Определение № 3676 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1619 от 28.02.2023г. на Д. К. Х. и Т. К. Х., действащ със съгласието на баща си К. Д. Х., подадена чрез пълномощника адв.Д. Й., срещу решение № 6 от 09.01.2023г., постановено по въззивно търг.дело № 466/2022г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търг.състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260033/24.03.2022г. по търг.дело №97/2021г. на ОС-Стара Загора са отхвърлени на исковете на касаторите с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 150 000 лева на всеки от тях до присъдените от първоинстанционния съд по 200 000 лева за всеки, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Т. Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г. Касаторите излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителната му част, като поддържат противоречие с материалния закон-чл.52 ЗЗД, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искат отмяната му в обжалваните части и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в претендираните размери. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Във връзка с основното оплакване за нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС- ППВС № 4/23.12.1968г., както и на решение № 83/06.07.2009г. по търг.д.№ 795/2008г. на ІІ ТО; решение по търг.д. № 708/2009г. на ІІ ТО, решение по търг.д.№299/2011г. на ІІ ТО, решение по търг.д.№ 916/2011г. на ІІ ТО, решение №1/26.03.2013г. по търг.д.№299/2011г. на І ТО, решение по търг.д.№ 60/2012г. на ІІ ТО, решение по търг.д.№ 2143/2014г. на І ТО, решение по търг.д.№ 2908/2015г. на І ТО и др. и формулират материалноправния въпрос: 1. Относно приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, понесени от малолетни и непълнолетни деца от загубата на тяхната майка. Според касаторите по процесуалноправния въпрос: 2. Относно задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №136/02.10.2014г. по търг.д.№ 4309/2013г. на І ТО, решение № 101/03.06.2015г. по търг.д.№1740/2014г. на І ТО, решение № 126/13.07.2015г. по търг.д.№2322/2014г. на І ТО, решение № 228/ 01.10.2014г. по гр..д.№1060/2014г. на І ГО на ВКС. В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв.М Г., изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение в обжалваните части до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Ищците Д. К. Х. и Т. К. Х., действащ чрез своя баща и законен представител К. Х., са предявили против ЗД „Бул Инс“ АД преки искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лева за всеки от тях, причинени от смъртта на майка им Т. Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г. Първоинстанционният съд е намерил исковете за основателни, приемайки, че справедливото обезщетение на всеки от синовете на загиналата е в размер по 200 000 лева и ги е уважил изцяло. Решението на ОС-Стара Загора е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителните му части за сумата до 120 000 лева, присъдена на всеки от ищците, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, считано от 09.11.2020г. Сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, наличието на всички елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по чл. 432 КЗ: валидна застраховка „ГО на автомобилистите”, сключена с ответника за увреждащия л.а. „Мерцедес Ц 180“; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора –ПТП от 23.10.2020г., около 7,55 часа по ПП I-66, км 295, общ.П. баня, обл.Стара Загора., настъпило между л.а. „Мерцедес Ц 180“ с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Д. Г. Д. и л.а. „Р. 25“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. С. Ч., виновно причинено от водача Д. Д., в резултат на което е загинала Т. Т. Х., пътувала в л.а. „Р. 25“; материално – правната легитимация на ищците – деца на починалата, които са от кръга лица, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД при смърт, съгласно приетото от ППВС № 4/1961г.; претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение. С влязла в сила присъда №1/21.01.2022г. по нохд №133/2021г. на Военен съд-Пловдив въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 23.10.2020г., в резултат на което е настъпила смъртта на Т. Х., са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. По спорния въпрос, пренесен във въззивното производство, свързан с размера на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на децата на загиналата, съставът на апелативния съд, след преценка на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства е приел за установено, че отношенията между ищците и починалата са били близки и изпълнени с обич и грижа; смъртта на майка им, причинила на ищците шок и тежка загуба; Т. Х. била много грижовна майка и децата й били много привързани към нея и много трудно приемали загубата й. Съдът е установил, че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на тяхната майка; били са в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб; претърпените от тях емоционални и психически вреди са значителни по степен. Съобразявайки това, както и че в случая се касае до загуба на най-близък човек, който е бил все още много млад, съдът е приел, че дълижомото на ищците-деца на загиналата при ПТП, обезщетение е в размер по 150 000 лева и е отхвърлил исковете за разликата над този размер до претендираните по 200 000 лева. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на състава на Пловдивския апелативен съд касационен контрол на решението в обжалваните части следва да се допусне. Формулирания от касаторите материалноправен въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по искове по чл. 432 от КЗ. По този въпрос е налице практика на ВКС, включително и по цитираните от жалбоподателите решения. Касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса: За приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, понесени от малолетни и непълнолетни деца от загубата на тяхната майка. По процесуалноправния въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се дължи от ищците - касатори, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение