Определение № 303 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1788/4.02.20г.на Т. К.В. и Н. К.К. чрез адв.Н. К. от САК срещу определение № 3766 от 14.11.09г. по в.гр.дело № 5503/19на Софийския апелативен съд.С него е отменено определение № 20297/2.09.19г.по гр.дело № 7463/18г.в частта му,с която Софийски градски съд е наложил запор върху банковите сметки на Т. К. В. и Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. в „Уникредит Булбанк“АД,“Първа инвестиционна банка“АД,“Райфайзенбанк България“ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, „Обединена българска банка“АД, “Търговска банка Д“АД, „Алианц Банк България“АД, Банка „ДСК“ЕАД, ТБ“Инвестбанк“АД,“Ц. кооперативна банка“АД, „Юробанк и Еф Джи България“АД, „Българо-американска кредитна банка“АД ,“Прокредит банк“АД ,“Общинска банка“АД, „Българска банка за развитие“АД, „“Интернешънъл Асет банк“АД, „Тексим банк“АД, „Токуда Банк“АД,“Ти Би Ай Банк“ЕАД, като запорите се налагат последователно до размера на обезпеченото вземане от 135 119.85 евро и 897.49 лв и вместо него е постановено друго,с което апелативният съд е наложил запор върху банковите сметки на посочените лица в цитираните банки до размера на обезпеченото вземане от 135 119.85 евро и 897.49 лв. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се иска отмяната му.Към същата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ,в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Налице ли са предпоставките за допустимостта на исканото обезпечение с оглед разпоредбата на чл.391 ГПК.Поддържа се и очевидна неправилност като самостоятелно основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена против определение, което не подлежи на инстанционен контрол,поради което е процесуално недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК.Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска само в случаите,когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или когато след отмяна на първоинстанционното определение в качеството си на въззивна инстанция е допуснал обезпечението. Обжалваното въззивно определение е постановено по жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска.С първоинстанционното определение съдът е допуснал всички поискани обезпечителни мерки – запори върху вземанията във всички изброени в молбата банки до размера на цената на иска,които да бъдат налагани при условията на поредност. Въззивният съд е посочил, че градският съд не е следвало да се произнася по въпроса как да бъдат изпълнени наложените обезпечителни мерки,тъй като изпълнението им следва да се извърши от съдебния изпълнител, поради което е изменил първоинстанционното определение в частта, с която е определена поредност за налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Обжалваното определение е въззивно, без да попада в хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК,поради което приложими са постановките на ТР № 1 от 21.07.10г.по тълк.дело № 1/2010г.на ОСГТК на ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.