Определение № 231 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 59/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 645 от 20.10.2010г. по ч. гр. д. № 375/2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3180 от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1272/2010 г. на Л. районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлена подадената от дружеството-жалбоподател молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Г. Н. Г. от[населено място] за дължимите по договор за издаване на кредитна карта E. суми: 880.02 лв. – главница и 126.09 лв. – лихва за периода от 09.01.2006 г. до 19.12.2009 г. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК /в релевантната за случая, с оглед датата на подаване на частната касационна жалба, редакция преди изменението от ДВ, бр. 100 от 2010г. /, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесното заявление по чл. 417 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, всяка от които е по-малка от посочената в закона, съответно: за сумите 880.02 лв. – главница и 126.09 лв. – мораторна лихва. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК /отм./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение