Определение № 213 от 23.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 145/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 83 от 22.01.2026г. по в.гр.д. № 1124/2025г. на Апелативен съд – София. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е частично основателна. С решение № 83 от 22.01.2026г. по в.гр.д. № 1124/2025г. на Апелативен съд – София, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 7/09.01.2025г. по гр.д.№ 374 на Окръжен съд – Перник, са уважени предявените от Е. И. Д. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД искове с правно основание чл. 558, ал.1, изр. второ КЗ и чл. 557, ал.1, т.1 КЗ за сумите от 51 000 лева /равностойни на 26 075,89 евро/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди и от 1881,05 лева /равностойни на 961,77 евро/ -обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП реализирано на 01.05.2023г. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло на 22.01.2026г. сумата от 27 037,65 евро, равняваща се на сбора от присъдените с въззивното решение суми. Постъплението на дължимото обезпечение е налично по особената сметка за обезпечения на ВКС, което е потвърдено от специалист -счетоводител на ВКС на 23.01.2026г. От приложените към молбата документи се установява, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба срещу решение № 83 от 22.01.2026г. по в.гр.д. № 1124/2025г. на Апелативен съд –София. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, но само в частта относно сумата от 51 000 лева /равностойни на 26 075,89 евро/, представляваща присъдено обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2023г. Въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е обжалвано от молителя и предвид внесеното обезпечение по чл.282 ГПК неговото изпълнение следва да бъде спряно в тази част. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, чиято цена е 1881,05 лева /равностойни на 961,77 евро/ - по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което искането за спиране на неговото изпълнение в тази част по реда на чл.282 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд