Определение № 400 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. от [населено място], обл. С. чрез адв. Б. Г. против решение № 67/ 14.07.2011 год. по в. гр.д.№147/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението по бр.д. № 548/2011 год. на Силистренския РС, с което бракът между касатора и Р. Л. Г. е прекратен с развод, ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата и е възстановено предбрачното й фамилно име. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответницата Р. Л. Г. от [населено място] чрез адв. В. Г., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение касаторът е формулирал два процесуални въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд при констатирани порочни процесуални действия на първоинстанционния съд да извърши сам пропуснатите такива и 2. Какво е правното значение на пропуска на съда да даде възможност на ответника за отговор по чл. 131 от ГПК. В случая порочните процесуални действия визирани в първия въпрос се изразяват именно в недадената от съда възможност на ответника за отговор по чл. 131 ГПК. Тези два въпроса не са правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото нямат отношение към производството в рамките на което е разгледан иска. Искът за развод, заедно с обективно съединените с него други брачни искове, е разгледан по реда на особеното исково производство по брачни дела, регламентирано в глава 26 „Производство по брачни дела” на ГПК, което изключва прилагането на общото правило за отговор по чл. 131 ГПК. С оглед на казаното, не се налага обсъждане на посочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, както и представените с изложението съдебни актове. Съобразно изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска. Предвид този изход на производството по чл. 288 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.