Определение № 51 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 265/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част на Решение № 1902 от 09.12.2011 год. по т.д.№ 1747/2011 год. на САС, с която е отменено Решение № 118 от 25.01.2011 год. по т.д.№ 727/2009 год. на Софийски градски съд, т.о. VІ-10 св. и предявеният от дружеството-касатор срещу „ [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение е отхвърлен за сумата над 43901.21 лв. и до размера на 67235.31 лв. са който е бил уважен от СГС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. в изложението не се съдържа. То е структурирано като вариант на касационната жалба и съдържа доводи за неправилност на въззивния акт. В самата касационна жалба, [фирма] сочи, че „основният и най-съществен въпрос, предопределящ решението на съда по казуса е дали застрахованият ищец губи правото си да претендира и получи застрахователно обезщетение, когато е изпълнил свое задължение по договор за превоз..; правилно ли САС с оглед наличните доказателства по делото е приел прихващане между превозвача и рекламанта (който не е страна)…; правилен ли е изводът на САС относно правната релевантност на извършеното прихващане…”. Позовал се е на Решение № 2906/1959 год. по гр.д.№ 2504/59 год. на ВС на НРБ; Решение № 503/2008 год. по т.д.№ 250/2008 год. на ВКС и Решение № 45/2009 год. по т.д.№ 483/2008 год. на ВКС. Първите две решения са постановени при действието на ГПК-1952 год. и не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и по отношение на тях приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се простира. Третото от посочените решения е постановено по реда на чл.290 ГПК, но с него ВКС се е произнесъл по правния въпрос „ формира ли се сила на пресъдено нещо, когато възражението за прихващане е отхвърлено поради неизискуемост или некомпенсируемост ”. Този правен въпрос няма каквато и да било връзка с настоящия казус при който въззивният съд е допуснал компенсиране на изискуеми парични вземания (превозно възнаграждение и щети от погиването на част от товара). С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е изразил становище за недопускане на касационен контрол. Няма направено искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.