Определение № 184 от 09.03.2017 г. на ВКС по д. № 4226/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №146/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] срещу С. П. и касатора иск по чл.135, ал.1 ЗЗД – за относително недействителен спрямо банката – ищец е обявен сключеният с нот. акт №59/11 г. между С. П. и касатора договор за продажба на недвижим имот под №2 в акта: ½ ид.ч. от поземлен имот с посочени в решението идентификатор и адрес в [населено място], целият с площ от 4300 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива. Цената на иска, посочена в исковата молба е 1647 лв. и върху нея е внесена държавната такса – разпореждане на л.14 от гр.д. №1789/12 г. на В.. Данъчната оценка на имота е 748,50 лв. – л.27, а стойността на договора е 3200 лв.- л.7 от същото дело. Цената на иска по чл.135 ЗЗД се определя по чл.69, ал.1,т.4, вр. с т.2 ГПК / опр. по ч.гр.д. №413/10 г. на четвърто г.о., опр. по гр.д. №201/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./. В случая цената на иска е под 5 000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК. Касационната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима и производството по делото на ВКС да се прекрати. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.