Определение № 1384 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 693/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М., чрез адв.Я. Д. от САК, срещу решение № 1443/04.12.2025г. по възз.гр.д.№ 3467/2024г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 102/01.10.2024г. по т.д.№ 165/2022г. на Окръжен съд - София, е отхвърлен предявеният против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца - И. М. при ПТП, настъпило на 21.05.2022г., за размера над 50 000лв. до 130 000лв., както и в частта, с която е потвърдено решение № 102/01.10.2024г. по т.д.№ 165/2022г. на Окръжен съд - София в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на иска, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за размера над 130 000лв. до пълния предявен размер от 180 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора не е извършена прецизна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, които влияят на размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. Релевирано е оплакване, че въззивният съд не е извършил задълбочен и пълен анализ на показанията на разпитаните свидетели, като при цитирането им на места е изменил техния смисъл, а на други – е омаловажил съществена част от съдържанието им чрез избирателно възпроизвеждане, без да ги обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка. Изразява несъгласие с направения въз основа на свидетелските показания извод за липсата на близки отношения, на който е основан изводът за намаляване на определения от първата инстанция размер на обезщетението. Касаторът счита, че при определяне на справедливото обезщетение е следвало да се вземе предвид установеното от доказателствата по делото, че обективни пречки са ограничавали физическата честота на контактите. Поддържа, че не са преценени емоционална стойност, дълбочина и трайност на контактите баща-син, съответно тежестта на понесените от него морални страдания, минималната работна заплата в страна, текущата и очаквана инфлация в страната и др. икономически критерии. По тези съображения искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 130 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане. Претендира се за присъждане на разноски и се възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т.1(с позоваване на ППВС № 4/1068г.) и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, според обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при конкретно нанесените вреди и техния характер, съдебната практика по сходни случаи, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да отчита, като отегчаващо за пострадалия обстоятелство, ограничената честота на контактите между родител и дете, когато същата е резултат от съдебно определен режим на лични отношения и от липсата на съдействие от другия родител?

2. Отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с отношенията между баща и син и преживяванията на бащата след загубата на сина му, следва да бъде определена - какъв е справедливият размер на обезщетението?

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, [населено място].

Съставът на I т.о., въз основа на доводите и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение, с което искът, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца при ПТП, настъпило на 21.05.2022г., е уважен за размера над 50 000лв. до 130 000лв., съответно е отхвърлен за размера над 130 000лв. до пълния претендиран размер от 180 000лв.

Като необжалвано, първоинстанционно решение, с което искът, с правно основание чл.432, ал.12 КЗ, е уважен за размера от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане, е влязло в сила. С формираната с него сила на пресъдено нещо са преклудирани фактите относно отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените на ищеца вреди от смъртта на сина му при ПТП, настъпило на 21.05.2022г.

Спорният във въззивното производство въпрос е единствено относно размера на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният състав е установил от фактическа страна, че синът на ищеца, след навършването на 2-годишната си възраст, е живеел постоянно със своята майка в [населено място], а ищецът е живеел в друго населено място - [населено място]; до 1995г. ищецът е работел в чужбина и при връщанията си в страната не е поддържал редовни контакти със сина си; в продължение на 7 години синът на ищеца е живеел в Испания, през който период не е поддържал контакти с баща си. При обсъждане на показанията на свидетелите на ищеца Х. М. и К. М., съответно дъщеря и съпруга на ищеца, съставът на апелативния съд е приел, че те не доказват твърденията на ищеца за създадени изключително близки отношения със сина му, за чисто мъжко приятелство, за споделяне на тревоги, несгоди и щастливи новини и т.н., приемайки, че достоверността на показанията на тези свидетели относно интензивността на поддържаните контакти баща-син и за оказването на морална и материална подкрепа са разколебани от показанията на свидетелката Л. З.. Изтъкнал е, че ищецът не е ангажирал други доказателства за проверка достоверността на показанията на свидетелите Хр.М. и К.М.. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на апелативния съд е отчел неизбежните/обичайни емоционални болки и страдания от загубата на дете, възрастта на пострадалия - 34 години, младата му активна трудоспособна възраст, това, че се е подготвял да създаде свое семейство и да организира сватба, наред със спорадичните контакти между ищеца и сина му и ограничения обем на положените родителски грижи от ищеца, както и икономическата обстановка към момента на настъпване на ПТП и застрахователните лимити. По тези съображения е направен краен извод, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания от смъртта му при ПТП.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и на въведените допълнителни основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по поставените въпроси, които са свързани с приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, произтича от липсата на въведените допълнителни предпоставки.

По въпроса, касаещ приложението на чл.52 ЗЗД, е формирана съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. и решения, постановени по чл.290 ГПК, приемаща, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективни обстоятелства, които обуславят размера на вредата - характерът и тежестта на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които са настъпили, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са непрекъснато нарастващите нормативно определени лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изложените от въззивния съд мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД не позволяват да се направи извод за отклонение от формираната съдебна практика. От мотивите на обжалваното въззивно решение е видно, че са взети предвид възприетите от съдебната практика общи и специфични критерии и същите са съобразени, след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, като въззивният съд е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Правилността на извършената преценка на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е предмет на същинския касационен контрол, производството по чл.290 ГПК, но е извън предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането на обжалване.

Формираната по поставените въпроси съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, вкл. посочената от ответника, изключва бланкетно въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като липсват данни да са извършени.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: