Определение № 50876 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. К. И. чрез адв. Б. против решение № 23 от 22.02.2022 г. по гр. д. № 439/2021 г. на Окръжен съд – Сливен. Ответникът М. Х. В. не е подала отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, настоящият състав ВКС, трето гражданско отделение констатира следното: Предмет на касационна жалба е горното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 333 от 03.11.2021 г. по гр. д. № 1101/2021 г. на Районен съд – Габрово за отхвърляне на предявеният от Б. К. И. против М. Х. В. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за връщане на предоставена в заем сума, за разликата над присъдените общо 6 071 лв. до претендираните 10 600 лв. Претенцията е обоснована с твърдения, че страните по делото се познават от дълги години, при което по повод на финансови затруднения на ответницата тя е искала – с нарочно отправени бележки/писма - заемането на парични суми от ищеца, като считано от лятото на 2017 г. до лятото на 2020 г. периодично последният й е предоставял по всяко нейно искане паричен заем в размери съответно на: 195 лв., 125 лв., 250 лв., 50 лв. 156 лв., 2 140 лв., 62 лв., 3 250 лв. и 4 400 лв. Предвид на така изложените фактически обстоятелства в исковата молба, както и на приложените към тях доказателства, и доколкото заемът е реален договор и се счита за сключен с предаване на заетата сума, в случая се касае за няколко отделни заемни правоотношения, възникнали в период от около 3 години, по които се претендира връщане на дадена в заем парична сума (по всяка една от цитираните по – горе бележки/писма). Следователно, въззивното решение е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са били обективно съединени искове за парични вземания, всеки от които е с размер на цената под 5 000 лв. - чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 68 ГПК. При обективно съединяване на искове, определяща за преценката на допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки един от тях, а не общият им сбор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС. Въззивното съдебно решение по такива искове не подлежи на касационно обжалване съгласно императивното правило на чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.). Производството по тези искове е двуинстанционно, което налага касационната жалба да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а производството пред ВКС се прекрати. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,