Определение № 60670 от 09.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 654/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. К. против решение № 1456/05.11.2020 г. по гр.д.№ 2237/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45/08.04.2020 г. по гр.д.№ 83/2019 г. на Врачански окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „ Дженерали застраховане „ АД иск ,с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за търпими от С. К. неимуществени вреди от смъртта на сестра й – М. Ц. П., настъпила в ПТП от 10.06.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, макар да не сочи конкретни нарушения на съдопроизводствени правила. Оспорва изводите на съда, че отношенията между сестрите приживе са били със съдържанието на традиционни такива между сестри, че не са доказани сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания на ищцата от смъртта на сестра й, както и че наличието на собствено семейство на ищцата и живеенето в самостоятелни домакинства на всяка от сестрите са обстоятелства, които не предполагат особена близост, привързаност и силна емоционална връзка между ищцата и починалата. Ответната страна - „Дженерали застраховане„АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, относно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица, извън кръга по ППВС № 4/ 1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли иска на С. К. въззивният съд е приел, че самата искова молба не съдържа твърдения за факти, обосноваващи извод за изключителна близост между двете сестри приживе. Установените от свидетелите обстоятелства кореспондират с традиционното съдържание на отношенията между братя и сестри – били близки, споделяли проблемите си, виждали се всяка седмица, между тях имало разбирателство. Същите не са от естество да обосноват изключителност на отношенията между сестрите. Съдът е съобразил за значими обстоятелствата, че ищцата има свое семейство, а с починалата са живеели в различни населени места и няма данни да са се грижили една за друга. Доказано търпимите болки и страдания на ищцата от смъртта на сестра й също не се отличават с изключителност, не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка болки и страдания. В исковата молба ищцата е посочила, че с починалата били в изключително близки отношения, помежду им съществувала силна емоционална връзка и чувство за привързаност, споделяли преживяванията, проблемите и страховете си. Починалата винаги подкрепяла ищцата и била до нея и в хубави и в трудни моменти. Със смъртта й ищцата е лишена от обичта и загрижеността на един от най-близките си хора и нищо не е в състояние да заличи болката й. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ В какво / какви следва да бъдат междуличностните отношения / се изразяват проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия ? и 2/ Наличието на собствено семейство / съпруг/а и низходящи /, както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат/сестра, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на починал брат/сестра ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Въпросите удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относими към съдържанието на решаващите мотиви на въззивното решение, но не е удовлетворен допълнителния селективен критерий. Макар да не е посочил изрично ТР № 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд изцяло е съобразил изводите си със задължителните указания в същото. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Както се посочи по-горе, самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между ищцата и починалата й сестра, допускаща п о и з к л ю ч е н и е обезщетяването и на лица, извън кръга очертан в ППВС № 4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.. Квалификацията на отношенията / единствено съдържаща се в исковата молба /, като такива на взаимна обич, разбирателство, привързаност и подкрепа, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. В практиката вече са изведени възможни, но не изчерпателни критерии за преждекоментираната „ изключителност „ на връзката приживе. В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, след като изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. В решение № 92/ 17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В решение по т.д.№ 904/20 г. на настоящия състав, примерите за изключителност на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника/попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава грижа. Наличието на задължителна съдебна практика по формулираните въпроси по начало изключва възможността за обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, освен в хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – при обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, в отговор на формулираните въпроси, доколкото същата се явява неправилна поради междувременно променили се обществени условия или изменение на законодателството. Такова обосноваване изложението по чл.284 ал.3 ГПК не съдържа. Самото ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се явява такава, преодоляваща неоправдано, предходно наложили се ограничения в легитимацията на лицата, с право на обезщетение за неимуществени вреди. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение