Определение № 1323 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от И. С. - кмет, приподписана от главен юрисконсулт И. Я., срещу въззивно решение №492 от 12.08.2022 г. по в.гр.д. № 576/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 340 от 15.06.2022 г. по гр.д. № 2389/2021 г. на Районен съд – Благоевград и вместо това е отменено като незаконно уволнението на Е. Г. Г., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и ѝ е присъдено обезщетение в размер на 7149, 72 лв. за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.08.2021 г. до 12.02.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Ответницата по касационната жалба Е. Г. Г., Благоевград, в срока по чл. 287 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността главен експерт „Жилищна политика“ в направление „Жилищна политика“ към [община]. Със заповед № 455-ЧР-Д/11.8.2021 г. на кмета на общината е прекратено трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата. Спорният между страните въпрос е дали е налице съкращаване на щата и дали то е реално. Неоснователни възраженията за незаконосъобразност на съкращаването поради липса на правомощия на кмета на общината да го извърши. Като е сравнил щатните разписания, действащи преди и след уволнението на ищцата, изследвал решения №№ 135 и 313 на общински съвет – Благоевград и Устройствения правилник на общинската администрация, съдът е стигнал до извода, че съкращаването на щата по отношение на единствената бройка за длъжността, заемана от ищцата, е доказано и извършено от кмета, оправомощен от общинския съвет. Общината обаче не е доказала, че ищцата е изпълнявала единствено и само функциите на член на комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ съгласно длъжностната характеристика от 11.11.2020 г. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1КТ съдът е уважил и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да е формулиран въпрос, като е посочена практика на ВКС, с която се твърди, че е налице противоречие. Във връзка с твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Може ли да се приеме, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя по отношение на ищеца, в случай, че кметът на общината съкрати повечето служители в направлението, в което е била заеманата от ищеца длъжност, в изпълнение на взето решение от общинския съвет?“.

2. „Може ли да се приеме, че е налице тенденциозно и последователно поведение на работодателя спрямо ищеца, целящо единствено прекратяване на трудовото му правоотношение, в случай, че един кмет е изменил трудовите функции на ищеца чрез одобряване на нова длъжностна характеристика, а друг кмет извърши преценка по целесъобразност и съкращава щата на длъжността?“.

3. „Може ли да се приеме за установено наличието на злоупотреба с права от страна на работодателя без наличие на доказателства, а само въз основа на твърдения, наведени в исковата молба?“.

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 492 от 12.08.2022 г. по в.гр.д. № 576/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 222.99 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.