Определение № 655 от 27.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П. ,чрез адв. Г.П.-С. от САК срещу решение №171 от 13.07.2021г по в.гр.дело № 65/2021г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение No260004 от 25.08.2020г., постановено по т.д. No185/2018г. на Окръжен съд-Плевен. Отхвърлен е иска на настоящата касатрока за нищожност до размера на 1 / 2 ид. част на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, описани в нотариален акт No, том XI от 07.11.2012г ,в който договор ищцата, заедно със своя съпруг М. Й. Н. е прехвърлила на ЕТ Агроинвест – Б. Н. описаните четири имота в землището на [населено място] ,представляващи стопански двор и сгради. Твърдението на ищцата, отхвърлено от съдилищата е за накърняване на добрите нрави .През 2012 и 2013г освен процесните четири имота, съпрузите са отчуждили всички техни общи недвижими имоти – земеделски земи, над 500 на брой .След това първия ответник М. Й. Н. подал молба за развод и бракът им бил прекратен през 2017г.,към който момент не било останало никакво общо имущество .Ищцата е поддържала ,че целта на процесната сделка ,както и на останалите е да бъде лишена от дела си в семейната общност ,което противоречи на общоприетия морал и е постигнат недопустим от закона интерес .Освен това, сделката е с неравностойни престации ,тъй като продажната цена е 9500лв, общата данъчна оценка на имотите имотите е 57090лв, а реалната пазарна цена е значително по- висока. Установено е,че ищцата и първия ответник са сключили граждански брак през 1981г, прекратен с развод по взаимно съгласие на 22.12.2016г .След прекратяване на брака, през 2017г бившите съпрузи отново заживели като семейство, но за кратно време .От брака имат родено дете Б. Н. ,ищцата има дете от предходен брак А. А. ,към момента на сделката и двамата пълнолетни. Искът е предявен срещу бившия съпруг М. Й. Н. и приобретателя по сделката ЕТ Агроинвест Търговецът -купувач е сина на страните Б. Н.,като от 2002г до 31.05.2012г ищцата е работела в същата семейна фирма- ЕТ Б. –М. Н.. Фирмата е регистрината през 1993г от М. Н. с предмет на дейност обработка на земеделска земя и производство на селскостопанска продукция.От показанията на свидетелите е изяснено ,че М. Н. професионално се занимавал със земеделие в Плевенска област,активно подпомаган от съпругата си и сина им Б. Н..Ищцата, съпругът й, синът им Б. Н. и неговото семейство са участвали в тази дейност под различна форма и двете семейства са живеели в едно домакинство до лятото на 2016г. След 2016г отношенията се влошили ,като според ответниците водеща роля за това имат претенциите на А. А., който се счита ощетен. Притежаваните от бившите съпрузи множество на брой земеделски имоти са прехвърлени през периода 2012-2013г на ЕТ Б. –М. Н., като по повечето сделки купувачът е предстваляван по пълномощно от техния син Б. М. Н..Процесните четири имота ,заедно с други имоти също така са обезпечили отпуснат кредит от 500 000 лв. на ЕТ Агроинвест –Б. Н. ,с договорна ипотека.За установяване на действителната пазарна стойност на четирите имота – стопански сгради и двор, съдът е приел заклрючение на вещо лице С.П. ,установила към момента на огледа ,че три от 4-те описани в нотариалния акт сгради – стопански постройки, не съществуват .Прието е ответниците да са доказали ,че и към 2012г две от сградите не са съществували, макар да са описани като продадени по данъчна оценка за тях .Въззивният съд е приел ,че реалната пазарна оценка на продадените имоти е 49 655,40 лв, т.е реалната пазарна цена е под формално удостоверената при сделката данъчна оценка. Въззвният съд на свой ред е отхвърлил твърденията за накърнявне на добрите нрави ,като при договор за покупко продажба на недвижими имоти ,прехвърлени за цена под размера на данъчната оценка- макар не с толкова, колкото ищцата е поддържала ,както и установено под реалната пазарна цена, водещо е отчел две обстоятелства. .Сделката е сключена между близки роднини –родители и техния син ,за да се осигури субсидиране на извършваната професионално селскостопанска дейност, като ищцата също е работела във фирмата.Целта не е била тя да бъде лишена от полагащо й се имущество. На следващо място не се касае за липса на насрещна престация - цената е около пет пъти под реално установената ,което не е определящо за изводите на съда при водещо оценените обстоятелства .Изложени са и мотиви по доводи на защитата за наличие на други основания за недействителност – привидност и липса на съгласие, каквито искове не са били приети за предмет на делото с определение на първоинстанцианния съд,тъй като не са наведени своевременно с исковата молба. Сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, не са довели въззивния съд до извод за неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба и има основание да се счита,че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави,,не е накърнен и принципа на справедливостта, който изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Към касационната жалба е представено изложениепо чл. 284, ал.1 т.1 ГПК.Изтъкват се основанията на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси .В раздела материалноправни въпроси ,като обуславящ изводите на съда по иск за установяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави ,се сочат въпросите: в каква степен следва да е нарушено изискването за еквивалентност за да се приеме при договор за покупко- продажба ,че договорната свобода е ограничена от нормите на морала ( първи въпрос); следва ли съдът освен формалното съдържание на сделката, да съобразява нейната цел ,съпътстващите я обстоятелства и последиците от нея ,за съвместимост с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност (втори въпрос); при тълкуване ,за изясняване целта на сделката ,трябва ли съдът да изследва само изявената воля, или в съответсвие с предхождащи и последващи действия на страните по нея (трети въпрос ). По първия въпрос се сочи противоречие с реш. № 615/2010г по грд № 1208/2009 Трето г.о,реш. № 934/2009 по гр.д № 3657/2008г и цитираната в него практика на Четвърто г.о. По втория въпрос противоречие се обосновава с реш. № 1291/2009г по гр.д №5477/2007г на Трето отд.,реш. №24/2016г по гр.д № 2419/2015г на Трето г.о и цитираната там съдебна практика. По третия въпрос се сочи противоречие с множество решение на ТК и ГК на ВКС ,сочещи критериите при тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД Противоречие с ТР№1 от 09.12.2013г на ОСГТК и трайно установената практика на ВКС се изтъква по процесуалноправните въпроси за съобразяване с оплакванията на страните при възприета фактическа обстановка (първи въпрос); за преценката на всички доказателства и доводи на страните ( втори въпрос );за основаване на решението на установените по делото факти съгласно чл.235, ал.2 ГПК ,а не на предположения – че щом бракът е прекратен по взаимно съгласие ,то имуществените отношения следвало да са уредени доброволно (трети въпрос); налице ли е процесуално нарушение на чл.7, ал.1 и чл. 10 ГПК ,когато въззивният съд не е уважил доказателствени искания ,а същите биха имали значение за решаващата воля на съда (четвърти въпрос );как процедира съдът при противоречиви показания на свидетели (пети въпрос). Отговор е постъпил от двамата ответници, представлявани от адв. И. Й. от САК Изтъква се,че формулираните въпроси се отнасят до възприемане на фактическата обстановка ,обсъждането на доказателствата и правилността на решението ,поради което отсъства главното основание по чл. 280, ал.1 ГПК за правен въпрос Не е налице противоречие с изтъкваната практика на ВКС, ,поради липса на сходство по фактите. Излагат се и съображения по основателността на жалбата. Претендират се разноски .За настоящата инстанция ответникът М. Н. е защитаван безплатно от адв Й. ,поради което се иска присъждане на адвокатско възднаграждение за него ,както и разноските в полза на ответника ЕТ Агроинвест ,в размер на 5400 лв.,платени от този ответник. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание ,съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора. Специално основание по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се сочи по въпрос до каква степен следва да бъде нарушено изискването за еквивалентност на престациите,за да се направи извод за противоречие с добрите нрави. Първият от формулираните материалноправни въпроси няма обулавящо значение ,тъй като критерият за еквивалентност на престациите по двустранен възмезден договор, вкл. при договор за покрупко- продажба като процесния ,няма самостоятелно значение за границите, която добрите нрави очертават при ограничаване на договорната свобода. Изводът за накърняване на добрите нрави при двустранни възмездни договори не се извежда от съотношения на кратност в съпоставката между действителна пазарна цена и договорената.Не свидетелства пряко за накърняване на добрите нрави и факът, че уговорената продажна цена на недвижимия имот е под данъчната му оценка ,особено при сделки между близки роднини, както в случая. От значение е целта на договора, престациите по който установено не са еквивалентни - при каква нужда е сключен ,към какви последици е бил насочен и дали ако е сключен от пълномощник ,е договоряно във вреда на представлявания. Поради това и цитирана от защитата съдебна практика на ВКС в реш. № 615/2010г по гр.д №1208 на Трето г.о,реш. № 934/2009г по гр.д № 3657/2008г и др. ,не опредметява противоречие по правен въпрос, свързан с поризнесеното основание за нищожност .Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Съображенията засягащи въпроса в мотивите на въззивния съд, са изложени за да се отличи настоящия случай от хипотеза на неравностойност практически сведена до липса на престация (реш. № 452/2010г и реш. №119/2011г, двете на 1-во г.о на ВКС). Изискванията за еквивалентност, предвид условията при които е сключен договора и преследваната от страните цел, след оценка свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес, са изследвани от въззивния съд в смисъла на разясненията, дадени в реш. №153/24.07.2015г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., реш. №277/26.01.2015 г., по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС и много други. В тази връзка е преценена и нееквивалентността - комплексно и с оглед крайния резултат от сделката, съвместимостта на този резултат с общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност, което е водещото указание в установената съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 26,ал.1 предл. трето ЗЗД. Вторият формулиран материалноправен въпрос е решаващо произнесен от въззивния съд и е обусловил крайните му изводи .Съдът не се ограничава до формалното съдържание ,а следва да съобразява целта на сделката и останалите съпътстващия я обстоятелства, очертани в установената практика на ВКС (част от която изтъквана от касатора ), също така съдът следва да прецени комплексно дали целеният резултат е съвместим с добрите нрави ,справедливостта и добросъвестността. Въззивното решение не опредменява противоречие по поставения въпрос. Решаващо е отхвълен довод на ищцата, че целта на процесната сделка, в резултат на която двама съпрузи прехвърлят на свое дете свое придобито в режим на СИО недвижимо имущество (в частност стопански двор и сгради със стопанско предназначение ) не била мотивирана от цел да го подпомогнат в развивана преди това от тях, а към момента на сделката вече от него стопанска дейност по занятие, включително че целта не била да му осигурят възможност за субсидиране като земеделски производител-независимо че двамата прехвърлители,негови родители ,са продължили да го подпомагат в тази дейност с пряко свое участие и след сделката,а в случая целта била да се накърнят интереси на ищцата ,произтекли от прекратяване на СИО след време ,поради развода между прихвърлителите.Разривът в отношенията е настъпил години по- късно ,значително след сделката и при променени обстоятелства. Тезата на защитата ,че съдът е трябвало да направи противоположни доказателствени изводи за целта на сделката, които да го доведат и до различно крайно решение ,не обосновава противоречие по поставия материалноправен въпрос.Законът придава значимост на нарушението на добрите нравии с оглед защитата на обществените отношения като цяло,а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект /реш. № 4/2009г, Пъръво т.о на ВКС/и не само в интерес на някоя от договарящите страни /реш. №88/2010г, Първо т.о на ВКС/. Същата теза на ищцата ,отхвърлена от съдилищата, е водеща при поставянето на следващия правен въпрос - за тълкуване волята на страните в оспорваната сделка ,във връзка с „предхождащи и последващи действия“на страните по нея. Установената практика на ВКС по прилагането на чл. 20 ЗЗД се интерпретира превратно в нейна подкрепа .В практиката на ВКС, включително цитираната (реш.№81/2009гпо т.д №761/2008г на Първо т.о, реш. №89/2009г ,реш. № 546/2010г, реш. № 696/2011г на Второ т.о ) е указано съдът да изследва действителната, а не предполагаема воля на страните и чрез тълкуване да не подменя изразената воля ,което е съобразил и въззивния съд в своето същинско изследване. Не е било устантовено ,че към момента на сключване на сделката, отношенията между прехвърлителите предпоставят логичен и основан на факти извод ,че имущество се прехвърля с цел да се накърнят имуществени права на съпругата при евентуален развод. Освен това, имуществото се прехвърля на един от синовете ,който по обща воля се е заел се да продължи семейния бизнес, като самото имущество е свързано с тази дейност .За пълнота следва да се изтъкне,че за прехвърляне на имущество от двамата съпруги,придобито в режим на СИО ,на техни деца,като разпореждането е мотивирано от намарението, или фактът на развода им, даже да е предприето с цел да ликвидират съсобствеността между тях по този начин ,не противоречи на добрите нрави. В случая, защитата не обосновава и допускане на решението до касационно обжалване по формулираните в следващия раздел на изложението множество процесуалноправни въпроси. Първият формулиран въпрос е производен от оплакването за възприет от съда факт ,който не бил наведен от ответниците чрез оспорване на обстоятелството колко на брой сгради са съществували в продаваемите имоти към момента на сделката .По вече изложени съображения, отговорът на въпроса няма обуславящо значение за решаващите изводи на съда .Следва да се добави ,че съобразяването с констатациите на назначена от съда експертиза относно релевантни факти, не е в нарушение на указанията по т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г ОСГТК ,а в съгласие с тях. Въпросът за задълженията на съда да обсъди релевантните доказателства и доводите на страните, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС, част от която изтъквана в изложението.Преценени са всички относими доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,в рамките на заявените фактически основания. Мотивите на въззивния съд се интепретират неточно като се твръди, че решението е основано на предположения .Липсва конкретност при следващия по реда на изложението процесуалноправен въпрос .Принципът на чл.10 ГПК не се накърнява ,когато въззивният съд отклонява преклудирани ,недопустими или касаещи неотносими обстоятелства доказателствени искания ,каквито въззивната жалбоподателка е заявила в случая.Изслушването по чл.176 ГПК поискано от въззивната жалбоподателка едновременно за нея и на насрещна страна,какато и назначаването на нова, или разширена експертиза, въззивният съд не е длъжен да допуска безусловно.При положение, че фактическите твърдения са изложени и спорът е очертан от представените становища на страните по факти, които въпросите по чл.176 ГПК припокриват,също и когато изслушване на нова експертиза не се налага,отклоняване на доказателствените искания от въззивната инстнация не опредметява противоречие с изтъкваната от защитата практика на ВКС ( ТР №1/09.12.2013г ОСГТК, ТР № 1 / 2001г ОСГК ,реш. №341/2010г, реш. № 876/2009г и др.). Последният от формулираните въпроси,за оценката на свидетелски показания, също се повдига неотносимо По делото са изслушани показанията на четирима свидетели обсъдени и от въззивния съд ,като по възприетите в решението факти от значение за изхода на делото противоречие не е констатирано. Изтъкнато е, че поради заинтересованост не се кредитират част от свидетелските показания.Относно изложени в отговора на ответниците твърдения за семейните отношения между страните и враждите между тях касаторката е поддържала(като въззивен жалбоподател), че същите са ирелевантни за настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани и доказвани. С определение № 3 от 04.01.2022г към настоящето дело е присъединено ч гр.д № 5026/2021г по описа на Трето г.о, образувано по частна жалба на Е. П. срещу определение №374 от 27.09.2021г на АС Велико Търново, оставил без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските ,присъдени в тежест на ищцата в обща сума. Разноските за въззивна инстанция са присъдени на двамата ответници ,в размер на 2423,59лв, означени в мотивите като платени адвокатски възнаграждения за един адвокат,с включен ДДС. Въззивният съд е посочил ,че размерът е редуциран до предвиденото в Наредба No1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при цена на иска 49655,40 лева. – данъчната оценка на предмета на процесния договор, според вещото лице по заключението ) и предвид направено възражение за прекомерност. В касационната частна жалба се оспорва основанието за присъждане на разноски в тежест на ищцата за въззивната инстнация ,изцяло. На първо място се изтъква съображението за неправилно приета от ВТАС цена на иска от 49 655,40 лева.,въз основа на заключението на вещо лице .Цената на иска е определена при наличие на обща данъчна оценка за имотите ,която за процесната 1 /2 ид.част от тях сочи цена на иска от 27083,70лв .Дори да се приеме изтъкнатото в определението ,че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки процесуален предствавител ,на всеки от ответниците по делото, за всяка инстанция, ответникът ЕТ Агроинвест е упълномощил втори адвокат и съдът е изхождал от уговореното за този адвокат възнаграждение ,вместо да съобрази ,че основните действия по защитата на същия ответник са извърени от адв.Г. Г. - като пълномощник на двамата ответници .Представеният договор с нея обаче не е на адвокатска бланка ,няма дата и не съдържа всички реквизити ,поради което не следва да бъде зачетен като платежен документ за възнаграждението Предвид изложеното страната счита ,че неправилно е осъдена за разноски. Частната касационна жалба е частично основателна, тъй като разноските в тежест на ищцата за въззивната инстанция не са законосъобразно определени. При отговора на въззивната жалба, адв.Г Г. е поела защитата и на двамата ответници по иска (в процесуалното положение на необходими другари), при уговорено възнаграждение само за въззивната инстанция от 1400 лева,платимо и дължимо от тях заедно ,доколкото в договора не е посочено друго. В документа е означено плащане в брой на цялата сума, платецът на възнаграждението не е означен. Искането за присъждане на разноски е заявено от адв Г. Г. като пълномощник на двамата ответници, в проведеното открито съдебно заседание,по същия начин. Въззиваемият ЕТ Агроинвест –Б. Н. е ангажирал и втори адвокат ,при договорено и платено с данъчна фактура възнаграждение от 4200лв (с включен ДДС) - за въззивната инстанция ,като в проведеното съдебно заседание този ответник е бил защитаван и представляван както от адв Г. от АС Плевен ,така и от адв. И. Й. от САК. Последният също е претендирал на доверителя му да се присъдят разноските за въззивна инстанция – платен адвокатски хонорар. При горните обстоятелства въззивния съд е определил и присъдил размер от 2423,59лв дължими разноски общо на двамата ответници, представляващи платени адвокатски възнаграждения„за един адвокат с включен ДДС”. Посочено е ,че ръзмерът е редуциран до предвиденото в Наредба No1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ при цена на иска 49 655,40 лева.– данъчната оценка на предмета на процесния договор според вещото лице и направено възражение за прекомерност ,което позволява да се проследи изводът, довел до обжалвания резултат.Приемайки посочената цена на иска,въззивният съд е определил минимално възнаграждение за един адвокат по чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г ,броено за всеки от двамата ответници, същото е сборувал и присъдил общо в тежест на ищцата ,като за разликата над така определената сума е изтъкнал основание за намаляване, поради прекомерност. Следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд ,че реквизитите на представените договори за правна помощ установяват плащане на възнагражденията ,включително при договора с адв. Г., които е в писмена форма,без да е ползвана бланка на договор за правна помощ. Съгласно разясненията в т.1 ТР №6/2012г ОСГТК на ВКС договорът с адвокат ,в който е направено свидетестващо изявление за платено възнаграждение в брой има характер на разписка и дава основание да се приме,че разноските за извършени. Останалите съображения на въззивния съд са неправилни. Пред ВТАС адв. Г. е представлявала и двамата ответници.Защитавана е действителността на сделката, при договорено възнаграждение от 1400 лв, което не е прекомерно,предвид чл.чл.7, ал.2 т.4 от Наредба на 1/2004г.,след като минималното адвокатско възнаграждение за тази защита е 1343 лв .Цената на иска е в размер на 27083,70лв (за спорната 1 / 2 ид. част ), определена съгласно чл.70, ал.1,предл първо ГПК и съгласно чл.69,ал.1 т.4,във вр.с т .2 ГПК. .Защитаваният интерес за ответниците по иска е един ,едно е и уговореното от тях възнаграждение Възнаграждението на ангажирания втори адвокат, само от ответника ЕТ Агроинвест –Б. Н., въззивният съд не е следвало да възлага в тежест на ищцата ,включително поради правилото на чл.78, ал.1 ГПК ,че страната има право на разноски за един адвокат.Поради това неправилно е обсъждано възражението за неговата прекомерност Предвид изложеното, определението по чл. 248 ГПК следва да се отмени, а въззивното решение в частта за разноските да се измени, като се отмени осъдителното определение за разликата над присъдените 1400 лв, до размера от 2423,59лв. Следва да се присъдят поисканите чрез адв И.Й. разноски, извършени от ответника по жалбата ЕТ Агроинвест –Б. Н., за адвокатска защита пред касационната инстанция. Разноските са установени като заплатени и възлизат на сумата 5400 лв (с включен ДДС) .Възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за поета защита и на другия ответник в случая съдът не присъжда, това би довело до нарушение на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Адвокатът е уговорил и получил възнаграждение за работата си от другия ответник по касационната жалба.Следва да се присъдят разноските по договора за правна помощ. Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о