Определение № 133 от 05.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13790/26.07.2018 г. на М. Б. Х. - В. и Х. В. В., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат С. Л., срещу определение № 2021/28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 3187/2018 г. по описа на Апелативен съд - София. Жалбоподателите поддържат оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /поради непроизнасяне по възражението им за нищожност на завещанието от 12.04.1989 г./ и необосновано, с искане за отмяната му и връщане на делото за произнасяне по необсъдените възражения. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се сочи наличие на това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Допустимо и правилно ли е въззивният съд да формира собствени изводи за правилност на първоинстанционния акт, без да се позове на чл. 272 ГПК и при липса на мотиви /чл. 236, ал. 2 ГПК / на първоинстанционния съд по възражението за нищожност на завещанието. Твърди се противоречие с решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г., ВКС, І т. о. Ответниците по жалбата - Ч. Т. В. и К. В. В., [населено място], чрез адвокат В. Т., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. То е правилно и законосъобразно. При проверка данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на М. и Х. В. срещу определение № 6819/23.03.2018 г. по гр. д. № 2449/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по въззивната им жалба с вх. № 5173528/20.11.2017 г. като недопустимо. Прието е, че с исковата молба са заявили претенция да се допусне делба на наследствен апартамент при квоти от по 1/18 ид. ч. за всяка от тях, за ответника Ч. В. – 5/6 ид. ч. и за ответника К. В. – 1/18 ид. ч. Първоинстанционното решение изцяло е удовлетворило тази претенция, поради което липсва правен интерес от обжалването му. В мотивите си първоинстанционният съд е разгледал възражението с правно основание чл. 25, ал. 1 ЗН, като не е било налице задължение с изричен диспозитив да се произнася по валидността на завещанието. С определение № 29/06.02.2019 г. по гр. д. № 309/2019 г. на ВКС, II г.о., производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС. Съдът, като взе предвид, че по посоченото тълкувателно дело е постановено ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по настоящото дело. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая се обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на въззивното производство като недопустимо. Същото представлява преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд, действащ като като въззивна инстанция. Както е изяснено и в мотивите на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, са :определения за прекратяване на въззивното производството поради недопустимост на въззивната жалба, определения за прекратяване на въззивното производство, поради десезиране на въззивния съд, определения за прекратяване на исковото производство, вкл.въззивното, обезсилване на пръвоинстанционното решение поради липса на правосубектност на страна, поради отказ от иска, постигане на спогодба, определенията за спиране на въззивното производство и отказ за възобновяване на въззивното производство. Апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а образуваното по нея производство да се прекрати. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.