Определение № 2053 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ауто Италия“ ЕАД, чрез пълномощника адв. М. Е-Т., против въззивно решение № 563 от 18.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1011/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2020 г. по гр. д. № 2521/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на Л. Б. С. сумата 31 484 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба от 22.02.2018 г. на лек автомобил - марка Фиат, модел 500, модификация 500 Launge 1.2 8V 69 Cv E6, бензинов двигател, мощност 69 к. с., шаси № ..., двигател № ..., ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното плащане. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по жалбата Л. Б. С. не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: Установено е, че на 22.02.2018 г. ищцата е закупила от ответника нов л.а. марка Фиат, модел 500 с индивидуализираните в исковата молба параметри срещу продажна цена от 31 484 лв., както и че процесният автомобил й е бил предаден на 23.02.2018 г. и съответно приведен в експлоатация. Ищцата е констатирала при употреба наличието на недостатък на автомобила /шум/тропане/ в предната му част и своевременно /двадесет дни след предаване на автомобила/ е поискала отстраняването му в оторизиран сервиз на дружеството, което продавачът не е сторил както в предвидения 1-месечен срок по ЗЗП, така и при последващите рекламации общо 7 на брой с едни и същи оплаквания за периода 13.03.2018 г. - 25.01.2019 г. След поредното посещение в оторизиран сервиз ищцата е уведомила ответника с нотариална покана от 8.02.2019 г., че разваля договора за покупко-продажба и предоставя 7-мо дневен срок, в който да й бъде върната платената продажна цена. Съгласно констатациите в основната автотехническа експертиза след оглед и тест на автомобила е установено наличието на луфт във връзката между кормилен път и кормилна рейка, както и в горна част на тампоните амортисьори /макферсони/, и че издаването на звук тип „тропане“ в областта на преден мост винаги се проявява при преминаване през изкуствена неравност, независимо от скоростта на движение /дори при скорост по-ниска от 10 км/ч/. Причината за проявление на тези нетипични звукове според допълнителната експретиза е обяснена с отклонение около 5 мм в захващането на връзката на горната част на макферсона към купето на автомобила, което е определено за съществено и най-вероятно представлява фабричен дефект, поради установените идентични шумове и при два други изследвани автомобила от същия модел, избрани на случаен принцип. Констатираният дефект според вещото лице при по-дълга експлоатация би могъл да задълбочи деформацията и да доведе до авария. Въззивният съд е изложил, че твърденията на разпитания по делото свидетел, че шумът се дължи на неправилна експлоатация и по-големия пробег се изключват от констатациите на вещите лица, тествали други два автомобила от същия модел и установили идентични шумове при минимален километраж. Освен това, показанията следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК поради възможната заинтересованост на свидетеля, като служител на ответното дружество. Процесният автомобил е закупен нов и следва да отговаря на техническите изисквания за пригодност и безопасност при обичайното му управление по равен или неравен терен, независимо дали е от по-нисък клас. Констатираният недостатък представлява скрит дефект, който не би могъл да се установи при обикновен преглед, нито при тестване върху равна повърхност, и че вещта не съответства на договора, чиито предмет е нов автомобил, който следва да отговаря на всички технически изисквания за качество и безопасност. Купувачът е предявил рекламацията си в рамките на предвидения 1-месечен срок, когато автомобилът на 13.03.2018 г. е регистриран в сервиз на ответника за извършване на безплатен ремонт. Продавачът не е отстранил установените скрити дефекти в законоустановения 1-месечен срок, така и в следващите сервизни обслужвания по повод същите оплаквания, поради което са налице предпоставки за изправната по договора страна да иска връщане на цената и което право е упражнил с едностранно волеизявление за прекратяване на процесния договор с писмено волеизявление. Ето защо, сумата от 31 484 лв., представляваща продажна цена подлежи на връщане, а искът по чл. 55, ал. 1, прегл. 3 ЗЗД е основателен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд?“, 2. „При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти?“; 3. „Какви са правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, при определяне на правната квалификация на спора?“; 4. „Допустими ли са пред въззината инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?“; 5. „Какви са правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, когато в жалбата се съдържа обосновано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила при докладване на делото?“; 6. „ Кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация в доклада му при изпълнение на задълженията си по чл. 146 ГПК – да определи правното основание на спора, и която квалификация е грешна?“; 7. „Какви са задълженията на въззивната инстанция когато констатира, че доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е неправилен, иска е неправилно квалифициран, поради което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти?“; 8. „Съставлява ли несъответствието между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 от ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право, с неговото действително правно основание, порок, обуславящ недопустимост на решението, или това несъответствие следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивната инстанция следва да отстрани?“; 9. „Когато с въззивната жалба е направено обосновано оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, изразяващо се в даване на една правна квалификация на спора и постановяване на решение по друга, длъжен ли е въззивният съд, при докладване на жалбата и отговора по нея да посочи правилната правна квалификация на спорното право, като даде възможност на страните да предприемат следващите се процесуални действия?“; 10. „Длъжен ли е въззивният съд, при направено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в определяне на една правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК и постановяване на решението по друга правна квалификация, при докладване на жалбата и отговора по нея да посочи на страните приетата от него правна квалификация на предявения иск или за въззивния съд не съществува такова задължение, ако приеме, че не следва да дава указания за разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти?“ и 11. „Идентични ли са подлежащите на доказване правнорелеванти факти и идентично ли е разпределението на доказателствената тежест между страните при иска по чл. 195 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и иска по чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД?“. Според касатора първите десет въпроси са решени в противоречие с приетото в практиката на ВКС, а именно: решение № 40 от 15.09.2014 г. по т. д. № 1554/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 47 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 2322/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 87 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4808/2018 г. на ВКС, II г. о., решение № 103 от 20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 114 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 6113/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 161 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 152/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 267 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 300 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 1442/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 60095 от 07.02.2022 г. по т. д. № 1728/2020 г. на ВКС, I т. о., а единадесетия е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него няма формирана практика. Касаторът поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати нарушения, които да обуславят очевидна неправилност на решението, каквото е настояването на касатора. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените процесуални въпроси. Въпросите не покриват изискванията спрямо общото основание, не отговарят и на допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът ги привързва с оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, които не кореспондират с данните по делото. Във връзка с оплакванията на „Ауто Италия“ ЕАД във въззивната жалба решаващият състав по делото е приел, че с доклада си първата инстанция е възприела, че искът е с правно основание чл. 195 ЗЗД и възложил в тежест на ищеца да установи, че е изправната по договора страна, и че са настъпили предпоставки за разваляне на договора – съществени недостатъци на вещта, съществували още при закупуването й, а в тежест на ответника, че вещта отговаря на предвидените в договора и според предназначението характеристики за качество, респ. че недостатъците не са съществени. Действително отговорността на търговеца при продажба на вещ с недостатъци е уредена и в Закона за защита на потребителите, тъй като ищецът се явява потребител, а ответникът търговец по см. на пар. 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, който в случая се явява приложим нормативен акт, но посоченото не рефлектира върху допустимостта на производството, нито на постановения от съда акт по същество на правния спор, доколкото подлежащите на установяване факти са идентични и при постановяването му съдът не е нарушил диспозитивното начало. Въззивният съд се е произнесъл по всички заявени във въззивната жалба оплаквания и е процедирал изцяло в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Поставеният в изложението въпрос за евентуалното различие на подлежащите на доказване правнорелеванти факти и разпределението на доказателствената тежест в процеса при дадените от двете инстанции по същество правни квалификации също не може да дослужи като основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е аргументирал наличието на поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение