НК“ ЕООД. Търговските обекти на партерния етаж в сградата са били с обща площ от 260 кв. м и са построени през 1968 г. като за тях е бил съставен АДС № 6823/18.03.1969 г., а след това АЧОС № 180/19.01.1998 г. Металното съоръжение, изпълнено в двора на сградата и обслужващо магазин № 1, представлява метална ограда от платна перфорирана ламарина; навес от лека стоманена конструкция с приблизителна площ от 20 кв. м и капак на асансьорна товарна платформа, всичките монтирани в южната част на дворното място и обозначени на представените към съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. Ц. скици. Откъм входа за зареждане на магазин № 1 е налице оградено с ламарина пространство с площ около 50 кв. м и вход от ул. „*“, като в зоната на входа е съществувала стара ограда с каменна основа, която съществува и понастоящем. В североизточната част на ограденото пространство е изпълнен метален навес /от поликарбонат/ на площ около 20 кв. м, под който попадат входът за зареждане на магазина и капака на товарната платформа. Оградата е направена от перфорирана ламарина, захваната чрез заваръчни шевове към колонки – винкели, бетонирани в настилката и заварени към анкерни пръти /шпилки/ от профилна армировъчна стомана. По аналогичен начин са заварени и колонките от навеса. От показанията на свидетелката В. Д. е установено, че през 1975 г. настоящият магазин „Дар” е бил държавен магазин за хранителни стоки, като металната конструкция пред входа за неговото зареждане е съществувала още тогава. Същата представлява метална врата, поставена на масивна основа с метална козирка, под която са входът и асансьорът за зареждане на стока в магазина. За него са налице два входа, съответно за клиенти и за зареждане на стока. Металното съоръжение не е изградено от ответника, а е било налице в тази част на двора на сградата още към 1975 г. Към този момент са били налице и масивната основа на металната ограда, козирката и асансьорът, покрит с шахта. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че с негаторния иск по чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Правен интерес от исковата защита съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /държател, собственик на съседен имот, носител на ограничено вещно право/. Уважаването на иска предполага установяване при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е титуляр на правото на собственост/ограничено вещно право/ върху вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие и съответно осъждане на ответника да възстанови състоянието преди твърдяното нарушение и преустанови последното. В случая предявените искове са приети за допустими, тъй като по силата на чл. 109, във вр. с чл. 111 и чл. 15, ал. 3 /отм./ ЗС ищците притежават право да защитят нарушеното им право на ползване като суперфициарни собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост, построена върху държавна земя в периода 1965 г. - 1968 г., и предвид действието на Указ № 115 от 01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, съдът е приел, че и преди влизане в сила на чл. 15, ал. 3 ЗС, лицата, на които е учредено право на строеж върху държавна земя, имат и правото да ползват незастроената част от парцела независимо дали това е посочено в административния акт, с който е учредено това право. При отстъпено право на строеж върху държавна земя при действието на редакцията на чл. 15, ал. 3 ЗС от изменението й със ЗИДЗС, обн. ДВ, бр. 87/1974 г., до отмяната й през 1996 г. (ДВ, бр. 33/1996 г.) суперфициарят има право след построяването на сградата да ползва и цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея, представляваща площ по чл. 64 ЗС. Фактическите твърдения на ищците, че ответникът с поведението си е нарушил правото им на ползване върху незастроената част от парцела са приети за недоказани и съответно – неоснователни, тъй като металната конструкция е поставена и прикрепена трайно към земята още преди 1975 г., а сградата - етажна собственост е била построена в имот държавна собственост в периода 1965-1968 г. по време на действието на отменените ЗПИНМ, ППЗПИНМ и СПНИНМ. Сградата, в която ищците притежават самостоятелни жилищни обекти, е със смесено предназначение, като магазинът за хранителни стоки „Дар“ е собственост на трето за спора лице. Навесът и металната ограда не представляват строеж и за същите не се изисква разрешение за строеж по смисъла на чл. 151 ЗУТ, макар тези съоръжения да са трайно прикрепени към земята - общинска собственост към настоящия момент, като за тях не са открити строителни книжа. Доводите на ищците, че с поставянето на металното съоръжение е нарушено правото им на ползване и на достъп до другата част на двора /от запад/ съдът е намерил за неоснователни с оглед установеното по делото, че за вътрешната част на двора /западна част/ собствениците на самостоятелни обекти притежават достъп през входа си, който се осигурява и чрез вход откъм [улица]/от която страна е налице и ограда/, и както ищците, така и останалите суперфициарни собственици ползват безпрепятствено дворното място /незастроената площ/ в посочената част. Достъп до дворното място те осъществяват и откъм ул. „ 20-ти април“, от която страна не е налице ограждане на дворното място и се намират входовете за клиенти на търговските обекти, т.е. в посочената част не е налице нарушение на правото им на ползване, в т.ч. с поведение на ответника. Макар да е налице ограждане на площ от около 20 кв. м с поставената метална ограда в южната част на урегулирания поземлен имот откъм входа за зареждане на магазин № 1, която ищците не могат да ползват, тази площ е била оградена с поставяне на металното съоръжение още към момента на построяване на сградата поради необходимост за ползване по предназначение (осигуряване достъп на стоки до входа на магазина, за предпазване от наводнение и внасяне на стоки през изградения непосредствено до входа в подземното пространство асансьор и шахта за придвижване на стоките, както и за складиране на метални колички и касетки във връзка с доставяните стоки) на друг самостоятелен обект в сградата - търговският обект на партерния етаж, ползван под наем от ответника. С оглед това съдът е приел, че в случая се иска премахване на съоръжение, трайно свързано с търговския обект, по отношение на което приложение следва да намери нормата на чл. 98 ЗС, т.е. същото се включва в застроената площ на имота. Направен е решаващ извод, че в случая по делото не е установено неоснователно въздействие върху имота от ответника – наемател на магазина, с което същият пречи на ищците да ползват собствените им обекти в този имот, както и създаването на пречки на същите за ползване на незастроената площ от имота, в който е построена сградата, респ. за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, като е посочено, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на иска по чл. 109 ЗС, а само онова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице, и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки неговото право на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Поради съвпадане изводите на двете инстанции първоинстанционното решение е потвърдено. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Подлежи ли на защита с негаторен иск по чл. 109 ЗС и следва ли да се приеме за накърнено вещното право на ползване по чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), в хипотезата на изградени порта и навес, блокиращи единия от двата входа към сградата и терена, обслужващи само един от обектите в сграда етажна собственост (търговски обект, магазин), по начин, препятстващ достъпа до вътрешната част на терена с лек автомобил, респ. надлежен ответник по иска ли е наемателят на обслужвания от въпросните съоръжения обект и има ли значение кога и от кого са изградени същите. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая посочените изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Поставеният от касаторите въпрос е формулиран според тезата им, че процесният навес пречи да упражняват правото си на ползване върху дворното място, и не кореспондира на приетите за установени от съда факти и на посочените по-горе съображения за отхвърлянето на предявения иск. Въпросът е по съществото на спора и не предполага даването на принципен отговор, тъй като е свързан с преценката на доказателствата по делото, респ. не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Същият представлява довод за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Освен това не е налице и соченият от касаторите допълнителен селективен критерий, тъй като не съществева противоречие на обжалваното решение с т.3 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че върху собствения му имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава пречки за използването му по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 200 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,