Определение № 64 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3759/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 146 от 19.04.2021 г. по в. гр. д. № 1460/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 908263 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 3090/2019 г. на Благоевградския районен съд, с което е бил уважен предявеният установителен иск – признато е за установено по отношение на ответника С. К. В., че ищецът В. Б. И. е собственик на основание изкупуване на имот в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ: реална част с проектен номер ..... от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], [община], местността „Т. ливади/П. ливади“, целият с площ от 5, 658 дка, която реална част е разположена в северната част на имота, при граници и съседи: ....., ....., ....., ....., ....., ....., която реална част е онагледена с тонирани в червено граници на скицата на лист № 216 на вещото лице инж.Ю., представляваща неразделна част от решението. Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: Ищецът е бил ползвател на земеделска земя от 1000 кв. м. в землището на [населено място], терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от удостоверение № 35/26.02.1979 г. на ОбНС [населено място]. Въз основа на строителни документи през 1979 г. в имота е построена пчелна барака, която според заключението на вещото лице е дървена къщичка на циментова основа, тип бунгало, с обща застроена площ от 18, 75 кв. м. С Протокол № 62 от 20.10.1993 г. на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ е изготвена оценка на ползвания от ищеца имот по §4, б.“а“ и § 4, б.“б“ ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 4000 лв., която сума е заплатена от страна на ищеца в касата на [община], видно от приходна квитанция от дата 29.10.1993 г. В оценителния протокол е констатирано и наличието на описаната по-горе барака. Според вещото лице процесният имот попада в приложното поле на разпоредбите на § 4а /изградена сграда/ и § 4б /овощна градина/ на ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че през 1992 г. праводателят на ответника С. С. В. е подал заявление за възстановяване на собствеността на 7 бр. земеделски земи в землището на [населено място], като един от имотите е бивша нива от 2. 000 дка в местността „Реката-Петачки ливади“. Първоначално поземлената комисия е постановила решение № 227 от 01.09.1993 г., с което всички имоти са признати за възстановяване по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Впоследствие е постановено решение № Р 162 от 20.01.1995 г., с което е възстановено правото на собственост на 6 бр. имоти, като под № 6 е имот, пасище, мера от 6.272 дка, десета категория, местност „Реката“, имот № ...... С решение № Р 162 със същата дата 20.01.1995 г. /приложено към експертизата на вещото лице/ се възстановява правото на собственост на С. С. В. в съществуващи стари реални граници на 6 бр. имоти, като под № 6 е имот пасище, мера от 5. 658 дка, десета категория, местност „Реката“, имот № ..... по картата на възстановената собственост /КВС/. Според заключението на вещото лице разликата в площите на имот № ..... по двете възстановителни решения се дължи на факта, че междувременно е обособен нов имот № ..... с площ от 0.614 дка за имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, който е попадал в границите на имот № ....., т. е. отнема се 0,614 дка от възстановения имот. Ответникът по предявения иск С. К. Воденичарски е закупил имот № ..... с нотариален акт № .... от 01.07.2005 г. Според вещото лице за района на [населено място] няма изработени помощен план и план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по § 4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. По тази причина и по причина, че в КВС не е бил нанесен предоставеният и заплатен имот в терен по §4, ищецът В. И. е предприел индивидуална процедура по изготвяне на ПНИ на самостоятелен имот, като правоспособно лице по ЗКИР е заснело на място ползвания имот по граници, показани от собственика, както и построената в границите на имота паянтова сграда. На основание извършеното заснемане и наличните документи от фирмата изпълнител е изработена преписка, внесена в [община], която от своя страна с придружително писмо изх. № 08-02-8/13.06.2016 г. е изпратена по компетентност до областната управа. С протокол № 1 от 27.10.2016 г. комисията, назначена със заповед на областния управител на област Б., не е разгледала внесения план по същество и не е постановила решение дали приема или не приема плана, а е излязла само с констатацията, че липсва представено техническо задание и контактна зона. След представяне на липсващите материали комисията с протокол № 2 от 08.02.2017 г. е разгледала плана по същество, но отново не е излязла с решение дали приема или не приема плана, а само е предложила преработка на действащата КВС по силата на чл. 26 от ППЗСПЗЗ. В представения за разглеждане ПНИ новопроектираният имот е с идентификатор №....., с площ от 1000 кв. м., като комисията е редуцирала имота от 1000 кв. м. на 600 кв. м. В изпълнение на това предписание фирмата-изпълнител също е редуцирала новопроектирания имот с идентификатор № ..... на 600 кв. м., а останалата част от имота от 400 кв.м. е обособена в нов имот е идентификатор № ....., записан на името на собственика на земеделския имот, като отделно от това е обособен и нов имот с идентификатор № 200.2 с площ от 70 кв. м. - полски път, за достъп до имот № ...... По одобрената КККР процесният имот попада в границите на ПИ с идентификатор № ..... - пасище, с площ от 5659 кв. м., м. „Реката“, записан на С. К. В.. Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите Н. В. и Й. Д., според които ищецът е притежавал и ползвал от дълги години имот в местността „Реката“ с площ повече от декар. Имало и постройка, гледали се овощни дръвчета. Посадени били картофи, имало и пчели. Показанията на свидетелите са кредитирани, тъй като са логични, последователни, непротиворечиви, базирани на лични впечатления и липсват други доказателства, които да им противоречат. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен. Безспорно установено, че в полза на ищеца през 1979 г. е учредено право на ползване върху пустеещо място /ливада/ с площ от един декар въз основа на акт на МС. Установено е и това, че през 1979 г. в процесното място е изградена сграда – пчелна барака, която според заключението на вещото лице представлява дървена къщичка на циментова основа, тип бунгало с обща застроена площ от 18, 75 кв. м. Построената сграда е констатирана и от оценителна комисия в протокол от 1993 г. Установено е, че ищецът е заплатил сумата от 4000 лв., определена от комисията по §4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. Построената в имота сграда дава основание за изкупуване на имота, съгласно приетото в ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Сградата в имота не е попадала в изключенията по § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ, поради което за ползвателя е възникнало право на изкупуване и то е надлежно упражнено. На това основание последният е придобил правото на собственост върху имота, предмет на иска. Прието е, че в полза на праводателя на ответника е постановено възстановително решение от ПК С., с което през 1995 г. е възстановен имот № ..... по КВС /сега ПИ 35105.82.2/, в който имот попада и ползваният от ответника. Налице е колизия между правата на собственика по реституция и ползвателя. След като са налице предпоставките на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде зачетено правото на ползвателя, трансформирано в право на собственост. Поземлената комисия не е следвала да постановява възстановително решение за процесния имот, след като е имало пречки за възстановяване на собствеността му. Праводателят на ответника не е бил собственик на процесния имот и по отношение на него продажбата, от която черпи права ответникът С. Воденичарски, не е произвела действие. След като продавачът не е собственик, той не може да прехвърли право, което не притежава. Без значение са оплакванията във въззивната жалба, че липсват данни за периода на владение на имота от ищеца, тъй като в исковата си молба той не се позовавал на давностно владение като придобивно основание. Обстоятелството дали към датата на изповядване на процесната покупко-продажба ответникът е бил в законен брак и дали имотът е станал СИО е ирелеванстно за допустимостта на иска, доколкото съпрузите не са задължително необходими другари и неучастието на един от тях не влече след себе си недопустимост на предявения иск, както и на обжалвания акт. Задължително необходими другари не са и наследниците на прехвърлителя по сделката. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника С. Воденичарски. Жалбоподателят счита, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – че е очевидно неправилно. На следващо място – решението било постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, тъй като съдът не обсъдил всички възражения срещу предявения иск и неправилно приел, че учреденото на ищеца право на ползване се е трансформирало в право на собственост на основание § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. Не било доказано с какъв акт на МС е предоставено право на ползване, кога е построена сградата и дали е законно построена. Обстоятелството, че сградата е посочена в оценителния протокол от 1993 г. не сочи, че тя е изградена през 1979 г. Не било доказано сумата по оценителния протокол да е заплатена на собственика на земята или неговите наследници по реда, предвиден в закона. Неправилно съдът се позовал на ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Неправилен бил изводът за наличие на колизия на права и че праводателят на жалбоподателя не бил собственик на имота. Освен това жалбоподателят счита, че по делото следвало да се конституират като ответници всички наследници на възстановения собственик С. С. Воденичарски, както и съпругата на ответника С. К. В.. Счита, че съдът е трябвало да преценява вида на упражняваната фактическа власт върху имота след 1979 г. и по-конкретно дали тя представлява владение, което може да доведе до придобиване на право на собственост при определени условия. Въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 9 от 7.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. В изложението към касационната жалба се поддържат отново основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това въззивното решение влизало в противоречие с решение № 60079/10.06.2021 г. по гр. д. № 3959/2020 г. на ВКС, I-во г.о., в което се дава отговор на въпроса как следва да процедира съдът, когато и двете страни по спор за собственост се легитимират с нотариални актове за имота. Въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 9 от 7.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. В обжалваното решение не бил даден отговор на съществен въпрос – надлежно ли е упражнено правото на изкупуване на процесния имот от лицето, на което е било предоставено право на ползване. Решението противоречало и на т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на практика на тричленни състави на ВКС, тъй като въззивният съд не дал отговор на оплакванията във въззивната жалба срещу пълнотата на постановения доклад. По този начин не ставало ясно длъжен ли е въззивният съд, при въведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, да даде отговор с решението си. Въззивният съд не дал отговор на въпроса трансформирано ли е учреденото право на ползване в право на собственост, кога е приключила тази трансформация и дали това е станало преди възстановяването на правото на собственост на наследниците на С. Воденичарски, като по този начин обжалваното решение влизало в противоречие с решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о. и решение № 334 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2011 г., II г. о. Ответникът в производството В. Б. И. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Излага и доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени всички факти, от които ищецът извлича твърдяното придобивно основание – изкупуване на терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочени са актовете на МС и на СНС, въз основа на които е учредено правото на ползване на ищеца – ПМС № 76 /има се предвид ПМС № 76/77 г./ и решение № 33/23.01.1979 г. на СНС К.; строителното разрешение № 2/16.03.1979 г. и строителният протокол за строеж на пчелна барака; оценителният протокол по ЗСПЗЗ № 62/20.10.1993 г., както и квитанцията от 29.10.1993 г., с която е удостоверено извършеното плащане на сумата по оценителния протокол. Тези факти са достатъчни за обосноваване на исковата претенция. Формулиран е и надлежен петитум, с който се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на спорния имот. Цената на иска се определя от данъчната оценка на имота, която е представена по делото. Ищецът не е бил длъжен да обосновава владение върху процесния имот в срока на придобивната давност, тъй като давността не е основание на предявения от него иск. Искът е предявен срещу надлежния ответник С. К. Воденичарски, който се легитимира като собственик на спорния имот, който съставлява реална част от имота, закупен от него с нотариален акт № ...../01.07.2005 г. В съответствие с ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г. въззивният съд е приел, че като ответник по предявения иск не следва да се конституира съпругата на С. К. Воденичарски, тъй като тя е необходим, но не и задължителен другар, затова нейното неучастие не опорочава съдебния процес. Продавачът по сделката С. С. В., респ. неговите наследници, също не са задължителни другари на ответника, тъй като съгласно т.3Б на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, но ищецът е този, който преценява дали да конституира праводателя по сделката или не. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която се констатира от самия му прочит, без запознаване с данните по делото. Очевидно неправилно е това съдебно решение, което грубо противоречи на закона или на правилата на формалната логика. Такива очевидни нарушения в случая не се констатират. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът, разрешен с посоченото от жалбоподателя решение № 60079/10.06.2021 г. по гр. д. № 3959/2020 г. на ВКС, I-во г.о., преди това е бил предмет на разглеждане в ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Въззивното решение е в съответствие с принципната постановка, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, било констативни или такива за правна сделка, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В настоящия случай ищецът няма нотариален акт, но е установил правото си на собственост с документите, установяващи упражнено право на изкупуване на имот, който се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като в случая е налице конкуренция между правата на ищеца, произтичащи от изкупуването, и правата на ответника, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ, съдът е разрешил тази конкуренция в съответствие с практиката на ВКС, според която законодателят е дал приоритет на ползвателите и само ако те не докажат, че са изпълнили условията на закона за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, имотът остава на бившия собственик – решение № 332 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 698/2010 г., I г. о., решение № 283 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 648/2011 г., I г. о. В настоящия случай ищецът не се е бранил с недопустими възражения срещу материалната законосъобразност на реституционното решение, от което черпи права праводателят на ответника, затова посоченото от жалбоподателя ТР № 9 от 7.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към правния спор по настоящото дело и не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното решение изцяло съответства на другото тълкувателно решение - ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което правото на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ възниква, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР от ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Няма противоречие между въззивното решение от една страна и другите две решения, посочени в изложението към касационната жалба. Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о. се занимава с въпроса за косвения съдебен контрол върху решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ – въпрос, който не възниква по настоящото дело. Другото решение № 334 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2011 г., II г. о. повтаря изцяло обсъденото по-горе ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., за което настоящият състав приема, че не сочи противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение, предмет на настоящото производство, е в пълно съответствие с него. На следващо място - няма противоречие между обжалваното решение от една страна и т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на тричленни състави на ВКС от друга за дължимите действия на съда при наличие на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. В случая оплакванията във въззивната жалба за нарушения на първата инстанция във връзка с доклада са общи и произтичат от твърденията за нередовност на исковата молба, които обаче не отговарят на действителността. Жалбоподателят, който е ответник по предявения иск за собственост, е доказал придобивното си основание, т.е. уважаването на иска за собственост срещу него се дължи не на процесуални нарушения на съда, които са му попречили да установи правата си, а поради прилагане на предвидения в закона приоритет на правата на ползвателите на терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, трансформирани в право на собственост по реда на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. И на последно място – не може да се допусне касационно обжалване по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Първият въпрос - надлежно ли е упражнено правото на изкупуване на процесния имот от лицето, на което е било предоставено право на ползване, не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е въпрос по правилността на обжалваното решение /дали в случая правото на изкупуване е надлежно упражнено/, а не принципен правен въпрос, който може да се постави по множество дела. Същото важи и за другия въпрос - трансформирано ли е учреденото право на ползване в право на собственост, кога е приключила тази трансформация и дали това е станало преди възстановяването на правото на собственост на наследниците на С. В.. При този изход на делото на ответника В. Б. И. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.09.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,