Определение № 50207 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3466/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 16495 от 21.06.2022 г., подадена от „БКС Асеновград” ЕООД чрез адвокат М. Б. от САК, срещу въззивно Решение № 632 от 12.05.2022 г. по в.гр.д.№ 3338/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ІХ състав.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация „Запрянови-03” ООД е депозирал отговор чрез адвокат С. Ж. от АК – П.. Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 260356 от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 81/2020 г. на Районен съд – Асеновград, с което са отхвърлени предявените от „БКС Асеновград” ЕООД срещу „Запрянови-03” ООД искове: (1) с правно основание чл. 75 ЗС - за осъждане на ответника да предаде владението върху басейн за вода, трафопост/сграда с мощност на съоръженията от 400 кW и асфалтов път, находящи се в поземлен имот с идентификатор 49309.2.89, находящ се с. Мулдава, община Асеновград, което е отнето чрез осъществен въвод във владение по изп.д.№ 734/2015 г. по описа на ЧСИ М. О., както и (2) с правно основание чл. 108 ЗС - за осъждане на „Запрянови-03” ООД да отстъпи собствеността и предаде владението на останалите след въвода в имота движими вещи: асфалтосмесител модел 2-508-2А, съдове за битум и вода представляващи 7 бр. цистерни с вместимост 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, кантарно съоръжение, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа.

Упражнявайки правомощията по чл. 269 ГПК, при условията на чл. 272 ГПК въззивният съд изцяло е възприел фактическите изводи на районния съд, съгласно които с Постановление за възлагане от 22.04.2019 г. на М. А. – ПЧСИ при ЧСИ М. О., по изп.д.№ 20157580400734, на купувача „Запрянови-03” ООД е възложен ПИ с идентификатор 49309.2.89, находящ се в с. Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдивска, м. „Лаково”, с площ 26 799 кв.м., ведно с построените в имота (1) Сграда с идентификатор 49309.2.89.1 със застроена площ 446 кв.м., с предназначение промишлена сграда; 2. Сграда с идентификатор 49309.2.89.2 със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, с предназначение промишлена сграда; 3. Сграда с идентификатор 49309.2.89.3 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение промишлена сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота, който съгласно акт за собственост представлява „Асфалтова база” край с. Мулдава, със застроена площ от 25 584 кв.м. (прилежащ терен към построени: 1. Битова сграда 23 кв.м., 2. Мостов кран /канцелария/ 25 кв.м., 3. Склад, санитарен възел и лаборатория – 448 кв.м.), ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата 124 563 лв. С Решение № 769 от 14.06.2019 г. по гр.д.№ 1214/2019 г. на ОС – Пловдив е оставена без уважение жалба на „БКС Асеновград” ЕООД – длъжник по изп.д.№ 20157580400734, подадена против Постановлението от 22.04.2019 г. Съгласно приетата и кредитирана ССчЕ на в.л.М. А., след справка на първичните документи /картони/ и счетоводни регистри /инвентарни книги на дълготрайни активи, баланси/ на ищеца, процесните активи са заприходени в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 204 – машини, съоръжения и оборудване и счетоводна сметка 203 – сгради и конструкции. Относно вида и характеристиките на обектите са изслушани първоначална (на в.л. инж. К. М.) и повторна (на в.л. инж. В. Н.) СТЕ, като констатациите и изводите на повторната СТЕ потвърждават тези на първоначалната. Установено е, че асфалтов път в ПИ 49309.2.89 се използва като база за производство на асфалт. В имота са били изпълнени асфалтови вътрешни пътища, които към момента на огледа са в голяма степен амортизирани (поради липса на поддръжка, вследствие на атмосферни влияния и околна растителност). Част от тях липсват. Асфалтовите пътища не могат да бъдат отделяни от недвижимия имот, без да бъдат изцяло разрушени, което нарушава и тяхната самостоятелна функционалност, както и не могат да бъдат преместване и монтирани на друг недвижим имот. Сградата трафопост е масивна конструкция. Тя не може да се отдели от имота, без да бъде разрушена, което ще наруши и самостоятелната й функционалност; не може да бъде преместена и монтирана на друг имот. Оградата от бетонови колове и метална мрежа се намира само от североизточната страна на имота, тя е изпълнена от бетонови колове и бодлива тел между тях. Бетоновите колове и бодливата тел могат да бъдат демонтирани, без да се уврежда недвижимия имот. Те могат да бъдат преместени и монтирани в друг имот със същата или друга функция. Процесните преградни пана изграждат преградни стени /клетки/ - вероятно за складиране на инертни материали. Фундаментите на преградните пана са под нивото на изпълнена бетонова настилка. Преградните стени не могат да се демонтират, без да бъде разрушена бетоновата настилка около тях, както и без да бъде разрушена връзката фундамент-стена. Разрушаването на настилката и евентуалното изваждане или премахване на фундаментите уврежда недвижимия имот, а разрушаването на връзката фундамент-стена нарушава самостоятелната функционалност на преградните стени. Басейнът за вода е стоманобетонен, изпълнен монолитно. Той не може да бъде отделен или демонтиран от недвижимия имот, без да бъде изяло разрушен което нарушава и неговата самостоятелна функционалност, той не може да бъде преместен и монтиран в друг недвижим имот. Кантарното съоръжение се състои от масивна сграда, навес от стоманена конструкция (покрита с ламарина) и стоманобетонна монолитна шахта. Стоманените колони на навеса са трайно прикрепени към бетонни фундаменти посредством планки, заварени към стоманени закладни части в бетона и допълнително замонолитени. Масивната сграда и стоманобетонната шахта пред нея не могат да бъдат отделени от имота или демонтирани, без да бъдат разрушени, стоманената конструкция не е сглобяема и демонтажът й е свързан с прерязване на конструктивни елементи, което нарушава самостоятелната й функционалност. Това съоръжение не може да бъде преместено и монтирано в друг имот. Съдовете за битум и вода, представляващи 7 бр. цистерни с вместимост от 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, са стоманени и стъпват върху бетонни фундаменти. Цистерните видимо не са прикрепени към бетонните фундаменти, но са така конструирани, че не могат да функционират без тях, част от конструкцията им представлява стоманени стъпки, които пренасят товара от цистерните върху фундаментите и оттам върху земната основа, без да се породят слягания, деформации и с цел да се запази геометричната неизменяемост на положението, в което са монтирани. Цистерните сами по себе се могат да бъда отделени и демонтирани, но ще загубят функционалността си. Техният демонтаж би довел до обременяване на имота с бетоновите фундаменти, които съответстват на този вид цистерни. Монтажът на цистерните в друг имот е възможен в случай, че предварително се изпълнят аналогични на съществуващите в процесния имот фундаменти. Асфалтосмесителят е съоръжение, което е съвкупност от множество устройства и инсталации, монтиран е към стоманобетонна конструкции, като връзките са реализирани чрез закладни части, заложени в стоманобетонната конструкция, към които съоръжението е анкерирано посредством болтове, заварки и др. Стоманобетонната конструкция е част от съоръжението, тя осигурява монтажа му, стабилността и устойчивостта му, пренасянето на товарите в земната основа. Голяма част от връзките между съоръжението и стоманобетонната конструкция са неразглобяеми, поради което не би могло в цялостния си вид да бъде преместено в друг имот, както и не може да бъде монтирано без изграждане на аналогична стоманобетонна конструкция. Отделянето на съоръжението от стоманобетонните конструкции, на които стъпва би нарушило неговата функционалност.

Във въззивната инстанция са събрани доказателства относно собствеността на вещите, предмет на ревандикационната претенция, след уточняване на начина на придобиването им - по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). От справка в ТР е установено, че ищцовото дружество е правоприемник на „Свети Княз Борис І” ЕООД, в чийто капитал е била включена асфалтова база край с. Мулдава. Страните не спорят, че до въвеждането на ответника в имота (проведено от ЧСИ) ищецът е упражнявал владение непрекъснато повече от шест месеца. От изисканите по реда на чл. 192 ГПК от ЧСИ О. копия от кадастрална карта с данни за ПИ 49309.2.89 и нанесените сгради в имота, както и заключение на в.л. Ш. (с което е определена пазарната оценка на недвижимия имот, изнесен на продан по изп.д.№ 734/5015 г. на ЧСИ О.) се установява, че е оценен ПИ с идентификатор 49309.2.89 с площ 26 799 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в имота сгради и приращения.

Въззивният съд е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че предмет на публичната продан е недвижим имот – асфалтова база, който като такъв е продаден ведно с всички сгради и приращения. Това обстоятелство е установено както от оценката по изпълнителното дело (съгласно която имотът е друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в него сгради и приращения и именно с оглед по-специалното му предназначение е ползван метод за оценка, базиран на разходите за създаване на активите, включващ изграждане на сградата и извършване на подобренията), така и от описанието на имота в постановлението за възлагане, в което са посочени поземленият имот, построените в него сгради, нанесени в КК и КР и изрично е посочено, че съставлява Асфалтова база, като се възлага ведно с всички приращения и подобрения. Тези писмени доказателства и приетите по делото две СТЕ, които са кредитирани от въззивния съд, установяват, че имотът представлява единен производствен комплекс – асфалтова база, включващ поземлен имот, сгради, трайно прикрепени към земята технически съоръжения, и движими вещи. Поради това и при съобразяване на разясненията на ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК е прието, че не се касае до построени в имота сгради или обекти, самостоятелен обект на собственост, отделно от собствеността на мястото, които да не са били предмет на публичната продан. Напротив, прието е за установено от събраните по делото доказателства, че е продаден единен производствен комплекс, като процесните недвижими обекти басейн за вода, сграда трафопост, асфалтов път са спомагателни, обслужващи цялостната производствена дейност; като такива имат второстепенен характер и нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени да обслужват специфичната дейност в недвижимия имот, предмет на публичната продан. Поради това те не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени са към земята и на общо основание следват собствеността на терена и производствените сгради, към които са застроени и предназначени да обслужват, като за тях са приложими разпоредбите на чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС и при публичната продан на имота. Твърдението за отнемане на владението им чрез насилие от ЧСИ, доколкото не са били част от публичната продан, е намерено за неоснователно, доколкото не е установено, че е налице незаконосъобразно нарушаване на владението на ищеца върху процесните недвижими вещи.

По отношение на предявените искове по чл. 108 ЗС с предмет асфалтосмесител модел 2-508-2А, съдове за битум и вода представляващи 7 бр. цистерни с вместимост от 50 т. и 5 бр. цистерни с различен обем, кантарно съоръжение, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа, за неоснователно е намерено възражението, че е дадена неправилна квалификация на претенцията, тъй като в исковата молба и допълнителните молби ясно е поискано да се отстъпи собствеността и предаде владението от ответника, отнети чрез незаконосъобразно осъществен въвод във владение от ЧСИ. Със събраните в хода на въззивното производство доказателства по конкретизираното основание за придобиване на собствеността върху вещите, предмет на ревандикационна претенция, е установено, че ищецът е бил собственик на тези вещи, като правоприемник на държавно дружество, в капитала на което е било включено даденото за управление и стопанисване имущество. Прието е, че по-голямата част от изброените вещи не са движими, доколкото, съгласно чл. 110 ЗС са прикрепени трайно към земята, или към построените сгради. Същественото е, че те също са част от единния производствен обект – асфалтова база, включващ поземлен имот, сгради, трайно прикрепени към земята технически съоръжения и движими вещи, които са част от продадения чрез публична продан недвижим имот. По тази причина, дори да могат да бъдат отделени, без да се наруши тяхната цялост, те не могат да запазят своята функционалност, доколкото са част от построени в имота съоръжения с цел обслужване на производствената дейност – асфалтова база, необходими за функционирането на обекта като такъв. Нито вписванията в счетоводните книги, нито приетите заключения на вещи лица могат да обусловят друг правен извод. С влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота купувачът е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, включително и върху посочените от него вещи и съоръжения, трайно закрепени към земята и сградите – асфалтосмесител, цистерни, кантарно съоръжение, огради от бетонни пана и колове и мрежа.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Налице ли е годно правно основание за упражняване на владение върху недвижими вещи, представляващи самостоятелни обекти, при положение, че в рамките на извършена публична продан, същите не са възбранени, описани и оценени, в постановлението за възлагане не фигурират като отделни самостоятелни обекти и не са описани в протокола за въвод във владение“; 2. „Представлява ли нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС отнемане на фактическата власт върху самостоятелни сгради/съоръжения на техническата инфраструктура, находящи се в продаден по реда на публичната продан поземлен имот, без същите самостоятелни обекти да са включени в постановлението за възлагане и за които обекти по време на извършения въвод във владение е направено изрично възражение от длъжника, че неправомерно се отнема владението му върху непродадените самостоятелни обекти“; 3. „При предявен иск по чл. 108 ЗС, от значение ли е преценката на съда по чл. 110 вр. с чл. 97 и чл. 98 ЗС за определяне на вида и характеристиките на претендираните с ревандикационния иск вещи, за да се установят предпоставките за уважаване на претенцията“; 4. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗС спрямо недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – сграда или съоръжение на пътната и/или техническата инфраструктура, в хипотеза, при която при придобиване на правото на собственост върху поземлен имот на основание публична продан, същият самостоятелен обект, построен в имота, не фигурира в обявлението за публичната продан и в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител и за него не са извършени надлежни изпълнителни действия, като налагане на възбрана, опис и оценка“; 5. „Представлява ли допълващо застрояване към поземления имот, съответно постройка с второстепенно, несамостоятелно предназначение, сграда/трафопост с мощност на съоръженията 400 кVа и може ли същата да се квалифицира като приращение по смисъла на чл. 92 ЗС“; 6. „При положение, че чл. 63 ЗС допуска възможността построената в един имот сграда да бъде обект на собственост отделно от земята, може ли да се приеме, че собствеността върху всички самостоятелни обекти, построени в поземлен имот, преминава в патримониума на купувача по публична продан на същия поземлен имот по силата на чл. 92 ЗС, при положение, че за построените имоти не са извършени принудителни действия от съдебния изпълнител, в това число – налагане на възбрана, опис и оценка и същите не фигурират в обявлението за публичната продан, в постановлението за възлагане и в протокола за въвод във владение“; 7. „Движими вещи, които могат да бъдат отделени от недвижим имот, без съществено да го увредят/да нарушат целостта му, представляват ли подобрения“; 8. „Представлява ли присъединена като част към главна вещ по смисъла на чл. 97 ЗС /допълващо застрояване към поземления имот, съответно постройка с второстепенно, несамостоятелно предназначение/ сграда-трафопост с мощност на съоръженията 400 кVа, и може ли същата да се квалифицира като принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС“; 9. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 98 ЗС спрямо движими вещи, които имат самостоятелен функционален живот, не се намират в съотношение на главна вещ и принадлежност с поземления имот, върху който временно са поставени, и не са вложени като съставна част в недвижимия имот или друга движима вещ, находяща се в него“; 10. „В случай, че за конкретни движими вещи е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗС и същите представляват вещи принадлежности към недвижим имот с начин на трайно ползване производствена база, който съставлява обособена част от предприятието на длъжника по изпълнителното дело, следва ли същите да се включват със самостоятелна стойност, която да се добави към общата стойност на извършените подобрения в имота, за да се счита, че същите са преминали в собственост на купувача по публичната продан“; 11. „Следва ли въззивният съд да разреши правния спор съобразно възприетата от него правна квалификация на предявения иск“; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи“; 13. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички приети по делото доказателства, като изложи мотиви кои приема за релевантни и кои не, както и да направи обоснована преценка за установените от тези доказателства относими обстоятелства, въз основа на които да изгради своите фактически и правни крайни изводи“; 14. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни“; 15. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на доказателствата по делото, като обсъди в мотивите си обстоятелствата, които се установяват от тях и кои от тези обстоятелства приема за относими и кои не към конкретния правен спор“; 16. „Може ли съдът да игнорира голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените части“; 17. „Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда“; 18. „Следва ли взискателят по изпълнителното дело изрично да посочи в молбата си за насочване на изпълнение дали иска да се изпълнява върху конкретен недвижим имот по общия ред или върху обособена част от предприятие по смисъла на чл. 517а ГПК, когато недвижимият имот представлява съгласно начина си на трайно ползване производствена база/комплекс и попада в дефиницията на § 1а от ДР на ТЗ за „обособена част от предприятие” на длъжника и това обвързва ли съдебния изпълнител в по-нататъшните му изпълнителни действия по опис, оценка и извършване на публичната продан на имота и на вещите, част от търговското предприятие“; 19. „Следва ли съдебният изпълнител да посочи в изготвените книжа във връзка с провеждане на публичната продан, в това число протокол за опис на недвижим имот, оценка, обявление за насрочване на публична продан, постановление за възлагане на недвижим имот и протокол за въвод, обстоятелството, че се изпълнява върху обособена част от предприятието на длъжника по смисъла на чл. 517а ГПК“; 20. „Следва ли да бъдат извършени опис и оценка на всички находящи се в продавания по реда на публична продан поземлен имот самостоятелни обекти/сгради, съоръжения и движими вещи, находящи се в него, за да може да се приеме, че по реда на публичната продан е продадена съвкупност от движими и недвижими вещи, представляваща обособена част от търговското предприятие на длъжника по смисъла на чл. 517а или е достатъчно да бъде описан и продаден единствено поземления имот и самостоятелните обекти, които разполагат с кадастрален идентификатор, а всички останали движими и недвижими вещи, находящи се в имота да бъдат подведени общо под хипотезата “ведно с всички приращения и подобрения в имота”; 21. „С влизане в сила на постановление за възлагане на поземлен имот настъпва ли вещнопрехвърлителен ефект спрямо самостоятелните обекти /движими и недвижими вещи/, находящи се в продадения имот и преминават ли същите в патримониума на купувача, при положение, че проданта не е извършена на основание чл. 517а ГПК, вещите не са описани като намерени в имота подобрения и/или приращения и не са включени със самостоятелна стойност в изготвената оценка по изпълнителното дело“; 22. „Законосъобразна ли е продан, при която длъжникът не е бил уведомен, че принудителното изпълнение се насочва срещу обособена част от търговското му предприятие, извършваща самостоятелна стопанска дейност, като същата част не е била описана от съдебния изпълнител и вещото лице като съвкупност от недвижими и движими вещи, не е била оценена като такава и в постановлението за възлагане не са посочени всички самостоятелни обекти, находящи се в поземления имот, който реално е продаден, в това число съоръжения на техническата инфраструктура, както и движими вещи /машини и съоръжения/, които са част от извършваната в поземления имот производствена дейност, но представляват самостоятелен обект на правото на собственост“; 23. „Каква е разликата в обема на правата, които преминават в собственост на купувача с постановлението за възлагане на недвижим имот, в зависимост от това дали е извършена публична продан на недвижим имот по общия ред като самостоятелна недвижима вещ или е продадена обособена част от търговско предприятие на длъжника на основание чл.517а ГПК“; 24. „Представлява ли заобикаляне на разпоредбата на чл. 517а ГПК продажбата на недвижим имот по реда на публичната продан в хипотеза, при която съдебният изпълнител е посочил в постановлението за възлагане на недвижимия имот единствено общата формулировка „…и приращения”, но няма изрично посочване, че се продава организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност; не са извършени нарочен опис и оценка на съвкупността от движими и недвижими вещи“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи и втори въпрос – в противоречие с Решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 242/2010 г. на ВКС, І г.о., трети въпрос – в противоречие с Решение № 819 от 16.10.2008 г. по гр.д.№ 3924/2007 г. на ВКС, І г.о., четвърти, пети и шести въпрос – в противоречие с ТР по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 45 от 01.04.2021 г. по гр.д.№ 2151/2020 г. на ВКС, І г.о., седми, осми, девети и десети въпрос – в противоречие с т.8 от ППВС № 6/1974 г., Решение № 55 от 16.04.2019 г. по гр.д.№ 1754/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 2317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., единадесети въпрос – в противоречие с Решение № 45 от 20.04.2010 г. по търг.д.№ 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., дванадесети въпрос – в противоречие с т. 3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 г., Решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 4497/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., тринадесети, четиринадесети и петнадесети въпрос – в противоречие с т. 3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 г., Решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 4497/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 546 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 966/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., шестнадесети и седемнадесети въпрос – в противоречие с Решение № 69 от 09.07.2015 г. по гр.д.№ 1582/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 60268 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1040/2021 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 60 от 25.03.2013 г. по търг.д.№ 475/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д.№ 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Относно останалите въпроси (№№ 18 – 24) се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Основната група от поставените въпроси са свързани с поддържаната от ищеца теза, че процесните вещи не са били описани и оценени от съдебния изпълнител, не са били предмет на проведената по изпълнителното дело публична продан, респ. постановлението за възлагане не е породило вещноправно действие по отношение на тях. Тази теза не може да бъде споделена. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че на публичната продан е продаден единен производствен комплекс – асфалтова база, включващ поземлен имот, сгради, трайно прикрепени към земята технически съоръжения и движими вещи. Определил е правния статут на процесните сгради и съоръжения, след като е взел предвид констатациите в заключенията на съдебно-техническите експертизи относно начина на закрепването им към земята, техническите характеристики на конструкцията им, техните обособеност и функционално предназначение. Съдът е приел, че процесните вещи са спомагателни и с второстепенен характер, нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени да обслужват цялостната производствена дейност в обекта, необходими са за функционирането му като такъв. Направен е извод, че за процесните вещи са приложими разпоредбите на чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС при публичната продан на имота и че купувачът е придобил правото на собственост върху тях. Така изложените от въззивния съд съображения изцяло съответстват на задължителните указания по приложението на закона, дадени с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при наличието на допълващо застрояване (спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др.), чието предназначение предимно е да обслужва недвижимия имот, предмет на публичната продан, се касае за конструкции, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост. В практиката на ВКС се приема, че несамостоятелен характер имат не само вещите, чието отделяне би довело до физическото увреждане на недвижимия имот (земя или сграда), но и тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му, което обстоятелство е установено по делото. В този смисъл процесните вещи попадат в обхвата на случаите, при които трайно прикрепените към земята или принадлежности към основния обект (земя или сграда) на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС) при публичната продан на имота. Предвид съответствието между въззивния акт и задължителната съдебна практика не е налице основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по питанията, касаещи обсъждането на доказателствата (в частност – експертните заключения) и мотивирането на съдебните актове. По тези въпроси е налице трайно установена практика на ВКС, според която съдът дължи обсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивира кои кредитира и защо, като не може да основе изводите си на произволно избрани доказателства. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Оплакванията за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение, по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност би могла да се прецени само при постановяване на решение по чл. 290 ГПК. Обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.

Въпросите, поставени в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, не са обусловили решаващите му изводи и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът по принцип дължи да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС. В случая ответникът по касация не е представил доказателства да е сторил такива разноски, поради което заявеното с отговора на жалбата искане в тази връзка е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение