Определение № 467 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2748/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Т. В. Г. и Г. Д. Г., чрез адв. П. П. срещу решение № 189/08.03.2021 г. по в.гр.дело № 2992/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2417/21.04.2020 г. по гр.дело № 2932/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молба от 16.10.2019 г., подадена от Т. В. Г. и Г. Д. Г. с искане на основание чл.362,ал.2 ГПК да бъде обезсилено съдебно решение № 6232/21.08.2019 г. по гр.дело № 2932/2018 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и очевидно неправилно. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на жалбоподателите по чл.362,ал.2 ГПК за обезсилване на съдебно решение № 6232/21.08.2019 г. по гр.дело № 2932/2018 г. на Софийски градски съд. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:1. Когато длъжникът не се позовава на обективни обстоятелства и не е ангажирал доказателства за обективни причини, които са направили невъзможно плащането на сумата в 14-дневния преклузивен срок може ли съдът и на какво основание да обоснове извод, че”неизпълнението на задължението на длъжника се дължи на извинителни причини, поради обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина”? 2. Когато по делото липсват доказателства за положена от длъжниците дължима грижа да преведат сумата в рамките на преклузивен срок по чл.362, ал.1 ГПК трябва ли същите да понесат неблагоприятните последици, изразяващи се в обезсилване на решението по реда на чл. 362,ал.2 ГПК? 3. На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на длъжника по сделката сума в 14-дневния преклузивен срок? 4. Подлежи ли на продължаване установения преклузивен срок по чл.362,ал.2 ГПК по искане на длъжника, решени в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. може ли да се обяви за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД предварителен договор за продажба, по иск на неизправната страна-купувач, който не е заплатил цената в дадения му от закона преклузивен срок по чл.362,ал.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по касационната жалба Р. Д. А. и С. К. А., чрез адв. Л. Г. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна по делото е прието следното: Производството по гр.д.№2932/2018 г. на СГС е било образувано по искова молба на Р. Д. А. и С. К. А. срещу Т. В. Г. и Г. Д. Г. за обявяване на сключения между ищците, като купувачи, и ответниците, като продавачи, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 03.01.2018 г., за окончателен. С Решение №6232/21.08.2019 г. предявеният иск е бил уважен, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение купувачите Р. А. и С. А. заплатят на продавачите Т. Г. и Г. Г. остатъкът от продажната цена, платима на двамата продавачи по подробно посочен в решението начин: - 90 000 евро по сметка на Т. Г. в „Сибанк“АД; - 19 558 лева по сметка на Г. Г. в „Сибанк“АД; - 75 000 евро по сметка на Т. Г. в „Райфайзенбанк“АД;- 124 250 евро, платими по сметка, във валута, и начин на разпределяне на сумата между двамата ответници, по избор на Т. Г. и Г. Г., като ответниците са били задължени в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да представят молба, в която да уточнят номерата на сметките, по които да бъдат приведени сумите от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и вида на валутата, в която да бъде изплатена сумата от 124 250 евро, в коя/кои банки, номерата на банковите сметки, титулярите на сметките, и съответно разпределението на сумата по съответните сметки. Така постановеното решение е подлежало на въззивно обжалване. Прието е, че преписи от съдебното решение са били връчени на ищците Р. А. и С. А. на 13.09.2019 г., а на ответниците Т. Г. и Г. Г. – на 16.09.2019 г. От Извадка от деловодната система на СГС е установено, че: С вх.№116812/26.09.2019 г. по партидата на делото е било отразено постъпване на въззивна жалба от ответниците Т. Г. и Г. Г.. На 30.09.2019 г. в системата е отразено разпореждане на съда, с което постъпилата жалба е преценена като подадена в срок, и оставена без движение, с указания: „Да се изпрати съобщение до жалбоподателите, че им се дава възможност в едноседмичен срок от получаването да представят документ за платена държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лв. Съдът указва на жалбоподателите, че при неизпълнение в срок на дадените по-горе указания, подадената частна жалба ще бъде върната.“; На 30.09.2019 г. е отразено постъпване на молба за поправка на ОФГ, подадена от Т. Г. и Г. Г.; На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба с приложена вносна бележка, подадена от Т. Г. и Г. Г.; На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба в изпълнение на указания, подадена от Т. Г. и Г. Г.; На 09.10.2019 г. е отразено в системата, че указанията са били изпълнение в срок, и са изпратени преписи от частната жалба с приложенията на другата страна. На 07.10.2019 г. по делото е постъпила молба от Т. Г. и от Г. Г., с която същите са посочили банковите си сметки, по които следва да бъдат преведени сумите от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и начина, по който желаят да бъде разпределена сумата от 124 250 евро между тях, валутата, в която желаят да им бъде заплатена, и банковите сметки по които да им бъде приведена. Към молбата са приложени удостоверения за откритите сметки. Препис от молбата е бил връчен на ищците на 15.10.2019 г. На 15.10.2019 г. по делото е подадена молба от Р. А. и С. А., с която уведомяват в съда, че в резултат от допусната грешка в деловодната система на съда, на 26.09.2019 г. е отразено постъпване на въззивна жалба от ответниците. При правените от тях ежедневни справки по делото, така отразената в деловодната система невярна информация им била предоставена от служителите в Информационния център, при направена от тях справка по делото. Ищците узнали, че решението на съда е влязло в сила, едва при връчването им на съобщение на 15.10.2019 г., че всъщност с вх.№116812/26.09.2019 г. по делото е постъпила частна жалба срещу решението в частта му за разноските, а въззивна жалба изобщо не е постъпвала в съда. По изложените причини се иска на осн. чл.63 от ГПК удължаване на срока за извършване на плащането с още поне 2 седмици, или при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че не са налице основания за продължаването му, то на основание чл.64 от ГПК се иска да им бъде възстановен изтеклия срок, поради особени непредвидени обстоятелства, които ищците не са могли да преодолеят. С разпореждане от 16.10.2019 г. съдът е уважил молбата, като на основание чл.63 от ГПК е продължил срока за изплащане на продажната цена на продавачите по банков път, съгласно депозираната от продавачите молба от 07.10.2019 г., до 30.10.2019 г. включително. На 16.10.2019 г. е постъпила по делото молба вх.№125957/16.10.2019 г., подадена от Т. Г. и Г. Г., за обезсилване на влязлото в сила на 30.09.2019 г. решение по делото, тъй като до 16.10.2019 г. ищецът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена. На 30.10.2019 г. по делото е постъпила молба от ищците, с която са представени доказателства за изплатената на продавачите продажна цена, съгласно решението на съда и по начина и по сметките, указани от продавачите с молбата им от 07.10.2019 г. Факта на получаването на сумите на 30.10.2019 г. по съответните сметки на Т. Г. и Г. Г., се потвърждава от получателите в о.с.з. на 19.02.2020 г. От правна страна съдът е приел, че с решение №6232/21.08.2019 г., предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти 03.01.2018 г. е бил обявен за окончателен, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение купувачите заплатят на продавачите продажната цена, разпределена на части по начин, упоменат в решението, като ответниците – продавачи са били задължени в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да представят по делото банковите сметки, по които да им бъдат преведени от купувачите съответните части от продажната цена /сумите 90 000 евро, 19558 лева, и 75 000 евро/, и да посочат как да бъде разпределена между двамата продавачи една част от цената /сумата от 124 250 евро/, в каква валута да им бъде платена, и по кои банкови сметки. Така постановеното съдебно решение е влязло в сила на 01.10.2019 г. /вторник/, поради което двуседмичният срок от влизане в сила на съдебното решение е изтекъл в съответния ден на последната седмица – т.е. на 15.10.2019 г. /вторник/. Прието е, че в конкретния случай ищците са били обективно възпрепятствани да изпълнят в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на съдебното решение, поради следните причини: Посочено е, че постановеното първоинстанционно решение е подлежало на въззивно обажалване, поради което ищците не са можели да знаят отнапред дали то ще влезе в сила, и на коя дата ще настъпи този факт. На 26.09.2019 г. в деловодната система на съда е било погрешно отразено, че е постъпила от ответниците въззивна жалба, вместо да се посочи, че е постъпила частна жалба срещу решението в частта му за разноските. С постъпването на частната жалба, съгласно чл.38, т.4 от Правилника за администрация на съдилищата, делото е било докладвано на съдията-докладчик, поради което в периода от 26.09.2019 г. до 30.09.2019 г. не е било на разположение в деловодството на съдебния състав, когато в деловодната система е отразено разпореждането на съда от 30.09.2019 г. с указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба – внасяне на ДТ в размер на 15 лв. Същевременно, на 30.09.2019 г. по делото е постъпила нова молба - за отстраняване на ОФГ в съдебното решение, която деловодителят отново е имал задължение да докладва на съдията – докладчик, поради което в периода от 30.09.2019 г. до постановяване на разпореждането на съдията-докладчик за последващите процесуални действия, делото отново не е било на разположение в деловодството. Впоследствие на 07.10.2019 г. по делото са постъпили молба с приложена вносна бележка, с която частните жалбоподатели са отстранили указаната им нередовност на частната жалба, както и Молба вх.№121337/07.10.2019 г., с която ответниците –продавачи съобразно с дадените им указания в съдебното решение, са посочили банковите си сметки, по които да им бъде приведена продажната цена. Следващото разпоредително заседание е от 09.10.2019 г., когато съдът се е произнесъл едновременно: По постъпилата частна жалба – констатирал е, че нередовностите са отстранени в срок, и е разпоредил да се изпратят преписи от частната жалба на насрещните страни; По молбата за поправка на ОФГ – да се изпратят преписи от нея на насрещните страни, с указания за възможност за подаване на отговор в едноседмичен срок; Разпоредил е Молба вх.№121337/07.10.2019 г. да бъде изпратена на другата страна. От така отразеното в деловодната система е прието за установено, че в периода от 26.09.2019 г. до 09.10.2019 г. делото не е било физически достъпно в деловодството на състава, поради което и ищците са имали възможност единствено от деловодната система да се информират за движението по него. Посочено е, че на 30.09.2019 г. в деловодната система са били отразени указанията на съда, от които може да се направи извод, че се касаят за постъпила частна жалба. Въпреки това, според съда вписванията в деловодната система са противоречиви, и ищците не биха могли да знаят със сигурност дали визираната частна жалба е същата, която преди това е отразена като въззивна, или се касае за подадена частна жалба, наред с въззивната, или съдът е приел, че във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба. С оглед на това съдът е формирал извод, че от така отразеното вписване в деловодната система, до 09.10.2019 г. ищците не са могли да узнаят, че по делото не е постъпила въззивна жалба. Посочил е, че дори да се приеме, че ищците са имали физически достъп до досието на делото в периода след 09.10.2019 г., и са можели да установят, че по делото е депозирана частна жалба, а не въззивна жалба, от това не може да се обоснове извод, че са могли да узнаят на коя дата влиза в сила съдебното решение. Приел е, че това е така, тъй като в деловодната система не се отразява факта на връщането на съобщенията до страните за постановеното решение, както и липсва информация за датата, на която всяка от страните е получила препис от съдебното решение. Тази информация е могла да бъде получена от ищците само при осигуряване на физически достъп до досието на делото, и при положение, че разписката за връчване на съобщението е върнат от служба „Призовки“, и приложен по делото. Приел е, че няма данни кога точно са се осъществили тези технически действия, и не е изключена възможността отрязъкът от съобщението за връчване на съдебното решение да бъде върнат по делото, след като е изтекъл двуседмичният срок за извършване на плащането. Приел е още, че на ответниците е било известно на коя дата решението е влязло в сила, тъй като им е бил известен факта на коя дата им е връчен препис от съдебното решение. При тези съображения съдът е извел извод, че ищците не са могли да узнаят, че решението е влязло в сила, преди датата, на която им е била връчена Молба вх. №121337/07.10.2019 г., което е сторено на 15.10.2019 г. Въззивният съд е приел, че ищците в конкретния случай обективно не са можели да изпълнят задължението си да внесат продажната цена, и по друга причина - тъй като изпълнението на това тяхно задължение е било предпоставено от изпълнението на задължението на ответниците да посочат в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение банковите си сметки, по които да се извърши плащането на сумите 90 000 евро, 19558 лева, и 75 000 евро, както и да посочат останалата част от продажната цена в размер на 124 250 евро как да бъде разпределена между двамата продавачи, в каква валута да им бъде платена, и по кои банкови сметки. Приел е, че изявлението на ответниците, с които се уточнява начина, по който следва да бъде изпълнено задължението за плащане на продажната цена, е достигнало до ищците – купувачи едва на 15.10.2019 г., която дата е последният ден от двуседмичният срок от влизане в сила на съдебното решение. Според съда значителния размер на сумите, които е следвало да бъдат заплатени на ответниците, необходимостта от акумулиране на необходимите средства по банковите сметки най-напред на купувачите, и от там – извършване на множеството банкови преводи по различни банкови сметки, в различни банки, и в различни валути, са изисквали технологично време – доколкото плащането се счита извършено при заверяване сметката на получателя, а времето от излъчването на превода до заверяването на сметката на получателя, и то – в рамките на работното време на банките, е непреодолимо препятствие за купувачите, тъй като не зависи от тяхната активност, а от реда за извършване на банковата дейност. Поради това е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че за купувачите е била налице обективна невъзможност да изпълнят до изтичането на двуседмичния срок от влизане в сила на съдебното решение на 15.10.2019 г., поради което и е продължил на осн. чл.63 от ГПК срока за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена. Прието е за безспорно между страните, че плащането е извършено и получено от продавачите преди изтичането на дадения от съда продължен срок. Преценени са за неоснователни оплакванията, че срокът по чл.362, ал.1 от ГПК не подлежи на продължаване, поради което извършеното плащане в продължения срок, е просрочено. Според съда дори да се приеме, че срокът не подлежи на продължаване, и съдът погрешно е приложил разпоредбата на чл.63 от ГПК, когато ищците са изпълнили задължението в определения от съда срок, макар и след изтичането на двуседмичния срок, действието не следва да се счита за просрочено, за който извод се е позовал на практика на ВКС, изразена в решение на състав по чл.290 ГПК. Приел е, че в производството по чл.362, ал.2 от ГПК съдът не е обвързан да приеме изпълнението за просрочено и да обезсили съдебното решение, единствено въз основа на факта на изтичане на двуседмичния срок. В това производство са приложими общите правила на чл.81, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.3 изр.второ от ЗЗД, и съдът следва да преценява дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, и може според обстоятелствата да откаже да обезсили решението. Съдът се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решения на състави по чл.290 ГПК. При тези съображения е направен извод, че не са налице основанията на чл.362, ал.2 от ГПК за обезсилване на влязлото в сила Решение №6232/21.08.2019 г., с което предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти 03.01.2018 г. е бил обявен за окончателен. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи първоинстанционното решение е потвърдено. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателите за недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл по подадена от Т. В. Г. и Г. Д. Г. молба с искане на основание чл.362,ал.2 ГПК да се обезсили съдебно решение № 6232/21.08.2019 г. по гр.дело № 2932/2018 г. на Софийски градски съд. Молбата със заявеното искане е подадена срещу надлежни ответници и въззивният съд с решението се е произнесъл по въведените в същата твърдения и заявения петитум в рамките на търсената с молбата защита. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. Посочените въпроси са формулирани хипотетично - т.е. въз основа на факти и обстоятелства, каквито не са приети за установени от въззивния съд и поради това не представляват правни въпроси. За да е правен въпросът по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Хипотетично формулираните от жалбоподателите първи и втори въпроси не са правни, тъй като въззивният съд не е давал разрешение на същите в обжалваното въззивно решение. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по тези въпроси, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението – може ли да се обяви за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД предварителен договор за продажба по иск на неизправната страна-купувач, който не е заплатил цената в дадения му от закона преклузивен срок по чл.362,ал.1 ГПК. Въпросът е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд в производството по чл.362,ал.2 ГПК и поради това не е правен въпрос. Същият касае приложение разпоредбите на чл.19,ал.3 ГПК и производството по чл.362,ал.1 ГПК за обявяване на сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти за окончателен, което е приключило между страните с влязло в сила съдебно решение. След като въпросът не е правен, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. С решение № 179/16.10.2019 г. по гр.дело № 1675/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: на кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?“ и „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“ Съдебният състав е приел, че следва да се произнесе първо по въпроса „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“. Прието е, че по естеството си това означава тълкуване на разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД, която гласи, че „Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.“ Според съдебния състав ц итираната правна норма е ясна и категорична и не предвижда нищо друго, освен че задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, т.е. когато дължимата сума постъпи по сметката на кредитора. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл.305 от Търговския закон. Прието е, че о тговорът на този въпрос прави безпредметен отговора на другия въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване/„На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?“/, тъй като разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД изчерпва отговорът и на него. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. С въззивното решение са формирани решаващи правни изводи, че с оглед отразеното вписване в деловодната система на СГС до 09.10.2019 г. ищците не са могли да узнаят, че по делото не е постъпила въззивна жалба, съответно, че решението на СГС от 21.08.2019 г. за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен е влязло в сила. Прието е, че ищците в случая обективно не са могли да изпълнят задължението си да внесат продажната цена, тъй като изпълнението на това задължение е било предпоставено от изпълнение на задължение на ответниците да посочат в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение банковите си сметки, по които да се извърши плащането на сумите 90 000 евро, 19 558 лв. и 75 000 евро, както и да посочат останалата част от продажната цена в размер на 124 250 евро, как да бъде разпределена между двамата продавачи, в каква валута да им бъде платена и по кои банкови сметки. Както се посочи по-горе изявлението на ответниците в изпълнение на посоченото задължение е достигнало до ищците-купувачи едва на 15.10.2019 г., която дата е последният ден от двуседмичният срок от влизане в сила на съдебното решение. Въззивният съд е направил извод, че значителният размер на сумите, които е следвало да бъдат заплатени на ответниците, необходимостта от акумулиране на необходимите средства по банковите сметки най-напред на купувачите, и от там-извършване на множество банкови преводи по различни банкови сметки, в различни банки и различни валути са изисквали технологично време – доколкото плащането се счита извършено със заверяване сметката на получателя, а времето от излъчване на превода до заверяване на сметката на получателя и то в рамките на работното време на банките е непреодолимо препятствие за купувачите, тъй като не зависи от тяхната активност, а от реда на извършване на банкова дейност. С оглед на това е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че за купувачите е била налице обективна невъзможност да изпълнят до изтичане на двуседмичния срок от влизане на съдебното решение в сила на 15.10.2019 г., поради което е и продължен този срок на основание чл.63 ГПК. Правните изводи на въззивния съд са формирани въз основа на различни факти, от тези, установени в цитираното решение на състава на ВКС, поради което не се установява противоречиво разрешаване на правния въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С останалите, цитирани решения на състави на ВКС са разрешени правни въпроси, различни от поставения. С решение № 73/21.08.2015 г. по гр.дело № 4704/2014 г. на ВКС, г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. С решение № 544/08.02.2012 г. по гр.дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о. е разрешен правния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила. С решение № 82/21.03.2012 г. по гр.дело № 844/2011 г. на ВКС, III г.о. е разрешен правния въпрос за възможността в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД, касаеща разваляне на договорите, и да се преценява дали неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора. С решение № 340/27.07.2010 г. по гр.дело № 1088/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен въпроса от кой момент започва да тече двуседмичния срок по чл.362,ал.2 ГПК в случаите, при които решението влиза в сила с постановяване на решение на ВКС-от датата на обявяване на решението на ВКС или от датата на узнаването. Жалбоподателите са цитирали определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК, които са извън обхвата на понятието практика на ВКС по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда. По същите съображения съдът не обсъжда и цитираното решение № 1215/13.07.2017 г. по гр. дело № 1725/2015 г. на Варненския окръжен съд. По същия въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.154 ГПК, чл.362,ал. 1 и ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която съдът е съобразил решаващите правни изводи. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание – разрешен въпрос в противоречие с практиката на ВКС е цитирано и приложено определение № 304/18.09.2012 г. по гр.дело № 3114/2008 г. на ВКС, I г.о. С това определение съдът е оставил без уважение искане на страна по делото за продължаване на определения в решение № 23/27.07.2012 г. по гр.дело № 3114/2008 г. на ВКС, I г.о. двуседмичен срок по чл.362,ал.1 ГПК. Определението е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Такава практика са постановени решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, с които е разрешен същият правен въпрос, както и определения на състави на ВКС по чл.274,ал.3 ГПК, с които съдът се е произнесъл по същество по подадената частна жалба и дадено разрешение на същия правен въпрос. Цитираното от жалбоподателите определение на състав на ВКС няма тези характеристики. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. По същият въпрос не се установява и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е по приложение разпоредбите на чл.362,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 3500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение