Определение № 60684 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1647/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 289984/10.03.2021 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт С. М., против въззивно решение № 260403/19.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6440/2019 г. на Софийския градски съд, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А. Т. Т. не дължи на касатора сумата 5 246,24 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № [...]/31.03.2018 г. електрическа енергия за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса: налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР, в сила от 16.11.2013 г. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., IIІ г.о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г., IІІ г.о. и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., IІІ г.о на ВКС. Ответникът по жалбата – А. Т. Т. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел.енергия за обекта на потребителя. На 21.03.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване на електрическата енергия в присъствието на двама свидетели. При проверката е установено, че капачката на клемния блок на електромера е нарушена, че е поставен допълнителен проводник на клемния блок и че количеството електрическа енергия се измерва грешно, като отчетената грешка е минус 94,47 %. Допълнителният проводник е премахнат и е възстановена правилната система на свързване. За извършената проверка и предприетите технически действия е изготвен констативен протокол, който е подписан от техниците, двама свидетели и служител на МВР. На 28.11.2017 г. е изготвено предложение за корекция на сметката на ищеца съгласно р. IX-ти ПИКЕЕ за периода 22.12.2017 г. – 21.03.2018 г. Начислено е допълнително количество електрическа енергия в размер на 28 578 KWh, което се равнява на пропускателните възможности на СТИ (31 298 KWh) минус отчетената като реално потребена електрическа енергия (2 720 KWh). На 22.03.2018 г. е съставено писмо за уведомяване на ищеца за извършената проверка и за предстоящо извършване на корекция на сметката му за консумирана електрическа енергия въз основа на ПИКЕЕ. Писмото е изпратено по пощата на адреса на електрифицирания имот на 30.03.2018 г., но пратката не е потърсена от получателя. С фактура № [...]/31.03.2018 г. на А. Т. е начислена за заплащане сума в размер на 5 246,24 лв. с ДДС. При тези данни въззивният съд е приел, че към датата на проверката на СТИ - 21.03.2018 г. приложими са били ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., отменени окончателно с ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Процедурата по осъществяване на проверката е уредена в чл. 47, вр. с чл. 43 и чл. 44 от посочените ПИКЕЕ (отм.), които норми са отменени с решение на ВАС на РБ, обн. в ДВ бр. 15/2017 г., в сила от 14.02.2017 г. Предвид това е прието, че към 21.03.2018 г. не е съществувала нормативна уредба, която да установява ред за извършване на проверката на СТИ и за съставянето на констативен протокол. Направен е извод, че процесната проверка и протоколът не съставляват годно правно основание за коригиране на сметката на потребителя, въпреки че към този момент чл. 48 – чл.51 ПИКЕЕ (отм.) не са били отменени. По тези съображения съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането е основателен и следва да бъде уважен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението правен въпрос е обуславящ и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с посочените от касатора решения на състави на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение