Определение № 43 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 223/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. и Н. М. Н. срещу решение № 300 от 03.12.2010 г. по в.гр.д.№ 661 от 2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 60 от 12.10.2009 г. по гр.д.№ 489 от 2009 г. на С. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. К. Х. установителен иск за собственост върху 7/480 ид.ч. от дворно място, находящо се в[населено място], [община] с площ от 1050 кв.м., съставляващо УПИ II-868 в кв.59 по действащия план на селото, заедно с всички подобрения и постройки в него, включително и жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на жалбата счита следното: В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание пар.25 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията й след това изменение на закона, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е данъчната оценка, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право. В случая пред първоинстанционния съд е представена данъчна оценка на процесния УПИ от 08.01.2009 г., съгласно която цената на иска за спорните 7/480 ид.ч. от имота е 87,24 лв., тоест под 5000 лв. Ето защо, подадената жалба е процесуално недопустима и при условията на иззета компетентност по чл.262 от ГПК следва да бъде върната. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение