Определение № 458 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Дъга – 67 Иван Манолов“ срещу решение № 445/28.07.2025 г. по т.д. № 16/2025 г. на САС, с което е отменено решение № 1126/09.08.2024 г. на СГС по т.д. № 266/23 г., и вместо това е отхвърлен предявеният от ЕТ“Дъга –67 Иван Манолов“ срещу „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.405 КЗ за сумата от 23 026 лв. – застрахователно обезщетение за застрахователно събитие по застрахователен договор, сключен във формата на полица № 0110900202100007 – кражба на част от оборуване по фактура за автопилот, GPS, антени, дисплеи. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е разгледал доводите на ищеца за допустимост и за основателност на иска. Наведен е доводът, че твърдението в исковата молба за настъпило събитие „кражба“ по смисъла на чл.195 ал.1, т.4 НК не е било оспорено от ответника, който е оспорил единствено наличието на събитието „взломна кражба“ по чл.195 ал.1, т.3 НК. Според касатора възражението срещу събитието „кражба“ по смисъла на чл.195 ал.1, т.4 НК не е било надлежно въведено в предмета на делото. Ответникът за първи път с въззивната жалба недопустимо се домогва да въведе подобно ново възражение, а въззивният съд неправилно е допуснал и разгледал преклудирано възражение, заявено за първи път с въззивната жалба. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява липсата на застрахованото GPS оборудване, за която застрахованият е разбрал около 09.00 часа на 20.11.2021 г., след което той незабавно е уведомил МВР Варна, 4-то РУ и застрахователя. Поддържа се, че за установяване на процесното събитие не е необходимо да е налице постановена присъда на наказателен съд.

Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, сключена при Общи Условия „Пожар и природни бедствия“ – секция I „Индустриален пожар“; „Каско на МПС“; „Щети на имущество“ – секция I „Кражба чрез взлом, вандализъм, грабеж“; секция IX „Комплексна застраховка на селскостопанска техника“. По тази застраховка покрит риск е отнемането на застрахованата движима вещ от владението на собственика /застрахования/, без негово съгласие от трето лице с намерение противозаконно да я присвои – „злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/, кражба и грабеж“. Прието е в мотивите на въззивното решение, че оборудването за автопилот, GPS, антени, дисплеи, които са били монтирани на трактор FENDT 936 VARIO, са предмет на застрахователна закрила по процесния застрахователен договор, защото в чл.3, т.1 от секция IX „Комплексна застраховка на селскостопанска техника“ на застраховка „Щети на имущество“ като предмет на застрахователна закрила са посочени „стационарни селскостопански машини и оборудване, вкл. електронно оборудване“, а според чл.4 ал.1 застрахователното покритие се предоставя „само за селскостопанска техника и оборудване, използвани в съответствие с тяхното обичайно предназначение“.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото двама свидетели и е приел за установено от фактическа страна, че от около 18.00 часа на 19.11.2021 г. до около 07.00 часа на 20.11.2021 г. свидетелите са охранявали по възложение на ищеца /застрахования/ селскостопанска техника – трактор, плуг и комбайн, намиращи се в землището на [населено място]. През нощта свидетелите са се редували да обикалят през 30-40 минути и са осветявали с прожектори охраняваната от тях селскостопанска техника на ищеца. На сутринта /на 20.11.2021 г./ свидетелите са предали „обекта“ на ищеца, а за това, че е изчезнала GPS система, свидетелите са разбрали, когато им се обадили на другия ден. Решаващият съд е констатирал, че в показанията на нито един от свидетелите не се съдържат данни, че охраняваният от тях трактор е бил оборудван с GPS система.

Въз основа на заключението на СТЕ въззивният съд е намерил за доказано, че не са налице следи от механично увреждане при отнемане на антената, която е била монтирана над кабината на трактора, закрепена с щифт, както и че само човек, запознат с механичното монтиране на антената, може да я демонтира в тъмното.

Констатирано е, че по сигнал на ищеца за извършена кражба е било образувано ДП № 3199/20.11.2021 г. на РУ 04-Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 НК – удостоверение от 28.01.2022 г. на РУ 04 при ОДМВР.

Решаващия съд е приел, че ищецът носи доказателствената тежест по отношение на твърдения факт за настъпило застрахователно събитие, поради което е длъжен да проведе пълно и главно доказване на този факт. Въззивният съд е формирал доказателствения извод, че от събраните по делото доказателства не се установява фактът, че застрахованата движима вещ е станала обект на престъпно посегателство на посоченото в исковата молба място и за времето от 20.00 часа на 19.11.2021 г. до 10.00 часа на 20.11.2021 г. Прието е за установено фактическото обстоятелство, че през времето, през което свидетелите са охранявали по възложение на ищеца оставената на полето земеделска техника през тъмната част на денонощието до 07.00 часа сутринта, когато са предали „обекта“ лично на ищеца, не е било извършено твърдяното противоправно деяние. Изложени са мотиви във въззивното решение, че ако застрахованата техника е била противозаконно отнета, ищецът при „приемането“ на охраняваната техника от охранителите би следвало веднага да е забелязал липсата на монтираната над кабината на трактора антена. Дори събитието да е станало в един по-късен момент, не са представени доказателства застрахованото имущество да е било оставена без надзор, за да се предположи, че то е било отнето от трето лице по време след предаването му на ищеца.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК -

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението, че решаващите изводи на въззивния съд са в противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС. Според касатора противоречието произтича от обстоятелството, че въззивният съд не е разгледал с нужната пълнота доводите на ищеца, обуславящи изхода на делото във връзка с надлежното доказване на настъпилото събитие.

2. „Въззивният съд ограничен ли е в обхвата на своето произнасяне от възраженията срещу основателността на исковете, надлежно въведени в предмет на спора в първоинстанционното производство, и допустимо ли е този обхват да бъде разширен във въззивното производство, без да са налице предпоставките на чл.266 ГПК?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението, че решаващите изводи на въззивния съд са в противоречие с решение № 104 от 29.09.2015 г. по т.д. № 3894/2013 г. на ВКС, решение № 53/19.02.2014 г. по гр.д. № 4041/2013 г., решение № 57/27.05.2022 г. по т.д. № 432/2021 г. на ВКС и решение № 50112/06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. на ВКС. Сочи се от касатора, че твърдяното с исковата молба събитие кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.4 НК не е било оспорено от ответника, който едва с въззивната жалба за първи път се домогва да въведе ново възражение за отричане на застрахователното събитие, което въззивният съд неправилно – при настъпила преклузия, е допуснал и разгледал.

3. „За да се приеме за доказано застрахователно събитие „кражба на цяло МПС или на част от него“ по доброволна имуществена застраховка „каско на МПС“, нужно ли е да е налице влязла в сила присъда за това престъпление или алтернативно деецът да бъде установен и/или деянието му безспорно доказано?

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението, че решаващите изводи на въззивния съд са в противоречие с решение № 604/22.10.2024 г. по гр.д. № 1679/2023 г. на ВКС. Според касатора въззивният съд на практика е приел, че застрахователното събитие „кражба“ не следва да се счита за доказано, ако няма влязла в сила присъда за това престъпление или поне деецът не бъде установен и/или деянието му безспорно доказано.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатор първи процесуалноправен въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК принципно е значим за всяко едно въззивно производство, но за да е релевантен в настоящата фаза на касационното производство, е необходимо касаторът да посочи в своето изложение кои точно доказателства и доводи не са били обсъдени от въззивния съд, както и по какъв начин това процесуално нарушение се е отразило върху решаващите изводи. Процесуалният въпрос относно нарушението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и да постанови свои мотиви, като изложи в решението си своите фактически и правните изводи, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други - за недоказани, винаги трябва да е аргументиран от страната с твърдение за това кои точно доказателства не са били обсъдени, както и за кои точно правнорелевантни факти са формирани неправилни доказателствени изводи. По този начин стои и въпросът с нарушението на задължението на въззивния съд да обсъди релевираните от страната доводи – необходимо е да се посочи от страната кои точно нейни доводи не са обсъдени от въззивния съд и по какъв начин това нарушение рефлектира върху решаващите изводи.

Изложената от касатора аргументация в случая се свежда до общо твърдение, защото не е посочено кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд, както и кои фактически изводи са неправилни - поради необсъждането на точно определено доказателство.

Твърдението на касатора, че въззивният съд не е разгледал с нужната пълнота доводите му, обуславящи изхода на делото във връзка с надлежното доказване на настъпилото застрахователно събитие, е неконкретизирано – неясно е кои точно доводи не са обсъдени.

Касационният съд приема, че не е обоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото касаторът не е конкретизирал кои точно доказателства и доводи са останали необсъдени от въззивния съд. В този случай касационният съд намира, че поставеният въпрос се явява неясно формулиран, поради което и не може да се определи като значим за крайния изход на конкретния спор. Въпросът се явява хипотетично поставен и цели пререшаване на спора поради несъгласието на касатора с доказателствените изводи на въззивната инстанция, но това е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противно на общото твърдение на касатора за необсъждане на доказателствата и на доводите на ищеца, касационният съд констатира, че възивният съд е мотивирал решението си след извършена преценка и обсъждане на събраните доказателства, а фактическите констатации и доказателствените му изводи са концентрирани около предмета на спора. Прието е от решаващия съд, че от преценката на свидетелските показания, на заключението на СТЕ, както и на поведението на застрахования не се установява твърденият в исковата молба факт на реализирано застрахователно събитие „кражба“ на застрахованото имущество.

По втория процесуален въпрос, свързан с оплакване за допуснато процесуално нарушение – обсъждането от въззивния съд на възражение, че не е налице кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.4 НК, което по твърденията на касатора е било релевирано от ответника за първи път във въззивната жалба – в нарушение на чл. 266 ГПК. Касационният съд намира, че по начина, по който е формулиран, въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, защото не е коректно поставен. Този въпрос не е съобразен с обстоятелството, че в отговора на въззивната жалба касаторът в настоящото производство не е повдигнал довод за това, че ответникът в нарушение на чл.266 ал.1 ГПК за първи път с въззивната жалба е въвел ново възражение. Поради това и извън предмета на проверка във въззивното производство е останал въпросът за нарушение на чл.266 ал.1 ГПК, доколкото довод за такова нарушение не е бил релевиран в отговора на въззиваемия, който е касатор в настоящото производство.

На следващо място – поставеният от касатора въпрос не е съобразен с мотивите на въззивния съд, който е констатирал, че ответникът с отговора на исковата молба е оспорил като недоказано твърдяното застрахователно събитие, поради което е приел, че ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на факта на настъпило застрахователно събитие, за който носи доказателствената тежест. Решаващият съд е формирал извода за недоказаност на оспореното с отговора на исковата молба твърдение за настъпило застрахователно събитие след преценка на събраните по делото доказателства, от които е приел, че не се установяват данни за противозаконно отнемане на застрахованото имущество. В този смисъл касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос, обоснован с твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на забраната по чл.266 ал.1 ГПК, няма отношение към крайните изводи на въззивния съд, имащи значение за изхода на делото.

Касационният съд намира, че прилагането от въззивния съд на правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест досежно установяването на факта на настъпило застрахователно събитие има решаващо значение за неговите крайни изводи. Формулираният от касатора въпрос обаче не е поставен в контекста на това за кои факти застрахованият носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване, респ. дали ищецът е освободен от задължението да докаже факт, за установяването на който носи доказателствената тежест, когато този факт не е оспорен от ответника, както се поддържа в жалбата.

По третия въпрос, който също е процесуалноправен, доколкото касаторът го свързва с начина за доказване на определено фактическо обстоятелство. Касационният съд намира, че този въпрос не е съобразен с решаващите изводи на въззивния съд, който в мотивите си по същество е приел, че твърденият от ищеца факт /кражба на застрахована техника/ е допустимо да се доказва с гласни доказателствени средства. Решаващият съд не е отрекъл принципната възможност настъпването на процесното застрахователно събитие да се докаже при липса на постановена присъда на наказателен съд.

Въззивният съд не е формирал извод, че кражбата на движима вещ подлежи на доказване в гражданския процес само след постановяване на влязла в сила присъда – чл.300 ГПК, респ. на решение по чл.124 ал.5 ГПК. Намерил е за недоказано настъпването на процесното застрахователно събитие не поради липсата на присъда на наказателния съд, а поради това, че от събраните по делото доказателства не се установява подлежащият на доказване от ищеца факт. За формирането на горния доказателствен извод, който определено е решаващ за изхода на спора, въззивният съд е изследвал и поведението на ищеца, за който е прието, че би следвало да забележи липсата на монтираната над кабината на трактора антена още при приемането на „обекта“ около 07.00 часа на 20.11.2021 г., както и поради липсата на доказателства ищецът да е оставил без надзор техниката в интервала от време след нейното приемане.

Касационният съд намира, че изложените от касатора доводи по всеки един от поставените въпроси представляват по същество оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които обаче не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и обосноваността на изградените въз основа на тях доказателствени изводи досежно установяването на релевантните за спорното право факти имат значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такава проверка е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Поради липсата на доказателства за реално сторени от ответника разходи, той няма право на разноски, независимо от изхода на делото.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд