Определение № 585 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 455/22.10.2015 г., постановено по в. гр.д. №559/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на В. К. К. от [населено място] чрез адв. Цв. М. С обжалваното решение е потвърдено решението по гр.д. №4194/2014 г., с което на осн.чл. 135 ЗЗД е обявено за недействително по отношение на „А. Б. – Клон България дарението, извършено с нот. Акт №23, том V, нот д. №423/2009 г. на нотариус И. Л. на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица] - трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., заедно с две избени помещения. Ответникът по касационната жалба „А. банк –клон България” [населено място] оспорва изпълнението на законовите изисквания, които обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване.Счита, че поставения от касатора правен въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, както и че не е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.Касаторът следва да е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи и на съда и изхода на спора, както и да е изпълнено едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване са налице. Формулираният от касатора правен въпрос: „Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят, а не и лицето, което поръчителства неговото изпълнение „ който съдът уточнява с оглед правомощието си съгл.т.1от ТР №1/19.02.2010 по ТД №1/2009 г. ОСГТ е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото. Действително по отношение на него не е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото по поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика –Р №199/30.12.2010 г., по т.д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК.С въззивното решение поставения въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в цитираното решение. Следователно по отношение на посочения материалноправен въпрос е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и на това допълнително основание касационното обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.