Определение № 205 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 924/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. П., Р. Х. П., В. К. П., Ц. К. С. и Д. И. В., чрез процесуален представител адв.И., срещу определение от 20.12.2013г. по гр.д.№973/2013г. на Пазарджишки окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Ответникът по частната касационна жалба А. П. К., чрез процесуален представител адв.Ц., оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК. Според цитираните разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот е оценяем по смисъла на чл.68 ГПК, като цената му е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Поради това, че цената на предявения иск /422,20лв., видно от данъчната оценка на недвижимия имот, представена при завеждане на делото/ е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, решението по делото не подлежи на касационно обжалване, а затова не подлежи на обжалване и определението за прекратяване на производството. Подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. С оглед този изход на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените разноски за това производство в размер на 130лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение