Определение № 95 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1745/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ю., представлявана от адв. С. Ч., срещу решение № 845 от 12.04.2019г. по в.т.д. № 2850/2018г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 145 от 18.12.2017г. по т.д. № 192/2016г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав в частта, която е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователна компания Олимпик“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик“ – клон България“ КЧТ иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 8 500 до 26 000 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поставя материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Ответникът „Застрахователна компания Олимпик“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик“ – клон България“ КЧТ не представя отговор на касационната жалба. Преди да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав констатира следното: Ответник по предявения иск е застрахователно дружество с регистрация в Република Кипър, по отношение на което с акт на Областен съд Н., Кипър по иск №656/2018г. е открито производство по ликвидация/принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на П. Накузи и С. Коккинос за постоянни ликвидатори /синдици/ са вписани в ТР по партидата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ /вписване №20190926145744/. С вписването им на 26.09.2019г. тези обстоятелства се считат известни на третите лица /чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/ несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон препраща към правото на съответната държава /чл.624 КЗ/. Съгласно разпоредбата на чл.315, ал.4 от Закона за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Република Кипър: „При спазване на разпоредбите на членове 335 до 342, разпоредбите на членове 301 до 303 от Закона за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закона за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, са прилага по аналогия“, а разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата предвижда, че с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда. Сходна е и разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ, изискваща спиране на производството по предявения осъдителен иск при открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника. Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. с чл.624 КЗ и чл.271 и чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност и производството по подадената касационна жалба следва да бъде спряно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение