Определение № 173 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр.София против определение № 8195 от 03.06.2020 г. по в.ч. гр. д. № 2873/2020 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1695 от 18.12.2019 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано поисканото с молба вх. № 87182/18.12.2019 г. отбелязване на подновяване на ипотека върху недвижими имоти, учредена в полза на „Райфайзенбанк” ЕАД и вписана в Служба по вписванията- гр.София с вх. рег. № 60273 от 19.12.2009г., акт № 82, том 33, дело № 38717/2009г. В депозираната пред СГС частна жалба е изложено, че ипотекираните имоти са били собственост на “Боско строй” ООД и през 2014г. са прехвърлени на “Гео строй ГД”, който от своя страна ги е прехвърлил на “Тома строй” ЕООД. Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договор за банков кредит имотите са изнесени на публична продан, приключила с влезли в сила постановления за възлагане по отношение на жилищните имоти, а по отношение на урегулирания поземлен имот постановлението е отменено. Преди публичната продан “Боско строй” ООД и “Тома строй” ЕООД са обявени в несъстоятелност, а синдикът на второто дружество е продал имотите на “Совтранс ауто” ЕООД в процедура по преки преговори. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с молба вх. № 87182/18.12.2019 г., депозирана от нотариус Цветанка Димитрова, рег. № 350 при НК, е поискано отбелязване на нотариално заверена молба от ипотекарния кредитор “Райфайзенбанк”ЕАД за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нот.акт № 55/2009г. и вписана в Служба по вписванията- гр.София с вх. рег. № 60273 от 19.12.2009г., акт № 82, том 33, дело № 38717/2009г. за оставащата част от вземанията на банката в размер на 230 911,14 евро по договор за банков кредит от 31.07.2008г., сключен между нея и “Боско строй” ЕООД. Вписаната ипотека е била заличена съгласно определение от 14.02.2019г. по ч.гр.д.№ 1426/19г. на Софийския градски съд по искане на “Софтранс ауто” ЕООД, купувач в процедура по преки преговори по чл.718 ТЗ. При тези данни, въззивният съд приел, че в хипотезата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД ипотеката се погасява по силата на закона и вписването на заличаването има единствено оповестителен характер, което се извършва по предвидения в чл. 19, ал. 2 ПВ ред. Посочено е, че за разлика от тази хипотеза, чл. 179, ал. 1 ЗЗД придава конститутивно действие на заличаването на ипотеката въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Заличаването погасява ипотеката, но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише отново, като в този случай тя има ред от новото вписване – чл.179, ал.3 ЗЗД. Тъй като до признаване за недействителен на вписания акт, ипотеката се счита за погасена и не позволява на ипотекарния кредитор да я впише отново, съдът е приел, че в настоящата хипотеза, при която погасяването на ипотеката дори не е обусловено от нейното заличаване, по аналогия с чл.179, ал.3, изр.2 ЗЗД банката няма право да иска отбелязване подновяване на ипотеката, след като публичната продан, на която е приравнена продажбата чрез преки преговори съгласно чл.717л, ал.4 ТЗ, не е обявена за недействителна и въз основа на нея е вписано заличаване на ипотеката. В заключение е посочено, че след като ипотеката е погасена, правилно съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се извърши отбелязване подновяване на вписването на ипотека съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако ипотеката вече е била заличена на основание чл. 19, ал. 2 ПВ или първо трябва да се обяви за недействителен актът, въз основа на който е извършено заличаването на ипотеката и 2. Какъв ред ще получи ипотека, ако актът, въз основа на който е била заличена на основание чл. 19, ал. 2 ПВ е обявен за недействителен – реда на първоначалното вписване или ред от новото вписване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос, както е формулиран, не кореспондира на съображенията на въззивния съд за постановяване на обжалваното определение, който е приел, че молбата по чл.19, ал.2 ПВ има само оповестително действие, тъй като погасяването на ипотеката е настъпило по силата на закона – чл.175, ал.2 ЗЗД, респ. чл.717л, ал.4 ТЗ, в която хипотеза ипотеката може да се запази, само ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. С оглед на това този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Наред с това посоченото от касатора определение № 197 от 21.04.2016г. по гр.д.№ 1467/2016г., ІV г.о. се отнася до въпроса за възможността да бъде вписана наново ипотека съгласно чл.172, ал.2 ЗЗД, след като е изтекъл десетгодишният срок на действие и е извършено заличаване по реда на чл. 22 ПВ, по който е образувано тълкувателно дело № 3/2018г. на ОСГТК на ВКС, а не до поставения въпрос, респ. до настоящия случай. Приетото в т.6 на ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32, ал.1 ПВ не изключва възможността да се извърши проверка именно дали конкретният акт подлежи на вписване. Също така не са налице и визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на чл.175 и чл.179 ЗЗД, на които въззивният съд се е позовал при постановяването на своя съдебен акт, не са непълни, неясни или противоречиви и не предполагат различно тълкуване. Предвид приетото от съда за неоснователност на искането за подновяване вписването на ипотеката, вторият поставен въпрос не е бил предмет разглеждане от въззивния съд и няма обуславящо изхода на спора значение, респ. също не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.