Определение № 97 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 896/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от З. Б. Ж. от [населено място] чрез адвокат Д. П., срещу въззивното решение № 2637 от 13.12.2013 г. по в. гр. д. № 2465/2013 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е: може ли да се уважи иск за пълна или частична трансформация на лично имущество, когато страни по договора за придобиване на имота /следва да се разбира «по договора за покупко-продажба»/ са двамата съпрузи, но това имущество е придобито с лични средства само на единия съпруг. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и излага съображения за необходимост от промяна на възприетата от въззивния съд съдебната практика, в подкрепа на което са и определения по чл. 292 ГПК на отделни състави на Върховния касационен съд с предложение до Общото събрание на гражданската колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса. Ответникът по касация П. К. Ж. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3327/ 07.07.2013г. по гр. д. № 7796/ 2012г. на Варненския районен съд, с което е допуснат до делба при равни квоти, придобит по време на прекратения брак между страните апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 65 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 94 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. От фактическа страна по делото е прието за установено, че П. Ж. и З. Ж. са бивши съпрузи. През време на брака си с договор за покупко-продажба, сключен на 26.08.1991 г., двамата придобили възмездно спорния апартамент. Съдът намерил за неоснователно възражението на ответницата за пълна трансформация на лично имущество, като посочил, че дори когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач, и без отмяна на сделката на основание чл. 105 СК от 1985 г. /отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Затова и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл. 19 СК /отм./ същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл. 28 СК, съответен на чл. 27 СК /отм./, техните права в съсобствеността са равни. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос, който е обуславящ изхода на делото, е във връзка с направеното от нея възражение за трансформация на лично имущество. По този въпрос е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, поради което той е включен в предмета на т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС като т. 4, а именно „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?” С оглед на това обстоятелство настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че е налице условието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което