Определение № 60416 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1276/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БУМИТСПЕД” ООД, представлявано от адв. В. Н., срещу определение № 951 от 05.04.2021г. по ч.гр.д. № 761/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 266761 от 23.12.2020г. по ч.гр.д. № 11642/2020г. на СГС, ГО. С потвърденото определение е обезсилено протоколно определение от 15.09.2020г. по гр.д. № 64281/2019г. на СРС, 126 състав, с което е отхвърлено искането на „БУМИТСПЕД” ООД за привличане на „Силвър Стар Ритейл” АД като трето лице – помагач на негова страна и е това искане е оставено без разглеждане. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода, че късното узнаване на факти по обективни, независещи от страната обстоятелства, имащ значение за упражняване на правото по чл.219 ГПК, нямал характер на обстоятелство по чл.133 ГПК. Излага съображения, че систематичното и корективно тълкуване на чл.219, ал.1, предл.2 вр. чл.133 и чл.147 ГПК показва, че искането на ответника за привличане на трето лице-помагач следва да бъде уважено, стига това да е първото процесуално действие на страната след узнаване на факта, че въпросното трето лице има отношение към главния процес. В тази връзка сочи, че по делото все още няма проведено първо съдебно заседание и приет доклад. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Съставляват ли узнаването на нови факти от значение за упражняването на процесуални права на страната „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.133 ГПК?” Сочи, че въпросът е решен в съответствие със съществуващата към момента практика на ВКС, но излага съображения за необходимостта от развитие на правото с оглед непълнотата на нормативната уредба и необходимостта от осъвременяване и промяна на формираната поради неточно тълкуване съдебна практика. Ответникът „МЕГА КОНСУЛТ” ЕООД оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С протоколно определение от 15.09.2020г. по гр.д. № 64281/2019г. СРС, 126 състав е отхвърлил искането на „Бумитспед” ООД за конституиране на „Силвър Стар Ритейл” ЕАД като трето лице-помагач, като е приел, че искането е направено извън преклузивния срок по чл.219, ал.1 ГПК. С определение № 266761 от 23.12.2020г. по гр.д. № 11642/2020г. на СГС, ГО – Брачни състави, I въззивен брачен състав протоколното определение на първоинстанционния съд е обезсилено и молбата на „Бумитспед” ООД за конституиране на „Силвър Стар Ритейл” ЕАД като трето лице-помагач е оставена без разглеждане. Въззивният съд е приел, че направеното след срока по чл.219, ал.1 ГПК искане за привличане на трето лице-помагач е недопустимо. Намерил е, че разпоредбата на чл.147 ГПК е неприложима по отношение спазване на срока по чл.219 ГПК, тъй като касае допустимостта да бъдат сочени и събирани доказателства за преодоляване на законовата преклузия, но по отношение на пропускането на срока по чл.219 ГПК е приложима разпоредбата на чл.133 ГПК, с която е регламентираната възможност за ответника, ако в този срок не упражни правото си по чл.219 ГПК, да не изгуби възможност да направи това по-късно в случай че пропускът се дължи на „особени непредвидени обстоятелства”. Посочил е, че случаят не е такъв, тъй като ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, а сочените от него причини по естеството си не са от категорията особени непредвидени обстоятелства. С обжалваното определение съставът на апелативния съд е споделил извода на въззивния съд, че сочените от ответника обстоятелства – научаване за това, че „Силвер Стар Ритейл” ЕАД, чието привличане като подпомагаща страна е поискано, участва в спорните правоотношения, едва след подаване на отговор на исковата молба, не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК. Поради това е потвърдил обжалваното пред него въззивно определение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това, според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на обжалвания акт и във фазата по селекция на касационните жалби и констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за неговата недопустимост обуславя допускане на касационно обжалване. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на апелативния съд поради вероятната му недопустимост. С обжалваното определение апелативният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на окръжния съд, постановено по частна жалба срещу определение на районния съд по направено искане по чл.219, ал.1 ГПК. С определението си окръжният съд се е произнесъл по същество на подадена въззивна частна жалба срещу определение на районния съд, с което е оставено без уважение искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице-помагач, като е обезсилил определението и е оставил искането без разглеждане поради това, че е направено след изтичане на предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок. Това определение на окръжния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, поради което не подлежи на обжалване пред апелативния съд по реда на посочената разпоредба, а обжалваемостта му е по реда на чл.274, ал.3 ГПК пред ВКС. Предвид изложеното апелативния съд не е бил компетентен да разгледа подадената срещу въззивното определение на окръжния съд частна жалба, с оглед на което постановеното от него определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По изложените съображения обжалваното определение на апелативния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на окръжния съд за администриране на подадената срещу определението му частна касационна жалба и отстраняване на нередовностите ѝ – представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение