Определение № 1210 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3849/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 777 от 02.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1332/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след потвърждаване в обжалваната част на Решение № 35/18.02.2024 г., постановено по гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд– Кюстендил, са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу С. З. Г. и А. Б. И. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва - от С. З. Г. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ лек автомобил, марка Ауди, модел „А 4 Авант“, рег. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ..., цвят: черен металик, дата на първоначална регистрация 20.02.2003 г., а от А. Б. И. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 Драйв 35 Д“, рег. [рег.номер на МПС], рама №..., двигател № ..., цвят: бял, дата на първоначална регистрация 04.06.2009 година.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че, изключвайки от разходната част на икономическия анализ придобитото през проверявания период и неналично към края му имущество, въззивният съд неправилно бил определил размера на разходите, а оттам погрешно обосновал извод за липсата на значително несъответствие. Касаторът счита, че неправилно била определена общата стойност на имуществото на ответниците, налично към края на проверявания период, като твърди, че освен двата автомобила, предмет на исковете, то включвало и жилището на ответника Г., придобито преди началото на проверявания период, към което претенцията на ищеца не била насочена. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Представлява ли разход придобитото през проверявания период имущество, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на периода?“;

2. „Следва ли при формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да участва като разход придобитото през проверявания период имущество, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на периода?“;

3. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество, на стойност под 150 000 лева, когато е установено „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период?“;

4. „Достатъчно ли е наличното имущество към края на периода да е под 150 000 лева, за да се направи извод за липсата на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период?“;

5. „При налично имущество в края на проверявания период, което е на стойност под 150 000 лева, може ли да се направи извод за установено несъответствие над 150 000 лева?“;

6. „Необходимо ли е при извършване на проверка налице ли е „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период да се анализират всички разходи на проверяваните лица, макар наличното имущество в края на периода да е под 150 000 лева?“;

7. „В случай, че съдът е установил липса на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, следва ли да изследва доходите на проверяваните лица, какъв е източникът им и дали същите съответстват на придобитото имущество?“;

8. „При определяне стойността на имуществото, необходима за извършване на съпоставка между имущество и нетен доход за определяне на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период, коя стойност на имуществото е меродавна – стойността към момента на придобиване, към края на проверявания период или тази към датата на завеждане на иска?“;

9. „Допустимо ли е в приходната и в разходната част на анализа за определяне налице ли е „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да участват преминали суми по банкови сметки?“;

10. „Следва ли в съпоставката за определяне на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да е включено цялото налично имущество на лицето към края на проверявания период, независимо от момента на придобиването му?“;

11. „В правомощията на органите по чл. 16, ал. 1 ЗОНПИ, определени в чл. 114, ал. 1 ЗОНПИ, включено ли е събиране на информация за имущество по вид и стойност към началото на проверявания период, което е придобито преди проверявания период, и имущество по вид и стойност към края на проверявания период, което е придобито преди проверявания период?“;

12. „Понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ следва ли да се разбира като съпоставка между стойност на имущество към началото и стойност на имущество към края на проверявания период?“;

13. „При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ допустимо ли е към обичайните и извънредни разходи да се прибавя стойността на придобитото и налично към края на проверявания период имущество?“;

14. „Включват ли се и в кои случаи в обхвата на доходите по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ получени суми от нерегламентирана трудова дейност, за които липсват писмени документи, не са установени по време и размер, не са декларирани в законния срок по съответния законов ред пред данъчните органи?“;

15. „Последица от уважаване на иск на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество ли е събирането на публични държавни вземания?“.

Поддържа се, че тези въпроси били решавани противоречиво от съдилищата, като въззивният съд постановил акта си в разрез с актове на окръжни и апелативни съдилища, описани в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че по повдигнатите въпроси обжалваното решение е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 281/09.05.2024 г. по гр. д. № 3230/2023 г. на ВКС, III ГО, Решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III ГО, както и в определения, постановени по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК.

Същевременно твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касационна жалба С. З. Г. и А. Б. И. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от КОНПИ част, въззивният съд е съобразил задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период При съобразяване на придобитото през проверявания период и налично към неговия край имущество на ответниците, предмет на исковете – двата леки автомобила на обща стойност 22 000 лева, независимо от разликата с отрицателен знак между общия размер от 18 167, 20 лева на доходите, приходите и източниците на финансиране (погрешно определени във въззивното решение като нетни доходи) за периода на проверката и разходите (обичайни и извънредни) за същото време в размер на 71 000 лева, посочени в исковата молба, въззивният съд е приел, че липсва значително несъответствие по смисъла на закона, тъй като не е налице увеличение на имуществото в процесния период над 150 000 лева. При този решаващ извод е счел, че на проверка не следва да се подлагат обстоятелствата какви са доходите на проверяваните лица за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.

Добавил е, че от показанията на свидетелите А. В., Е. Г. и Д. Г., преценени по реда на чл. 172 ГПК, било установено, че в резултат на упражняваната от ответника С. Г. трудова дейност през проверявания период той реализирал доход в размер на около 1 000 лева месечно (общо около 80 000 лева за периода на проверка). Тези доходи, недекларирани за целите на данъчното облагане, въззивният съд сметнал, че следва да се включат в икономическия анализ, позовавйки се на практика на ВКС, обективирана в Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV ГО. Съобразил е разрешението в посочения съдебен акт, че в обхвата на дохода по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОНПИ следва да се включат и средствата, получени от извършване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“, като санкциите, свързани с неизпълнение на задължения относно деклариране на същите, не влияят върху тази им характеристика.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от КОНПИ въпроси относно съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и как се преценява налице ли е то (първи, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, десети, дванадесети, тринадесети и четиринадесети въпрос) обуславят въззивното решение, но по тях касационно обжалване не може да се допусне, защото въззивният съд ги е решил в съответствие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според горепосочените задължителни разяснения незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. В случай, че такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Условие за отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ е то, имуществото, да се е увеличило в края на проверявания период в сравнение с това в началото на периода и това увеличение да надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва ако се установи такова превишение, е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, включително, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена със закон дейност, и дали конкретното имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице. В този смисъл са и постановените след приемането на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Решение № 140/30.10.2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 203/06.12.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на IV ГО, Решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на IV ГО, Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV ГО и други. Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Според легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Н. доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни редства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв нетен доход за целите на анализа е равен на нула) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Хипотетична разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Съобразно закона и разясненията в посоченото по-горе тълкувателно решение въззивният съд е извел като релевантно за определяне на значителното несъответствие сравнението между размера на нетния доход, от една страна, а от друга страна – стойността на наличното имущество, придобито в проверявания период, а не на сбора на разходите. Разходите не са имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ - разходите за закупени през проверявания период движими и недвижими вещи, които не са налични в края на проверявания период, представляват разход за нуждите на финансовия анализ за определяне на нетния доход. Приходите от отчуждаването на придобитите вещи, ако то е възмездно, както в случая, следва да се отчетат при изчисление на нетния доход, което означава, че единствено при превес на разходите за придобиване на вещите над приходите от отчуждаването им, би се формирал разход, който следва да бъде отчетен при финансовия анализ на нетния доход, който в случая е равен на нула, т. е. липсвали са свободни средства у проверяваните лица за придобиване на процесните два автомобила, формиращи налично имущество към края на проверката. В този смисъл е и отговорът на осми въпрос относно начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация, съдържащ се в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 522 от 07.08.2024 г. по по гр. д. № 3010/2023 г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че, когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, ако е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – в случай, че придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. В случая предмет на делото (след частично оттегляне на въззивната жалба) са само исковете за отнемане от ответниците на два леки автомобил на стойност 22 000 лева. След като в патримониума на ответниците в края на проверявания период са налични само тези две движими вещи (с посочена от ищеца в исковата молба стойност от 22 000 лв.) и липсва каквото и да е друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, придобити в проверявания период, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната по реда на чл. 290 ГПК актуална съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК, на които касаторът се позовава, не представляват постоянна практика на ВКС по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК.

Ето защо не е налице нито допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Останалите въпроси (единадесети и петнадесети) не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се отнасят до тълкуване на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, с приложението на която въззивният съд да е обосновал крайния си извод. По тази причина е безпредметно изследването налице ли е някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които касаторът недопустимо едновременно се позовава.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците общо сумата 700 лв. – разноски за платен хонорар за един адвокат в производството пред ВКС.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса за настоящото производство по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв., която не е събрана предварително.

При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,