Определение № 2195 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 691/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 11562/03.06.2026г. на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на определение № 1412 от 21.05.2026г. по делото в частта на разноските, като присъденото възнаграждение от 1 200 евро с ДДС по чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П. К. се намали. Съгласно изложеното в молбата съдът е задължен да определи размера на адвокатското възнаграждение с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая адвокатското възнаграждение следва да е в размер от 150 лева (76. 69 евро). Такова възнаграждение е присъдено съгласно определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., което дело е сходно с настоящото. Страната се позовава и на решение на СЕС по дело С-438/22. С отговор вх. № 12720/16.06.2026г. адвокат П. К. е оспорила искането като неоснователно. Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. По същество молбата е неоснователна. Адвокатско възнаграждение от 1 200 евро с ДДС (1 000 евро без ДДС) съответства на обжалваемия интерес по делото във фазата по допускане на касационно обжалване, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от името на М. Й. И. в касационното производство съдопроизводствени действия с оглед квалификацията, описа и специализацията на адвокат П. К. (чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 3 от ЗА). По-конкретно материалният интерес в касационната инстанция е 40 000 лева. Касационната жалба на застрахователното дружество, на която от адвокат К. е подаден отговор, съдържа множество конкретни доводи за неправилност на въззивното решение, а приложението към жалбата – формулирани четири групи процесуалноправни и материалноправни въпроса, при допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с подборно позоваване на практиката на ВКС. Фактическата и правна сложност на спора по водения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е относително висока и е предпоставена от конкретния механизъм на пътния инцидент, претърпените от М. Й. И. увреждания и направеното от застрахователя възражение за съпричиняване. Последователно във всяка от инстанциите застрахователят е оспорвал дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди и приноса на увреденото лице за настъпването им. Същевременно определеното обезщетение от 1 000 евро (с равностойност от 1 955. 83 лева) е повече от два пъти по-ниско от това, присъдено на адвокат К. от Апелативен съд - Пловдив за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство (4 250 лева без ДДС). От застрахователя не е имало искане за изменението на това възнаграждение като прекомерно. Определението по чл. 248 от ГПК по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., макар със страна застрахователното дружество, е постановено при различна фактическа обстановка. Материалният интерес по делото е бил 9 000 лева, а относно фактическата и правна сложност на спора от съдебния състав е възприето, че е ниска, каквито не са обстоятелствата в случая. Определението на състава на ВКС е било постановено и преди повече от две години, т.е. при различна социално-икономическа обстановка. Настоящият съдебен състав съобразява решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). Изводите относно определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА не са в противоречие, а в съответствие с тези решения. При изложените съображения молбата на „Дженерали застраховане“ АД по чл. 248 от ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът