Определение № 318 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 831/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 88/8.01.2020 г., подадена от К. Д. Й. и П. С. К., чрез адвокат В. Д.-И., срещу решение № 126 от 3.12.2019 г. по гр. д. № 264/2019 г. на Ямболския окръжен съд в частта, в която съдът е отменил решение № 56 от 5.07.2019 г. по гр. д. № 685/2019 г. на Елховския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Кен енд Шерли пропърти“ ООД срещу К. Д. Й. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска К. Д. Й. да преустанови неоснователните си действия върху поземлен имот *, в кв. 52, по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., представляващ дворно място, цялото с площ от 1 745 кв. м, ведно с построените в ПИ сгради: двуетажна масивна жилищна сграда от 74.20 кв. м, салма със застроена площ от 23 кв. м и навес със застроена площ от 25 кв. м, като преустанови отглеждането на 159 броя дребни преживни животни (овце и кози) в ПИ *, в кв. 52, по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., в нарушение на Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинската дейност, и вместо това е осъдил на основание чл. 109 ЗС К. Д. Й. да преустанови неоснователните си действия върху ПИ *, които пречат на „Кен енд Шерли пропърти“ ООД да упражнява в пълен обем правото му на собственост върху поземлен имот * в кв. 52, по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., представляващ дворно място, цялото с площ от 1 745 кв. м, ведно с построените в ПИ сгради: двуетажна масивна жилищна сграда от 74.20 кв. м, салма със застроена площ от 23 кв. м и навес със застроена площ от 25 кв. м, като преустанови отглеждането на 159 броя дребни преживни животни (овце и кози), в ПИ *, в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., в нарушение на Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинската дейност; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 109 ЗС е осъдена П. С. К. да преустанови неоснователните си действия върху ПИ *, които пречат на „Кен енд Шерли пропърти“ ООД да упражнява в пълен обем правото му на собственост върху поземлен имот *, в кв. 52, по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., представляващ дворно място, цялото с площ от 1 745 кв. м, ведно с построените в ПИ сгради: двуетажна масивна жилищна сграда от 74.20 кв. м, салма със застроена площ от 23 кв. м и навес със застроена площ от 25 кв. м, като преустанови отглеждането на над 10 броя дребни преживни животни (овце и кози) в ПИ I* и над 10 броя дребни преживни животни (овце и кози) в ПИ *, и двата в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я.. Въззивният съд е приел, че по делото са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС, като претенцията на ищеца „Кен енд Шерли пропърти“ ООД е всеки един от ответниците К. Д. Й. и П. С. К. да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия върху ПИ *, като преустановят отглеждането на 169 броя дребни преживни животни - овце и кози, и 7 броя кучета, в ПИ * и ПИ *, в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., в нарушение на Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинската дейност. Посочил е, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като от самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото му на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Съдът е визирал, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото му в пълен обем. Например, такива са случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, какъвто е и казусът пред него. Ямболският окръжен съд е приел, че от доказателствата по делото е видно, че на името на П. К. е регистриран животновъден обект № [ЕГН] (стар № 8740-0310) в ПИ *, с административен адрес [населено място], [улица], в който по справка на БАБХ се отглеждат 178 бр. дребни копитни животни: 167 бр. овце и 11 бр. кози. Установено е, че ПИ * в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обственост на Д. Й. - дъщеря на ответника по исковата молба К. Й., и ПИ *, в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я., собственост на К. Й., са съседни и попадат в урбанизираната територия на [населено място]. В първия имот, в който е регистриран животновъдният обект, има построена масивна жилищна сграда и там е адресната регистрация на двамата ответници. В ПИ * няма жилищна сграда, същият представлява дворно място с построена в същото стопанска постройка. Понастоящем между двете дворни места няма ограда; оборът, в който се отглеждат животните, е построен на границата на двата имота - ПИ * и ПИ * в кв. 52, и попада и в двата имота. Ето защо, въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че доколкото между имотите няма поставена ограда и оборът, в който животните се отглеждат, попада и в двата имота, следва да се приеме, че животни се отглежда както в ПИ *, собственост на Д. Й., така и в ПИ *, собственост на К. Й.. Въззивният съд е изложил, че тъй като имотите, където се отглеждат животните, попадат в жилищната територия на [община], а именно в урегулираната територия на [населено място], е налице ограничение относно максималния брой на селскостопанските животни, които могат да се отглеждат за лични нужди в частни дворове. Позовал се е на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 3 за отглеждане на животни в жилищната територия на [община], която по отношение на броя на селскостопанските животни, които могат да се отглеждат за лични нужди в частни дворове в урегулираната територия на селата, препраща към чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Посочил е, че в чл. 1, ал. 2, т. 1, б. „б“ от наредбата (преди отмяната с ДВ, бр. 5 от 2020 г.) е посочен брой - десет дребни преживни животни (ДПЖ) с приплодите им до 6-месечна възраст. Приел е, че в случая отглежданите в ПИ * и ПИ *, в кв. 52 по плана на [населено място], общ. Е., обл. Я. дребни преживни животни са над допустимото - отглеждат се 178 бр. ДПЖ, като максималният брой животни, които могат да бъдат отглеждани в двата имота, е общо 20 броя (по 10 бр. животни във всеки от имотите). Ямболският окръжен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в случая самото нарушение по естеството си предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно и по предназначение, поради което последният не е нужно да доказва в производството по предявен от него иск по чл. 109 ЗС с какво конкретно незаконното действие му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. Изложил е, че неспазването на изискването, свързано с броя на отглежданите животни, и неспазването на изискванията на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, имаща специални изисквания към същите, съставлява именно нарушение, което нарушава санитарно-хигиенните изисквания, предвидени в специална наредба; правилата за подобни обекти са от такова естество, че да гарантират санитарно-хигиенните изисквания в населеното място, както и комфорта на хората там, в това число и на съседните имоти, които са най-засегнати от подобни действия. Съдът е приел, че при установеното по делото неспазване на изискванията за изграждане на животновъден обект и неспазване на максималния разрешен брой за отглеждане на ДПЖ, не е необходимо доказване от ищеца как точно му пречат незаконните действия чрез твърдените в исковата молба неудобства - миризми от фекалии, замърсяване на терена и др. Приел е за правилни мотивите на първоинстанционния съд, че преценката за подобно пречене с неудобства и дискомфорт във въздуха, които смущават нормалното ползване на съседни на обекта имота, е направена от законодателя със съответните нормативни изисквания, обезпечаващи именно нормалното ползване на имотите. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и недопустимо в частта му по отношение на К. Й.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позоват, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по въпроса: Въздействие от категорията на психическите възприятия върху физическите лица, представляващи търговско дружество, съставлява ли ограничение на правото на собственост на дружеството, собственик на недвижим имот, което да бъде предмет на защита в производство по чл. 109 ЗС. Навеждат доводи, че ищец по делото е търговско дружество - юридическо лице, което според правото съставлява само правно-организационна структура, имаща имущество, формиращо правнорелевантна воля, но нямащо чувства, възприятия и преживявания, присъщи на човешкия индивид, и което за правото е различно от човешкия субстрат, който го образува. Излагат, че всички ищцови твърдения и събраните по искане на ищеца гласни доказателства касаят точно и именно възприятията на управителя и съдружниците на ищцовото дружество, като по делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа на факта, че с действията си К. Й. и П. К. смущават търговската дейност, която се извършва в недвижимия имот на ищеца, нито от какъв вид е търговската дейност, за да бъде преценена степента на въздействие, на което евентуално е подложена от действия на ответниците по исковете. Считат, че какви са чувствата и състоянията на физическите лица, представляващи търговеца, не може да ангажира отговорността на Й. и К. в производство по чл. 109 ЗС, доколкото с действията си те не създават пречки за използване на фирмения недвижим имот, като твърдят, че претендираните като неправомерни действия са именно от тази категория - мирис и боклук, а не посегателства върху ищцовия имот от друг вид - напр. нахлуване на животни в имота, строежи без разрешения в сервитутните зони и др. На второ място, жалбоподателите се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че делото е решено в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения - в нарушение на Тълкувателно решение № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Сочат, че съдът не е извършил конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените, а е възприел, че самото нарушение по естеството си предполага ограничаване правата на собственика. Заявяват, че ако беше извършил тази конкретна преценка, съдът щеше да установи, че и да има засягане на права, те са на физически лица, представляващи ищеца, а не на самия ищец, доколкото същият е юридическо лице. На трето място, жалбоподателите отново се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (от значение за точното прилагане на закона), като твърдят, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. В тази връзка твърдят, че събраните по делото гласни доказателства удостоверяват, че дружеството е закупило процесния имот за живеене на физическите лица, които го представляват. В този случай, при условие, че имотът е придобит и се ползва с такава, а не с търговска цел, е налице неправомерно поведение от страна на ищеца - заобикаляне на закона за придобиване (към момента на сделката през 2005 г.) на недвижим имот на територията на страна от чуждестранни лица, каквито безспорно са физическите лица, съдружници в ищцовото дружество. Визират, че общ принцип на правото и закона е, че никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение, респ. ответниците не могат да носят отговорност като търсената с настоящия съдебен процес. Жалбоподателите визират гореизложените мотиви и като такива, сочещи на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на решението. На последно място, жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо по отношение на К. Й. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК, тъй като същият нито е регистриран като животновъд - собственик на дребни животни, нито на негово име има регистриран животновъден обект. От „Кен енд Шерли пропърти“ ООД е постъпил отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос от изложението не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд и поради това не обуславя допускане на касационно обжалване. Това е така, защото Окръжен съд – Ямбол не е заключил, че в случая е налице въздействие от категорията на психическите възприятия върху физическите лица, представляващи ищеца-търговско дружество, а приел, че с поведението си ответниците по исковата молба са нарушили санитарно-хигиенните изисквания при ползването на имотите №№ * и ПИ * за отглеждане на животни. Няма съмнение, че нарушаването на такива изисквания може да бъде основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, предявен от юридическо лице, най-малкото защото дейността на всяко юридическо лице се осъществява от физически лица, които следва да осъществяват правата и задълженията си в здравословна и безопасна среда от гледна точка санитарно-хигиенните норми. Сочейки противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, жалбоподателите не са формулирали въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на който твърдят, че е налице такова противоречие. Освен това, самото тълкувателно решение приема, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, поради което последният не е нужно да доказва, че му се пречи. Сред дадените примери за такива хипотези са действия на ответника в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Именно в този смисъл са и мотивите на въззивния съд. По отношение на твърденията на жалбоподателите за това, че в случая никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, същите отново не са формулирали въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно отразеното по-горе. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. Не е налице, конкретно, сочената недопустимост на иска, предявен срещу К. Й.. За да е допустим искът спрямо това лице, не е необходимо същото да регистрирано като животновъд или да има регистриран животновъден обект, а дали по отношение на него в исковата молба са изложени съображения, че с поведението си (действия или бездействия) неоснователно пречи на ищеца да упражнява правото му на собственост в пълен обем. Видно от исковата молба, в нея изрично е визирано, че К. Й. отглежда процесните животни заедно с П. К.. Доказването на това обстоятелство е въпрос на основателност, а не на допустимост на претенцията. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. В тази връзка съдът съобразява и обстоятелството, че след постановяване на решението на въззивния съд е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като ограничението за отглеждане в личните стопанства на физически лица до десет дребни преживни животни е възпроизведено в новия чл. 4а, ал. 1, т. 2 на наредбата. В касационната жалба е налице и оплакване относно присъдените с въззивното решение разноски. По същото следва да се произнесе Ямболският окръжен съд, след връщане на делото, по реда на чл. 248 ГПК. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв., тъй като плащането на сумата е уговорено да стане по банков път, а не са представени доказателства за плащане (т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,