Определение № 150 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2831/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. Д. и София Х. Д., чрез адв. Н. А., срещу въззивно решение № 80/20.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 619/2019 г. на Апелативен съд - П., в частта, с която е потвърдено решение № 1591/20.12.2018 г. по гр.д. № 1521/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите обективно кумулативно и субективно съединени частични искове, както следва: за връщане на платена по договор за покупко-продажба, впоследствие развален, продажна цена за разликата над 4 514 лв. до предявения общ размер от 12 500 лв. (за всички ответници); за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски в общ размер на 1 000 лв.; за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство в общ размер на 12 000 лв.

В писмен отговор ответниците по жалбата – Ц. Б. И., К. Георгиева А. и Р. А. Б., представлявани от адв. Д. Г. и адв. Д. К., изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.

В постъпилия отговор от Е. Георгиева Ю., чрез адв. А. К., се поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като решението не подлежи на касационно обжалване. Излагат се и доводи за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

В писмения отговор на ответниците по жалбата – С. Р. Г., В. Д. К. и К. В. К.-Рислер, представлявани от адв. Ю. Д. и адв. Г. И., също се поддържа становище за недопустимост на касационната жалба, както и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за нейната неоснователност.

В отговора на Ю. Й. В. и Н. М. П., представлявани от адв. С. К., се поддържа, че касационната жалба е недопустима. Изложени са доводи за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.

При служебната проверка за допустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваните му части, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че жалбата не подлежи на разглеждане по същество. Предявените за разглеждане в първоинстанционното производство частични искове за парични вземания, при условията на субективно (активно и пасивно) и обективно съединяване, всички от тях срещу всички ответници са с цена по-малка от 5 000 лв., респ. и тези, които са предмет на касационната жалба, са с цена, както следва:

• срещу А. Й. С., заместена в хода на процеса от Е. Георгиева Ю., частичните искове, предмет на касационно обжалване, са за сумите - 1 083 лв., 83 лв. и 1 000 лв.;

• срещу П. Р. К., заместена в хода на процеса от наследниците й В. Д. К. и К. В. К.-Рислер, частичните искове са за - 361 лв., 28 лв. и 333 лв.;

• срещу С. Р. Г. частичните искове са за – 361 лв., 28 лв. и 333 лв.;

• срещу А. Ф. Р., заместен в хода на процеса от наследниците Н. Малинова Руевска, М. А. Р., А. А. Р. и Ф. А. Р., частични искове за – 542 лв., 42 лв. и 500 лв.;

• срещу А. А. Б., заместена в хода на процеса от Р. А. Б., частични искове за - 1 516 лв., 116 лв. и 1 400 лв.;

• срещу А. Ф. Р. частични искове за - 542 лв., 42 лв. и 500 лв.;

• срещу Н. А. Г., заместен в хода на процеса от Р. А. Б., частични искове за - 1 516 лв., 116 лв. и 1 400 лв.;

• срещу Ц. Б. И. частични искове за - 1 516 лв., 116 лв. и 1 400 лв.;

• срещу К. Георгиева А. частични искове за - 542 лв., 42 лв. и 500 лв.;

• срещу А. Н. Палмова частични искове за - 542 лв., 42 лв. и 500 лв.;

• срещу С. А. Б. частични искове за - 1 516 лв., 116 лв. и 1400 лв.;

• срещу Л. Д. Д. частични искове за - 1 516 лв., 116 лв. и 1 400 лв.;

• срещу Ю. Й. В. частични искове за - 271 лв., 21 лв. и 250 лв.;

• срещу Н. М. П. частични искове за -271 лв., 21 лв. и 250 лв.

Тези искове не са за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а са осъдителни искове за заплащане на парични обезщетения, претендирани като дължими след развалянето на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот (в която част въззивното решение не е предмет на обжалване и е влязло в сила). Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена до 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по искове с цена до 5 000 лв. е окончателно, поради което подадената касационна жалба, имаща за предмет въззивното решение в частта му по посочените имуществени претенции, е недопустима и не подлежи на разглеждане.

В касационната жалба е инкорпорирана и частна касационна жалба срещу въззивно решение № 80/20.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 619/2019 г. на Апелативен съд - П., в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 653/02.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1521/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на адв. Г. И. и адв. Ю. Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците В. Д. К. и К. В. К. - Рислер в размер на по 1 300 лв.

В писмен отговор ответниците по жалбата – В. Д. К. и К. В. К.-Рислер, представлявани от адв. Ю. Д. и адв. Г. И., изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, но същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол - чл.274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1 ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията, по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Срещу П. Р. К., заместена в хода на процеса от наследниците й В. Д. К. и К. В. К.-Рислер са предявени искове, както следва: иск за разваляне на договор за покупко-продажба по нот. акт № 111/27.10.1995 г., както и частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба продажна цена; за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски; за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство; за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство. Цената на иска за разваляне на договора се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 43 046,60 лв., а наследодателката на жалбоподателите се е разпоредила с притежаваните от нея 20/720 ид. части от този имот, с оглед на което цената на предявения срещу нея иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е 1 195.74 лв. Цената на другите искове, предявени като частични срещу ответницата П. К., е съответно в размер на: 361 лв., 28 лв., 83 лв., 333 лв. и 28 лв.

С оглед на изложеното, предмет на производството са множество облигационни претенции, всяка от тях с цена под 5 000 лв. Когато въззивното решение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове (чл.280, ал.3 ГПК), тогава е изключена и обжалваемостта пред ВКС на определенията на въззивния съд, включително и тези, постановени в производството по чл.248, ал.1 ГПК. Освен това, необжалваемостта следва и от изричната разпоредба на чл.248, ал.3 ГПК – определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който може да се обжалва решението. В случая, доколкото постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, подадената частна касационна жалба срещу него в частта му за разноските е също процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение